Решение № 1014 от 19.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Бургас, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100501291 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№23875/02.06.2025г., подадена от Д. М., ЕГН **********, чрез адв. Ненчо Драгнев – БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Александровска“ №17, офис №1, срещу Решение №1215/23.05.2025г., постановено по гр.д.№5060/2024г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска на Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ***, срещу „МЕДИАТОР 2015“ ООД, ЕИК 203365903, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, п.к.

8000, ж.к. “Изгрев” бл. 53, вх. 3, ет. 8, ап. 15, представлявано от Веселин Йорданов Василев и Катя Георгиева Касабова, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща частичен иск от сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания, причинени в резултат на разпространяване на статия със заглавие „Смазана от мъка вдовица ридае пред Флагман: Мъжът ми угасна в хосписа в Черноморец, там е домът на ужасите!“, ведно със законната лихва, считано от датата на поместване на публикацията – 19 юли 2019г., до окончателното й изплащане.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сторените разноски в размер на 1000 лв.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила.

На първо място се твърди, че следвало да се извърши

1 журналистическа проверка по процесния случай и едва след като се отрази мнението на насрещната страна, да се публикува статията.

Жалбоподателят цитира част от съдържанието на посочената статия, навеждайки доводи, че със същата, в разрез с журналистическата етика, се целяло формиране на негативна оценка за лечебното заведение.

Излагат се твърдения във връзка с условията в хосписа. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез събраните по делото гласни доказателства (св.К.).

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановаване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени предявените искови претенции.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „МЕДИАТОР 2015“ ООД, представлявано от Веселин Йорданов Василев и Катя Георгиева Касабова, чрез адв. П.Ч., БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Твърди се, че правилно районният съд приел, че при коректно препредаване на получената от източника информация, включително и посочване на източника, не е налице основание за ангажиране отговорността на автора на статията, респективно – на издателя.

Посочва се, че изложеното в статията достоверно и пълно отразявало думите на С. К.; не се съдържали собствени твърдения на журналиста, нито обидни или клеветнически квалификации.

Оспорват се твърденията на въззивника, че медията не извършила журналистическа проверка за изнесените факти и че съдът не взел предвид показанията на свидетеля К.

Навеждат се доводи за наличие на множество източници, установяващи достоверността на съобщените от К. факти. Твърди се спазване на журналистическата етика. Направен е подробен анализ на представените по делото доказателства.

Заявява се, че публикуването на статията представлявало упражняване правото на свободно изразяване и информиране по смисъла на чл.39 и чл.41 от Конституцията на РБългария, както и чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като се отнасяла до значим обществен интерес. Подчертава се, че журналистическите публикации изпълнявали функциите си на обществен коректив и се ползвали със засилена защита в светлината на практиката на ЕСПЧ. Твърди се, че съдът обосновано приел, че дори да са налице негативни емоционални реакции на въззивника, същите не следвало да бъдат поставени в пряка причинно – следствена връзка с конкретната публикация.

Посочва се, че съдът правилно приел, че не е осъществен състава на чл.49 от ЗЗД и отхвърлил предявеният иск.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за въззивната инстанция.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

2

В с.з., чрез процесуалните си представители страните поддържат въззивната, респ. отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК от упълномощен представител на страна с правен интерес да обжалване първоинстанционното решение.

Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269 ГПК намира, че не са налице пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е с правно основание чл.45, вр чл.49 ЗЗД.

Първоначално производството е започнала в Районен съд – София.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с исковата молба на Д. М., чрез адвокат Живко Бойчев, срещу “Медиатор 2015“ ООД, ЕИК 203365903 със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, жк“Изгрев“ бл.53, вх.3, ет.8,ап.15, представлявано от Веселин Йорданов Василев и Катя Георгиева Касабова, заедно и поотделно, с която се иска осъждане на ответното дружество да заплатят на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща частичен иск от 20 000 лв. представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания, причинени в резултат на разпространяване на статия със заглавие „Смазана от мъка вдовица ридае пред Флагман: Мъжът ми угасна в хоспис в Черноморец, там е домът на ужасите!”, ведно със законната лихва, считано от датата на поместване на публикацията – 19 юли 2019г., до окончателното и изплащане. Изрично е направено уточнение, че претенцията не касае коментарите по статията.

