Определение № 2217 от 07.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2217 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

ЕмИ. Бл. Лалева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501712 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 413,ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК– 203670940,чрез юрк.Б.Д. против разпореждане № 13514/12.05.25г., постановено по ч.гр.д.№ 6558/25г.по описа на Районен съд – Пловдив,23-ти гр.с.,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против И. Й. П.,ЕГН-**********.

Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,намира за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,изхожда от лице,имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел,че не е налице необходимата индивидуализация на вземането,включително по отношение на начина на формиране на размера му,заявлението не отговаря на изискванията на чл.410,ал.2 от ГПК и поради това следва да се отхвърли в цялост.

Отделно от това съдът е приел,че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит,сключен с потребител,което означава,че съдът е изправен пред необходимост да приложи чл.22 и чл.23 от ЗПК,което обаче е невъзможно поради неизпълнение на указанията от страна на заявителя.

В случая правата на заявителя се претендират въз основа на договор за потребителски кредит о т 31.12.20г.,сключен между „Сити кеш“ООД и длъжник - физическо лице,имащ характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК,вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляния на вземания от 05.08.24г.и Приложение 1 от същата дата,сключени между заявителя и кредитора.

1

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит от 31.12.20г.,сключен между „Сити кеш“ООД и кредитополучателя И. Й. П.,от който се установява,че на потребителя са предоставени заемни средства в размер на 1300лв.при фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР от 48,43%,кредита подлежи на връщане разсрочено на 10 броя месечни погасителни вноски съгласно погасителния план,съдържащ се в самия договор,като общата подлежаща на връщане сума е 1609,41лв.В чл.8 от договора е посочено,че в случай,че кредитополучателят не осигури и не представи в тридневен срок договореното в чл.6 от договора обезпечение (банкова гаранция или надлежен поръчител),то кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на общо 1450,59лв.,която е включена в погасителния план към договора за заплащане разсрочено заедно с месечните вноски.

С разпореждане от 17.04.25г.съдът е оставил без движение заявлението за отстраняване на констатирани нередовности-заявителят да посочи какви плащания са извършени по договора и кои вземания по него са погасени с тях.

С молба,депозирана на 29.04.25г.заявителят е отказал да изпълни тези указания,като е изложил съображения,че въпросът дали са извършени плащания по процесния договор предполагал разглеждането му в исково състезателно производство.

С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението.

Разпореждането е правилно по изложените в него мотиви,които настоящата инстанция споделя.

Правилно е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло,т.е.и за чистата стойност на кредита.Това е така,защото заявителят,въпреки дадената му за това възможност,не е посочил има ли извършени плащания по договора за заем и ако има-на какви задължения по вид и размер.От заявлението не става ясно дали се претендира целият размер на вземането или същото се претендира частично-не е посочено дължи ли се неустойка (поради непредставено от кредитополучателя обезпечение),и ако да,плащани ли са суми по нея съобразно погасителния план,съответно съдът не може да извърши преценка дали са плащани и в какъв размер части от главницата.

Към тези съображения,да се отхвърли заявлението по отношение и на главницата, следва да се добави още едно,некоментирано от заповедния съд.

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основа на сключен с кредитора „Сити кеш“ООД договор за цесия от 05.08.24г.и Приложение 1 от същата дата.Въведени са и твърдения, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с уведомително писмо от 08.08.24г.,изпратено с известие за доставяне от заявителя в качеството му на пълномощник на цедента.

Съдът съобразява даденото задължително разрешение в т.4г на ТР № 4 от 18.06.2014г.на ВКС,ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013г.,според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл.417 от ГПК,като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия,(какъвто е настоящия),на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането,за да има това прехвърляне действие по отношение на него – чл.99,ал.4 от ЗЗД.В случая договорът за цесия не е представен със заявлението,липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД.Посочените документи е следвало да се представят по делото и на основание чл.410,ал.3 от ГПК,тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

С оглед на изложеното липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор,поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло и на това основание.

Атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

2

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13514/12.05.25г., постановено по ч.гр.д.№ 6558/25г.по описа на Районен съд – Пловдив,23-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3