Решение № 179 от 13.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Дебора Н. Иванова в присъствието на прокурора Г. Н. М. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600542 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 2 постановена на 12.01.2023г.по НОХД № 279/2022г. на РС-Девня, ІІІ състав, с която подсъдимият В. М. Р. е бил признат за невиновен за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по първоначално възведеното обвинение.

С присъдата районният съд се произнесъл за веществените доказателства и разноските по делото.

С протеста на ВРП се иска въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае за виновен подс. Р. в извършване на престъплението в което е обвинен, като му се наложи наказанието поискано в хода на съдебните прения.

В пренията пред настоящия въззивен състав прокурорът поддържа протеста, като прави кратък анализ на доказателствата. Моли въззивната инстанция да отмени оправдателната присъда и да признае подс. Р. за виновен в извършване на престъплението държане на наркотични вещества и да му наложи наказание около минималния размер.

1

Защитникът на подсъдимия Р.-адв. В. счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, и като такава следва да бъде потвърдена. В хода по същество прави анализ на доказателствата и изразява доводи затова.

Подс. Р. редовно призован се явява, като при правото си на лична защита заявява, че иска да остане присъдата в сила.В правото си на последна дума моли въззивния съд да потвърди присъдата на РС-Девня.

При произнасяне по внесената въззивна жалба съдът намери за установено от районния съд следното:

Подсъдимият В. М. Р. живеел в гр.Суворово, обл.Варненска, като в същия град живеели и родителите му. Същите пребивавали от няколко години в Кралство Белгия, където работели и се прибирали само когато били в отпуск.

През месец юли 2022г. родителите на подс. Р. се прибрали за малко в България. На 24.07.2022г. вечерта подс.Р. отишъл до домът им, за да си вземе автомобила марка „Ауди А6", тъй като техният автомобил бил повреден и те ползвали този на сина си. Денят бил неделя, а в петък и събота автомобила го ползвали родителите на подсъдимия. Тъй като автомобила не палел, подсъдимият заедно със свой приятел- свид.А. А. го бутнали. След като автомобила запалил, подс.Р. се качил в него и потеглил към дома си. Свид.А. се отправил към дома на съпругата си, тъй като по - късно имал уговорка заедно с нея да отидат до подс.Р.. В същото време в РУ МВР Девня бил получен сигнал за скандал в ***. На място бил изпратен полицейски патрул в състав свидетелите Ж. Ч., И. В. и Е. К.. Докато свидетелите В. и К. отработвали сигнала за скандал, свид.Ч. видял, че по ул."Острата чешма" в посока центъра на гр.Суворово се движи лек автомобил, който по негово мнение се движил с висока скорост. Подал сигнал и автомобилът спрял. Това бил автомобилът управляван от подс.Р.. Свид. Ч. проверил документите на последния и осветил с фенерче вътрешността на автомобила. Тогава забелязал в близост до ръчната спирачка малко топче от нещо като станиол. Усъмнил се , че това са наркотици и попитал подс.Р. дали е употребил алкохол или наркотици. Подс.Р. отрекъл. Тогава свид. Ч. извадил топчето от станиол и го поставил на покрива на автомобила на подс.Р.. Подс.Р. решил да каже, че това е марихуана, тъй като преди време бил употребявал.В хода на извършване на проверката на место пристигнали още двама полицейски служители -дежурният по управление -Й. Й. и Ц. Й. служител в сектор „ПП", като последния направил проби за алкохол и наркотици на подсъдимия. Пробите били отрицателни. На място пристигнали и родителите на подсъдимия,които видяли, че се извършва проверка на автомобила и на сина им. Тогава майката на последния - свид.Р. С. попитала полицейският служител Й. какво се е случило.

Той й обяснил, че в автомобила на сина й и са намерили наркотично вещество и се извършва проверка по случая. Тогава свид.С. се опитала да обясни ,че наркотика е неин и го е закупила от Белгия, където се продава свободно. Полицейският служител не й обърнал внимание и предложил на подс.Р. да се оформи протокол за доброволно предаване, като му обяснил, че няма проблем, тъй като количеството наркотик е малко и само ще бъде 2 проведен един разпит, като след това подс.Р. ще бъде пуснат да си ходи. Подс.Р. бил доста изплашен, тъй като и преди срещу него било водено разследване за държане на наркотици и бил осъждан с присъда на ВОС за такова деяние. Той се съгласил да бъде оформен такъв протокол и се подписал, че предава доброволно намереното в автомобила топче със съдържащо се в него вещество.За случая в РУ МВР Девня било образувано БП № 172 /2022г. за извършено престъпление по чл. 354а ал.3 НК.

В хода на разследването по БП е била назначена и изготвена СФХЕ. В заключението си вещото лице посочва, че тревистата маса намерена в автомобила на подс.Р. представлява марихуана с тегло 1.47 грама и съдържание на активен компонент- тетрахидроканабинол 11.36 %.

С протокол за оценка на наркотични марихуана била оценена на 8.82 лева. вещества стойността на намерената

Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.

Въззивният съд от извършената служебна проверка намира, че при събирането и проверката на доказателствата не са допуснати нарушения от първоинстанционния съд.

Събраните доказателства са анализирани поотделно и в съвкупност, като съдът е изложил подробни мотиви за това, които изцяло се споделят от настоящия въззивен състав.

В своите мотиви районният съд е посочил, че в хода на съдебното следствие не е бил проведен разпит на полицейският служител Й., тъй като същият е извършил процесуално следствени действия в хода на досъдебното производство - разпити на свидетели, като това решение на първостепенният съд се споделя изцяло от въззивната инстанция.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че обвинението срещу подс. Р. за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК е недоказано.

Както правилно посочва съдът предвид разпоредбата на чл.303 от НПК присъдата не може да почива на предположения, като съдът признава подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

От установеното от районния съд и след анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по предвидения в НПК ред е видно единствено, че на 24.07.2022г. в около 21.30 часа в гр.Суворово , обл.Варненска , в автомобил управляван от подс.В. М. Р. било намерено наркотично вещество- марихуана с тегло 1.47 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11.36 %.

В своя анализ по доказателствата първоинстанционният съд е обособил две групи свидетели- първата група - свидетелите Ж. Ч., И. В. и Е. К., а втората група - свидетелите А.

А. и Р. С..

Въззивната инстанция намира, че правилно съдът не е кредитирал показанията на първата група свидетели, тази на полицейските служители, като намерил същите за неточни, 3 неясни и противоречиви. Тази констатация на съда се извежда от липсата на категоричност в показанията на полицейските служители по факти от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, като един от спорните въпроси е кога точно подс. Р. е заявил, че намерените наркотични вещества в автомобила са негови и въобще споделил ли е такова нещо, дали подс.Р. е показал топчето от станиол или то е било видяно от полицейските служители при извършваната проверка. Не е могло да бъде изяснено и каква точно е била ролята на полицейският служител Й. и дали той е бил човекът който е разпореждал как точно да бъде извършена проверката и как точно да бъде оформен протокола за доброволно предаване.

В този смисъл правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на втората група свидетели, а именно на Р. С.-майка на подс. Р. и А. А., които съдът е приел за непротиворечиви.

Въпреки че свид. С. е майка на подс. Р., то нейните показания са логични, последователни и непротиворечиви, като същата при самата проверка и в хода на разследването по ДП и в хода на съдебното следствие твърди едно и също нещо - че наркотичното вещество е нейно.Тези нейни твърдения са подкрепени от ясни и конкретни показания относно това как и къде е закупила наркотичните вещества , как ги е използвала и как топчето от станиол съдържащо марихуана се е оказало в автомобила управляван от нейния син- подс.Р.. Въпреки това тези нейни твърдения не са били взети предвид при воденото разследване, тази версия не е проверена, както не е била проверена и версията изложена от подс.Р. при оформянето на протокола за доброволно предаване- че е закупил наркотиците непосредствено преди проверката от непознати лица в гр.Суворово и те са за негова лична употреба, въпреки че направената проба за наркотици е била отрицателна и най- малкото би следвало да възникне съмнение в казаното от подсъдимия и да бъде проверено за достоверност.

Правилно районният съд е кредитирал и показанията на св.А., тъй като същите се припокриват с показанията свид. Р. С. относно действията на полицейските служители при извършването на проверката. Показанията на тези двама свидетели които първоинстанционният съд е кредитирал изцяло, кореспондират изцяло с дадените обяснения от страна на подсъдимия в хода на съдебното следствие, като е приел също, че са и логически достоверни.

В този смисъл въззивната инстанция не споделя възраженията на прокурора от ВОП, че след 4 месеца можело да се изградят всякакви версии, които да опровергават обвинението, доколкото показанията на свидетелите С. и А. не се променят нито в хода на ДП, нито в хода на съдебното следствие.

Настоящият въззивен състав не споделя възраженията на прокурора от ВРП изложени в мотивите към протеста, доколкото същите се отнасят до доказателствата събрани в хода на ДП и съд.следствие, както и мотивите на първоинстанционния съд относно преценката му кои от тях да кредитира и кои не, които бяха обсъдени по-горе. Първостепенният съд е изложил подробни аргументи при анализа на гласните доказателства, като ги е разделил на 4 две групи и се е мотивирал защо дава вяра на втората група свидетели- А. и С. и защо приема, че показанията на полицейските служители са компрометирани и не следва да бъдат ценени.

Не се споделя и възражението на прокурора от ВРП и относно мотивите на районния съд относно употребата на наркотични вещества от подс. Р. и държането на такова вещество. Прокурорът приема, че било ирелевантно дали Р. употребява наркотични вещества, предвид отрицателния тест за употреба на такива вещества. Навежда доводи, че обвинението било за държане на наркотични вещества. Състава на чл. 354а ал.3 от НК е за държане или придобиване на такива вещества, но следва да се установи с каква цел са държани. Въззивният съд споделя становището на районния съд, че под понятието „държане" следва да се разбира установяването и упражняването на трайна фактическа власт върху конкретна вещ.Това е фактическо състояние , при което деецът разполага с вещта, служи си с нея, употребява я, контролира я. По делото не са събрани каквито и да е доказателства за такива фактически действия от страна на подс.Р.. Установеното безспорно по делото е , че наркотичното вещество се е намирало в автомобила на подсъдимия, но не и че той е упражнявал фактическа власт върху него. Още повече изначално е станало ясно, че автомобила е бил ползван временно от неговите родители, като свид. С. ясно разказва в своите показания, че наркотичното вещество било нейно и закупено от Белгия, където по принцип живеела и работила.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд,че не е установено по безспорен и категоричен начин подс.Р. да е държал наркотично вещество, т.е да е упражнявал някаква фактическа власт върху веществото намерено в автомобила му, като правилно в този смисъл е приел, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин.