Определение № 1020 от 10.12.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1020 гр. София, 09.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800501003 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. В. П. и В. В. П., чрез процесуалния им представител – адв. Г. З., срещу Определение № 462/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 746/2024 г. по описа на РС – Своге, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите за допускане на обезпечение на предявения от тях иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу В. А. З., чрез възлагане на ищците да възстановят подпорна стена, поради опасност от срутване, както и за задължаване на ответницата да не възпрепятства изграждането й.

Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Изразяват несъгласие с решаващия извод на съда, че при допускане на исканата обезпечителна мярка се постигало предварително решение на спора по същество. Посочват също, че поисканите мерки не са недопустими, както е приел първоинстанционния съд, без да се е съобразил с правилото на чл. 397, ал. 1, т. 3. В тази връзка в жалбата се посочва, че съдът е следвало да прецени поисканите мерки според спецификата на конкретния случай и нуждите на производството.

По същество се прави искане да бъде отменено обжалваното определение като се постанови друго, с което молбата за допускане на обезпечение бъде уважена.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частната жалба и 1 представените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирани лица и срещу акт подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения.

РС – Своге е сезиран с искова молба, подадена от М. В. П. и В. В. П. срещу В. А. З., с която се иска от съда на основание чл. 109 ЗС да задължи ответницата да преустанови всички действия, с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху подробно описания в претенцията недвижим имот и да я осъди да възстанови разрушената подпорна стена или да възложи на ищците възстановяването й за нейна сметка.

В исковата молба се твърди, че ищците са придобили собствеността върху процесния имот в с. Реброво с договор за дарение, а ответницата е закупила съседния на тях имот. Посочва се, че на границата на двата имота има изградена подпорна стена, тъй като селото е разположено на скалист, стръмен терен, с голяма денивелация и се намира в свлачищен район. Твърди се, че през 2022 г. ответницата започнала системно да руши подпорната стена, като към момента на подаване на исковата претенция стената почти не съществувала, което криело риск от срутване на изградената в имота на ищците триетажна масивна сграда. Поради това се твърди, че ищците ангажирали проектант, който изготвил инвестиционен проект за възстановяване на подпорната стена, но строежа не можел да се осъществи, поради непрестанното му осуетяване от страна на ответницата.

С исковата молба ищците са отправили и искане на основание чл.

389, вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обезпечение по предявения иск, чрез задължаване на ответницата да не препятства изграждането на подпорната стена и чрез възлагане на ищците изграждането й, поради опасност от срутване.

С обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение, мотивирайки се с това, че не са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 ГПК. Приел е, че претенцията е допустима, но от представените към исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск. На следващо място районният съд е приел, исканите обезпечителни мерки са недопустими за налагане по реда на ГПК, тъй като не са предвидени в него, а и на практика не биха могли да бъдат реално изпълнени, тъй акто при евентуланото им налагане би се постигнал целения резултат от 2 евентуално положително съдебно решение в полза на ищците.

По същество при наведените в частната жалба пороци на атакувания съдебен акт въззивният съд намира следното.

Допускането на обезпечение на предявен иск е обусловено от кумулативното наличие на няколко предпоставки: искът да е допустим и вероятно основателен с оглед на представените в негова подкрепа писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. По отношение на обезпечителната мярка се поставя изискване да е съответна на обезпечителната нужда, т. е. да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица.

В чл. 397, ал. 1 от ГПК са посочени видовете обезпечителни мерки, като освен налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху движими вещи са посочени и други определени от съда подходящи обезпечителни мерки. В случая поисканите от ищците -молители обезпечителни мерки по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК са: спиране на неоснователни действия по смисъла на чл. 109, ал. 1 от ЗС, изразяващи се в препятстването на изграждането на подпорна стена и възлагане на ищците да изградят същата, поради опасност от срутване.

Предназначението на обезпечителната защита е да се подпомогне изпълнението на решението по делото, като с нея търсената с иска защита се подготвя и осигуря. Чрез обезпечителното производство обаче не се осъществява целената с иска защита и тя не може да замества решението по делото (Определение № 460 от 30.07.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 408/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 720 от 30.10.2013 г., постановено по ч. т. д. № 3323/2013 г., т. к., II т. о. на ВКС). Трайно в практиката на върховната съдебна инстанция е утвърдено разбирането, че неподходящи са тези обезпечителни мерки, чието действие е идентично с това на съдебното решение, т. е. тези, които предрешават спора по същество (Определение № 25 от 25.01.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 198/2016 г., I г. о. на ВКС).

Именно такъв е и настоящия случай. Предвид търсената с иска по чл. 109 ЗС защита и съобразявайки петитума на подадената искова молба, настоящият състав намира, че с поисканите обезпечителни мерки напрактика се цели преждевременно постигане на резултат, който следва да се постигне с влязло в сила съдебно решение при евентуалното уважаване на предявения иск.

С оглед посоченото и при пълно съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на районния в обжалвания съдебен акт, последният следва да бъде потвърден.

3

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 462/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 746/2024 г. по описа на РС – Своге.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4