Решение № 18844 от 18.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18844 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110110817 по описа за 2024 година

Предявени са от „ТС“ ЕАД обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу С. П. Т., И. П. Т. и М. С. Т. за признаване на установено, че ответниците дължат, в условията на разделна отговорност, сумите както следва:

1. М. С. Т. - в дял от 4/6 от общия дълг: - 1410,88 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; - 208,81 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г.; - 38,89 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за 2 периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; - 8,48 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.

2. И. П. Т. - в дял от 1/6 от общия дълг: - 352,72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; - 52,20 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г.; - 9,72 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; - 2,12 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.;

3. С. П. Т. - в дял от 1/6 от общия дълг: - 352,72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; - 52,20 лева – мораторна лихва за забава върху 1 главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г.; - 9,72 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; - 2,12 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г.;

За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 44571/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Г“ № 31, вх. 1, ап. 3, аб. № 200814, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като предвид възражението на длъжниците, че не дължат сумите по същата, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.В о.с.з.

,редовно призовани не се явяват и не се представляват.Депозираните в заповедното производство възражения са бланкетни ,не съдържат конкретни оспорвания С Определение от 25.06.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач, на страната на ищеца „Бруната“ООД,което не взема становище по предявените искове.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване, че съществува договорно правоотношение относно продажба на топлинна енергия, да докаже, че е доставил съответно количество топлинна енергия, да установи цената на доставена топлинна енергия. Законът регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението за постъпилото възражение, т.е. в настоящия случай искът се явява предявен на 08.08.2023 г.

Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК на 8.08.2023 год. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена срещу С. П.

Т., И. П. Т. и М. С. Т..

Срещу заповедта са постъпили в срока по чл. 414 от ГПК възражения от длъжниците, поради което ,на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си.

В срок, а именно на 27.02.2024 год. е постъпила искова молба от „ТС“ ЕАД, въз 2 основа на която е образувано настоящото производство, поради което съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуването на вземанията на заявителя в заповедното производство е допустим.

По делото не е спорно ,че ответниците М. С. Т.,И. П. Т. и С. П. Т. са наследници на ПГ Т.,починал 22.10.2017год., като не се оспорва ,че са потребители на топлинна енергия в топлоснабден имот с абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Г“ № 31, вх. 1, ап. 3.

Съгласно препис от Акт за сключен граждански брак ,ПГ Т. и М. С. Тодорова са сключили граждански брак на 12.08.1962год.,поради което следва да се приеме ,че процесния топлоснабден имот е бил в режим на СИО,прекратена със смъртта на съпруга.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя като тези отношения се презумират от закона.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с ответниците, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Г“ № 31, вх.

1, ап. 3.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за 3 топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. 3 По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и третото лице помагач за процесния период.В този случай обаче както по ЗЕ /отм./; и Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ , Наредбата № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. и сега действащата Наредба №Е-РД-041 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год., е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.