По възражение за местна неподсъдност, направено от ответника с отговора на исковата молба, делото е изпратено на Районен съд – гр.Бургас.

В писмен отговор ответникът “Медиатор 2015” ООД оспорва исковете по основание и размер. Посочва се, че не са налице предпоставките на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД. Оспорва се наличието на противоправно деяние и причинно – следствена връзка между публикуването на статията и твърдяните от ищеца вреди. Посочва се, че статията е достъпна в интернет пространството, като под нея се съдържа видеоклип, съдържащ част от споделеното пред журналист от медията от С. К., съпруга на А. К., починал в хосписа в гр.Черноморец. Изразява се становище, че субективните възприятия и интерпретации на публикацията от страна на ищеца не кореспондират с процесната публикация, извадени са от контекста на цялостното съдържание и не са обективно пресъздадени. Излагат се съображения за неяснота за това за кои точно от публикуваните думи и/или изрази ищецът претендира обезщетение. На следващо място се изтъква, че от исковата молба не става ясно цитираните изрази от коя публикация са, както и че ищецът тенденциозно и субективно пресъздава текста от публикацията.

Подчертава се, че изнесената информация е проверена, извършена е добросъвестна журналистическа проверка и са оповестени фактите, каквито са събрани към датата на публикуване на статията. Иска се отхвърляне на претенцията.

Страните ангажират доказателства съобразно разпределената им доказателствена тежест.

3

По делото не се спори, че на 19.07.2019 г. на интернет адрес www.flagman.bg е публикувана статия със заглавие: „Смазана от мъка вдовица ридае пред Флагман: Мъжът ми угасна в хоспис в Черноморец, там е домът на ужасите!“ с автор Радостина Георгиева. Представено е копие от същата, от което се установява нейното съдържание. както и коментарите под статията.

Като автор на статията е посочена Радостина Георгиева, за което също няма спор по делото. Не се спори и досежно обстоятелството, че заглавието на статията се основава на споделено в редакцията на Флагман.бг от вдовицата на починалия – С. К.

Не е спорно между страните, че ответното дружество притежава домейна www.flagman.bg, поради и което се явява материално легитимирано да носи отговорност за евентуално претърпени от ищеца неимуществени вреди.

По делото е представено писмо от РЗИ - гр. Бургас, с което Окръжна прокуратура - Бургас е уведомена, че на 23.07.2019 г. служители на РЗИ - гр.

Бургас извършили проверка на „Хоспис М.“ ЕООД по повод на жалба на С. К., касаеща недоволство от положените грижи към нейния съпруг, за което бил съставен и протокол. Представено е и постановление на Районна прокуратура - Бургас, с което е разпоредено извършването на проверка по прокурорска преписка по повод на същия хоспис, както и жалба до Окръжна прокуратура - Бургас за същите обстоятелства. Представени са и протоколи за извършвани проверки от РЗИ - гр. Бургас, както и преписки по административнонаказателни производства по повод на посочения по - горе хоспис.

По делото е представено и прессъобщение от Апелативна прокуратура - гр. Бургас, с която се сочи, че тя е разпоредила извършването на проверка за допуснати нарушения в работата на хосписи в гр. Черноморец, общ. Созопол и в гр. Поморие, както и дали са налице данни за осъществени престъпления от общ характер от длъжностни лица, работещи за тези здравни заведения.

По делото са събрани гласни доказателства. Разпитани са двама свидетели – по един на всяка от страните.

Свидетелят З. К., воден от ищеца пред съда разказва за условията и поддръжката на хосписа в гр.Черноморец, както и споделеното от ищеца за публикациите в интернет и това, че се е разстроил от прочетеното.

Свидетелката С. К., водена от ответника, при разпита си заявява, че е отишла до редакцията на медията, след като е разбрала за историята на друг потребител. Заявява, че лично е разказала за преживяното от нея във връзка с престоя на съпруга й в хосписа, както и че думите й са отразени вярно в статията. Подчертава, че стои зад думите си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна, намира от правна страна следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито 4 елементи са деяние извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед на така очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказан по несъмнен начин от страна на ищеца, че е налице действие на ответника, от което като пряка и непосредствена последица да са му били причинени твърдяните в исковата молба неимуществени вреди.

Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона / чл. 45 от ЗЗД/. В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител.