Решение № 2650 от 25.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120104313 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Б. П. К. против „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 38000 лева неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, станала на 06.01.2025г., ведно с мораторна лихва за периода от настъпване на увреждането до изплащането.

Ищецът твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника, считано от *****г. и работи като *****. На 06.01.2025г. ищецът бил нощна смяна, като изпълнявал възложените му задължения по *** в силоз № 8.

Естеството на работата ми се състояло в следното: след като приключи гравитационното изтичане на зърното от силоза през отвор, находящ се в долната част на съоръжението, ищецът заедно с колегата му Б. С* следвало да влязат във вътрешността на силоза и ръчно, посредством гребла и метли да оберем останалото около 10% от общото количество зърно до пълното изпразване на силоза. Влизането в силоза се извършва през отвор, който се намира на стената на цилиндричната част на съоръжението на височина около три метра от земята. До входния отвор се стига по пътека от необезопасени метални плоскости с ширина около 50-60 см /без парапет/, поставени върху редлер /подвижна машина изнасяща зърното от силоза до кея/. Металните плоскости представляват неустойчиви метални листове, които често се огъват под тежестта на работниците, а когато вали дъжд или сняг са мокри и хлъзгави, и опасности при придвижването по тях. Вървейки по металната пътека, на около един метър преди люка на силоза, ищецът се подхлъзнал и паднал от височина метър и половина на земята. При 1 падането изпитал силна болка в дясната ръка и незабавно бил откаран от **** Н.Р. в Шокова зала при УМБАЛ Бургас АД, поради което сигнал на телефон 112 не бил подаден. Там му била оказана спешна медицинска помощ, а в Отделение по ортопедия и травматология ми била поставена гипсова имобилизация, която носил в продължение на тридесет и пет дни.

На 21.01.2025г. бил прегледан от д-р С.Ш. в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ АД гр. Бургас, където било установено „**********, което увреждане причинило на пострадалия трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 12-14 седмици при обичаен ход на оздравителния процес“. Твърди се, че медико-биологичните характеристики на увреждането изпълват състава на чл. 129, ал.1 НК средна телесна повреда. Твърди се още, че на 13.10.2024г. се случила друга трудова злополука с друг колега - Н.К. на същото място при подобни обстоятелства. Независимо от това, мерки по безопасност от работодателя не били предприети. По повод на случилото се, работодателят подал декларация за трудова злополука. По-късно било издадено и разпореждане на НОИ за приемане на инцидента като трудова злополука. Ищецът твърди, че бил в болничен 3 месеца и половина след инцидента. Изкарал курс на рехабилитация и физиотерапия, но при завръщането си на работа се наложило да вдигне тежко метално въже и ръката му отново силно отекла.

След случилото се изпитва силни болки в областта на счупването, които и до момента не са отшумели. Нараняването му причинява значителен дискомфорт, затруднения в чисто битов план - при обслужване на найелементарни физиологични и хигиенни нужди в продължение на месеци след злополуката. имах нужда от помощ за най-елементарни дейности в продължение на няколко месеца след злополуката. Бездействието по време на болничния го потискало емоционално, чувствал се безполезен за себе си и семейството ми. Отслабнал около 15 кг телесно тегло. Не можел да тренира, а двигателната активност за ищеца като млад човек e от изключително значение за тялото и менталното здраве. Ищецът бил изолиран и от социалния си кръг, в който се включва приятелите му, които активно се занимават със спорт. Опасява се, че последиците от травмата ще го следват през целия му живот - по време на преходни сезони, влажност, студ ще изпитва болка в засегнатото място. Не било препоръчително изобщо да натоварва ръката с тежести, което го ограничавало в заниманията му с любимия спорт, а от друга - затруднявало работата му, която е изцяло физическа и силова, би го ограничило при търсенето на друга работа. Счита, че понесените от него болки и страдания следва да бъдат овъзмездени със сумата от 38000 лева, която е справедлива. Моли се за уважаване на исковете.

Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Признава факта на настъпване на трудова злополука на 06.01.2025г. с ищеца К.. Счита, че не са налице основания за заплащане на сумата от 38000 лева. Твърди, че трудовата злополука е настъпила в резултат на нарушаване на инструкциите за безопасна работа от страна на К., а именно т.3.5 от Инструкция за безопасна работа в ограничени 2

(затворени) пространства (Инструкцията), относно изискванията за влизането и излизането в ограничено пространство се извършва с използване на стационарни стълби (там където са налични) или подходящи преносими стълби. Сочи, че при постъпване на работа, на ищеца е бил проведен начален инструктаж по безопасност на труда, запознат е с Инструкцията и Карта за оценка на риска №24 относно „опасност от подхлъзване, загуба на равновесие и падане при движение, при почистване на зърнения терминал и силозите“, което може да доведе до контузии и наранявания. На К. бил проведен изпит относно безопасните методи на работа, свързани със заеманата длъжност. Сочи, че ищецът не е използвал стълба, а „пътека от метални плоскости, поставени върху редлер (подвижна машина изнасяща зърното от силоза до кея)“, което счита за проява на груба небрежност. Прави възражение за съпричиняване по чл.201, ал.2, т.1 от Кодекса на труда и моли за намаляване на обезщетението. Прави възражение за намаляване на обезщетението с получените от ищеца обезщетения по общественото осигуряване, на основание чл.200, ал. 3 КТ за временна нетрудоспособност за периода от 07.01.2025 год. до 15.04.2025 год. Прави възражение за намаляване на обезщетението с полученото от ищеца застрахователно обезщетение, на основание чл.200, ал.4 КТ. Твърди, че “КРЗ Порт Бургас” АД е сключил със ЗАД „*****“ застраховка „Трудова злополука“ по застрахователна полица №0*****, по която К. е застрахован и е получил обезщетение в размер на 694.72 лева. Моли се за отхвърляне на иска .

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представителн, но с писмена молба оспорва исковете.

Предявени са кумулативно съединени искове по чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД, които са допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно и се установява от приложените писмени доказателствени средства, че страните са в трудово правоотношение, считано от *****г. и ищецът работи като младши *****. Представен е трудов договор от *****г. подписан от страните и длъжностна характеристика. Представена е инструкция за безопасна работа в ограничени пространства издадена от ответното дружество и служебна бележка от *****г.,подписана от ищеца, видно от която е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Представена е карта за оценка на риска, както и служебна бележка подписана от ищеца, видно от която същият е запознат. Представен е изпитен протокол от 24..06.2024 г., видно от който на ищеца му е проведен изпит за проверка на знанията по безопасните методи на работа и готовност за самостоятелна работа съгласно заеманата длъжност.

От представеното Разпореждане от 22.01.2025г. издадено от органа на 3

ТП НОИ Бургас, Съдебномедицинско удостоверение № ****г., болнични листи и признанието на ответника, се установява, че по време и по повод трудовите си задължения ищецът вървейки по металната пътека - редлер, на около един метър преди люка на силоза, се подхлъзнал и паднал от височина метър и половина на земята. При падането изпитал силна болка в дясната ръка и на 21.01.2025г. било установено „**********. Това травматично увреждане е признато за трудова злополука.

Видно от застрахователна полица №0***** и преводно нареждане № ***** от 04.04.2025г. КРЗ Порт Бургас” АД е сключил със ЗАД „*****“ застраховка „Трудова злополука“, по която ищецът е застрахован и е получил обезщетение в размер на 694.72 лева. Видно от справка издадена от НОИ на ищецът е заплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода от 07.01.2025г. до 15.04.2025г. в размер на 7132,96 лв.

От показанията на разпитания по делото свидетел Б. В* С* – колега на ищеца, се установява, че заедно работят на длъжност оператор на силоз, като свидетелят е присъствал по време на инцидента, без да е видял падането.

Установява се, че работниците не са информирани устно да носят стълба или друг елемент, за който да се закрепят при извършване на съответния вид дейност. Стълбите били поставени след злополуката с ищецът. Работниците били обучавани да преминават по метални редлери към люка на силоза.

Инструкциите се подписвали без да бъдат четени подробно. Ищецът отсъствал от работа четири месеца след злополуката. След като се върнал на работа ищецът продължавал да има болки в ръката и изпитвал затруднения в работата си, която се състояла в това да се изнася зърно от силозите, което се събира с лопати. Преди злополуката ищецът спортувал, като след нея спрял.

От показанията на разпитания по делото свидетел Т.Д. К.а – майка на ищеца, се установява, че след злополуката ищецът се прибрал вкъщи с гипсирана ръка. Първите пет денонощия ищецът изпитвал големи болки и бил на болкоуспокояващи. Свидетелката взела отпуск, за да се грижи за него вкъщи. Тридесет дни ищецът бил с гипс, като ползвал найлони при къпане.

След махане на гипса започнал да ходи на рехабилитация. Преди травмата ищецът спортувал бокс, футбол и ходил на фитнес. Ищецът след травмата не искал да излиза и бил отчаян. Към настоящия момент ищецът си служил с ръката но изпитвал болки при падане на температурите. През лятото не е имал проблеми.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият Б. П. К. е получил: **********, което увреждане причинява на пострадалия трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 12-14 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.

Болки в областта на дясна ръка. Получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия, при падане от неголяма височина на терен. Възстановителния период е продължил около четири месеца , като в момента пострадалия изпитва още силни болки при извършване на физическа дейност и смяна на климатичните условия,получава отоци в областта на счупването. В периода на обездвижване на К. му е била необходима чужда помощ при извършване на ежедневните нужди , поради 4 наложената имобилизация на дясна ръка ,това е довело до ограничения в качеството му на живот . /млад мъж,който не може да извършва движения с дясна ръка /. На този етап от възстановяването на счупването не е желателно извършване на директни движения с физическо натоварване на ръката , като бокс , фитнес и други видове спорт.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични непротиворечиви и съответстват на събрания по делото доказателствен материал, както и на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Последната е професионално извършена и няма съмнения относно нейната правилност, поради което съдът я кредитира в цялост. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т.Д. К.а, в частта в която се заявява, че пострадалият е отслабнал 15 килограма и е приемал главно течна храна, тъй като подобни вреди, които да са във връзка с настъпилата травма не са установени от заключението на експертизата.