Определение № 309 от 01.04.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. гр. Добрич, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500158 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК по повод частна жалба, подадена от Н. К. Д. ЕГН **********, гр. Д., жк. ***, срещу определение № 152/20.01.2026г. по гр.дело № 2876/2025г. по описа на Районен съд - Добрич, с което на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 104, т. 4 от ГПК съдът е прекратил пред себе си делото, като го е изпратил на родово компетентния Окръжен съд – Добрич.

Според жалбоподателя определението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. С исковата си молба от 10.10.2025г. той предявил срещу ответника общо 12 обективно кумулативно съединени иска, както следва: 11 иска за заплащане на дивиденти с цена под 25 000 лв., всеки от които произтичал от отделно решение на Общото събрание на дружеството, а общият им размер възлизал на 45 552.25 лв.; иск за обезщетение за забава в размер на 2 345.54 лв., начислено върху сумата от 45 552,25 лв. за периода 28.05.2025г. - 10.10.2025г. Приетото от районния съд, че е предявен един иск за изплащане на дивиденти с цена 45 552.25 лв., произтичащ от членственото правоотношение на ищеца в ответното дружество, било в противоречие със закона и съдебната практика. Валидното членство било предпоставка, но не и основание за вземането, каквото било решението на Общото събрание за разпределяне на дивиденти на конкретни съдружници в определен размер. Като не съобразил, че всяко отделно претендирано парично вземане за дивидент с размер под 25 000 лв. има самостоятелно облигационно основание, тъй като възниквало въз основа на конкретно решение на Общото събрание и има собствена изискуемост, съответно размерът му съставлява цената на всеки от единадесетте предявени иска, районният съд неправилно приел, че е сезиран с един иск с цена 45 552.25 лв. и като резултат приложил неправилно разпоредбата на чл. 104. т.

1

4 от ГПК, като за родовата подсъдност на исковете на ищеца не била от значение цената на насрещния иск. Жалбоподателят настоява за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата не е представил отговор.

При данни, че обжалваното определение е съобщено на Н. К. Д. на 29.01.2026г., частната жалба е подадена в установения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Подадена е от страна по делото с право за оспорване на определението по подсъдността, съгласно чл. 121 от ГПК, отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. 260 и чл. 261 от ГПК, и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

Като постави на разглеждане частната жалба, Окръжен съд - Добрич установи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба на Н. К. Д., с която са отправени искания за осъждане на ответника „Прогрес 99“ с ЕИК 124133005, гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 62А, да заплати на ищеца следните суми: 1. нетна сума от 45 552.50 лв., представляваща дължими дивиденти, разпределени с решения на ОС, както следва: - с решение от 12.04.2021г. - дивидент в размер на 4545 лв. (бруто) или 4317.75 лв. (нето); - с решение от 15.04.2021г. - дивидент в размер на 4545 лв.

(бруто) или 43(7.75 лв. (нето); - с решение от 19.04.2021г. - дивидент в размер на 4545 лв. (бруто) или 4317.75 лв. (нето); - с решение от 22.04.2021г. дивидент в размер на 4545 лв.(бруто) или 43 17.75 лв. (нето); - с решение от 29.04.2021г. - дивидент в размер на 4545 лв. (бруто) или 4317.75 лв. (нето); - с решение от 05.05.2021г. - дивидент в размер на 4545 лв. (бруто) или 4317.75 лв. (нето); - с решение от 11.05.2021г. - дивидент в размер на 4545 лв. (бруто) или 4317.75 лв. (нето); - с решение от 19.10.2021г. - дивидент в размер на 4545 лв. (бруто) или 4317.75 лв. (нето); - с решение от 11.11.2021г. - дивидент в размер на 4545 лв. (бруто) или 4317.75 лв. (нето); - с решение от 23.11.2021г. дивидент в размер на 4545 лв. (бруто) или 4317.75 лв. (нето); - с решение от 06.12.2021г. - дивидент в размер на 2500 лв. (бруто) или 2375 лв. (нето), ведно със законната лихва върху общата сума от 45552.50 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2. сума от 2345.54 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 28.05.2025г. - 10.10.2025г.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че тя е подадена от ищеца в качеството му на съдружник в „Прогрес 99“ ООД за осъждане на дружеството да изплати разпределени дивиденти, дължими на основание решения на Общото събрание на съдружниците. Правото на ищеца на получаване на дивиденти произтичало от членството му в дружеството, от чл. 9 и чл. 15.2 на дружествения договор и от решения на Общото събрание, приети през 2021г., изброени конкретно по дати и конкретна сума за получаване по всяко решение на Общото събрание по приложените протоколи. Общата сума на дивидентите била 47 950 лв. бруто, а след 2 приспадане на 5% данък по чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ: 45 552.25 лв. нето. Върху горепосочената нетна сума се дължала и законна лихва за забава съгласно чл.

