Разпореждане № 579 от 21.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 579 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20251100902408 по описа за 2025 година

С разпореждане от 07.01.2026 г. на ищеца са дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК за отстраняване на нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 от ГПК, като на ищеца е указано, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да посочи цена на иска, както и да представи удостоверение за данъчна оценка на имотите – предмет на предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска, както и да изложи фактически твърдения относно фактите, предвидени като предпоставки в предварителния договор за изпълнение на задължението за сключване на окончателен такъв, съответно посочи дали тези факти са настъпили към момента и да уточни искането си към съда, като посочи конкретно 69 % от правото на строеж върху какви имоти следва да бъде прехвърлено с окончателния договор. Тези указания са съобщение на 12.01.2026 г., като на 16.01.2026 г. е постъпила молба от ищеца, с която така дадените указания не са изпълнени в цялост. Ищецът не е посочил цена на предявения иск и не е конкретизирал искането си към съда, съответно не е индивидуализирал правата върху какви точно имоти са предмет на предварителния договор, чието обявяване за окончателен иска. Липсата на индивидуализация на тези права е пречка да бъде извършено и вписване на исковата молба, доколкото същата подлежи на вписване, съгласно чл. 114, б.

„б“ от Закона за собствеността.

Видно от изложените в първоначалната искова молба и в молбатауточнение от 16.01.2025 г. твърдения, между страните не е постигнато съгласие за обектите и кои от тях ще бъдат предмет на предварителния 1 договор, съответно не е постигнато съгласие правото на строеж върху какви имоти следва да се прехвърли с окончателния договор. В случая страните са договорили, че ответникът, в качеството си на собственик-учредител, поема задължение да учреди в предвидената от закона нотариална форма в полза на ищеца, в качеството му на строител-приемател, правото на строеж върху поземлени имоти с идентификатори №№ ***; *** и

*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София /в исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е предприел действия по обединение на тези три имота в общ имот с идентификатор ***, с обща площ от 1273 кв.м., съответно към молбата от 16.01.2026 г. са представени удостоверения за данъчна оценка на имот и за правото на строеж на жилищна сграда с магазини, гаражи и трафопост и сутерен върху този имот/, без правото на строеж, което собственикът-учредител запазва за себе си, което право на строеж е върху определени обекти от сградата, в размер на 31 % от общата застроена площ на сградата, в срок от 10 работни дни след представяне от страна на строителя-приемател на заверен от общинската администрация проект. В случая, видно от изложените от ищеца твърдения страните не са постигнали съгласие върху кои определени обекти от сградата ще запази право на строеж собственикът-учредител, съответно върху какви обекти следва да се прехвърли правото на строеж на строителя–приемател.

Липсата на твърдения за такова съгласие означава, че не са изложени фактически твърдения за съществените уговорки на договора, чието обявяване за окончателен се иска, съответно че не е налице надлежно заявено искане към съда за обявяване за окончателен на договор с конкретно посочен предмет.

Липсата на посочена цена на иска прави невъзможно Съдът да прецени дали към момента ищецът е внесъл дължимата по иска държавна такса, но след съобразяване на представените към молбата удостоверения за данъчна оценка /на СГС са подсъдни искове с цена на иска над 25 000 лева/, то може да се направи обоснован извод, че дължимата по делото държавна такса надвишава заплатената от ищеца към момента сума от 50 лева, съответно ищецът не е представил и доказателства за внесена в цялост дължимата държавна такса по иска.

Предвид неотстраняването на пречките за движение на процеса, Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, независимо от 2 обстоятелството, че ищецът е направил процесуално усилие да изпълни указанията на съда. Администрирането на исковата молба от Съда, във връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл. 127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на повторна възможност за отстраняване на нередовността й. Затова отстраняването на нередовностите следва да се извърши в предоставения от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК /изтекъл на 19.01.2026 г./. След като ищецът не е направил това и не е отстранил пречките за администриране на процеса в рамките на този срок, то са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата молба следва да бъде върната.

Мотивиран от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 129, изр. 3 ГПК, исковата молба с вх. № 150976/12.12.2025 г., във връзка с която е образувано т. дело № 2408/2025 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба съдебно производство.

Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3