86 ЗЗД в размер на 2345.54 лв. за периода 28.05.2025г. - 10.10.2025г. В обосноваване на вземанията си ищецът посочил, че към всички дати на вземане на решенията от Общото събрание за разпределяне на дивиденти, оформени в писмени протоколи, той бил съдружник в дружеството с 25% дялово участие; че съгласно ГФО за 2020г. и 2021г. дружеството е разполагало с достатъчна печалба за разпределяне - натрупана от предходни години; че решенията на Общото събрание били съобразени със законовите изисквания и отразени в счетоводните документи на дружеството; че с покана от 20.05.2025г., връчена на същата дата, ищецът поискал изплащане на дължимите дивиденти и представяне на доказателства за това; че на среща в офиса на дружеството му били предадени документи, от които не се установява плащане на дължимите суми; че срокът за доброволно плащане изтекъл на 27.05.2025г., без ответникът да е предприел действия по изпълнение и поради това се дължи обезщетение за забава; че предвид изчерпването на всички възможности за доброволно уреждане на отношенията относно процесиите вземания, ищецът предявява настоящите искове като средство за съдебна защита с цел реализиране на правата му.

Ответникът „Прогрес 99“ ООД подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който възразил за родова неподсъдност на делото, предвид цената на главния иск, която надвишава 25 000 лв. Предявил и насрещен осъдителен иск за парична сума в размер на 50 000 лв., представляваща частичен иск за сумата, дължима от него по силата на договор за извършване на строителство – монтажни работи, сключен на 24.06.2021г., както и съединен с него иск за плащане на обезщетение, представляващо законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 50 000 лв., считано от 12.07.2025г. до окончателното изплащане, или представляващо договорна неустойка по чл. 12 от договора за строителство върху сумата от 50 000 лв., считано от 12.07.2025г. до окончателното изплащане, в размер на по-голямото от двете, поради неизпълнение на паричното задължение в срок.

С обжалваното определение № 152/20.01.2026г. съдът намерил, че е подадена искова молба от Н. К. Д. срещу „Прогрес 99“ ООД за заплащане на дивиденти в общ размер 45 552.25 лв. по 11 решения на Общото събрание и, че с отговора ответникът възразява срещу родовата подсъдност на предявения иск с доводи, че правното основание на ищцовата претенция е членството му в ответното дружество, като предявява и насрещен иск за сумата от 50 000 лв.; обосновал, че при твърдения в исковата молба ищецът да е бил съдружник в ответното дружество с 25% от капитала на дружеството, въз основа на членството е възникнало правоотношение с ответника, което е основание на иска и затова цената се определя чрез сумиране на претендираните суми, както и, че на основание чл. 104, т. 4 от ГПК, съобразно цена на иска 45 552.25 лв., делото е подсъдно на Окръжен съд – Добрич, поради което и прекратил делото си пред себе, като го изпратил на родово компетентния съд.

3

Приетото от районния съд, че е сезиран с иск, който почива единствено на членственото правоотношение на ищеца като съдружник с дял от 25% от капитала на дружеството, не може да бъде споделено. Правото на дивидент е имуществено субективно право на съдружника да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала на дружеството и е част от членственото правоотношение, поражда се и съществува едновременно с него. Правото на дивидент е абстрактна потенциална възможност да се придобие конкретно право на вземане, когато и доколкото в правната действителност се реализира фактическият състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това право на вземане и когато то стане изискуемо конкретно облигационно право на дивидент. В процесния случай се претендира заплащането на дивиденти за време, през което ищецът е бил съдружник в дружеството, т. е. предмет на настоящото дело са неуредени облигационни имуществени отношения между дружеството и съдружника. Спорът не се отнася до абстрактното право на дивидент като част от членственото правоотношение, т.е. няма за предмет нарушени членствени права (по чл. 71 от ТЗ), нито се касае за вземане с произход от трайни договорни отношения между търговци, а се претендира заплащането на конкретни вземания за дивиденти (облигационното вземане за разпределен дивидент), поради което подсъдността се определя по общите правила - според цената на всеки иск.

Когато се предявява иск относно имуществено право, родово компетентният съд се определи съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, при съобразяване и на разпоредбите на чл. 210 и чл. 104, т. 6 от ГПК, уреждащи първоначалното съединяване на искове – ако един от предявените от ищеца искове подлежи на разглеждане от окръжен съд и разделянето им не е допустимо, те са подсъдни на окръжния съд.

С исковата молба и допълнителна молба от 14.10.2025г., съобразно изложените обстоятелства и отправеното искане, ищецът е предявил осъдителни искове: за сумата от 45 552.25 лв., която съставлява нетна сума на дължими дивиденти от неразпределена печалба от предходни години по 11 решения на Общото събрание на дружеството-ответник от 2021г. (посочени по дата на решението и размер на разпределения на ищеца дивидент по него) и за сумата от 2 345.54 лв., която съставлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 45 552.25 лв. за периода от 28.05.2025г. до 10.10.2025г. Така предявените искове са с правно основание чл. 133, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

За да може имущественото субективно право на съдружника за получаване на част от реализираната печалба да се трансформира в конкретно право на дивидент - облигационно изискуемо и ликвидно вземане към дружеството, е необходим юридически състав, който включва: изтичане на финансовата година, реализиране на печалба (положителен финансов резултат), решение на съдружниците за приемане на годишния финансов отчет и решение за разпределение на печалбата и съответно изплащане на 4 дивидент на съдружниците. Решението на Общото събрание по чл. 133, ал. 1 от ТЗ за изплащане на съдружниците на дивидент от разпределената печалба на дружеството е един от необходимите елементи на правопораждащия вземането фактически състав и е индивидуализиращ самото вземане; то е фактическо основание на претенцията. Размерът на вземането за дивидент по конкретното решение на Общото събрание формира цената на предявения за него иск.

При предявяване на исковете си ищецът е обосновал, че претендира сборно вземане от 45 552.25 лв., което съставлява сума на разпределени с 11 решения на Общото събрание от 2021г. дивиденти от реализирани и неразпределени печалби от дружеството от предходни години и е посочил как е формирана претендираната от него обща главница – като сбор от разпределените суми с всички 11 последователни решения на Общото събрание. Или, в случая ищецът е изложил обосноваващи обстоятелства за това, че с 11 отделни решения от 2021г. Общото събрание на дружеството е разпределило печалба от предходни години (видно било от ГФО за 2020г. и 2021г., че дружеството разполагало с достатъчна печалба за разпределяне – натрупана от предходни години), от която в негова полза се следва сума в общ размер на 45 552.25 лв., но конкретизирана като сбор от 11 отделни вземания, чиито размери също са посочени. Така претендираната от ищеца главница е формирана от него като вземане за дивиденти от разпределена печалба за минали години по поредица от взети от Общото събрание на дружеството решения от 2021г. (11 на брой), като размерът на предявеното общо вземане (45 552.25 лв.) е формиран като сбор от отделните вземания (десет по 4 545 лв. и едно от 2 500 лв.). Определящи за цената на иска, според заявеното в исковата молба, са отделните размери на претендираните дивиденти по всяко от взетите решения от Общото събрание на дружеството и съобразно това исковете са подсъдни на районен съд.