Акт № 2840 от 10.11.2026, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- 558/2026
- Подписан
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.1 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.118, ал.1 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.7 · Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
- чл.117, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117, ал.5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1 и ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.74, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9, ал.2, т.1 и т.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9, ал.2, т.1 и т.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9, ал.7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9а, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- §1 · Кодекс за социално осигуряване
- §1, ал.1, т.12 · Кодекс за социално осигуряване
- §9, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.354, т.6 · Кодекс на труда
- чл.17 · Конституция на Република България
- чл.47, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.38, ал.3, т.6 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.7, ал.2, т.2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.7, ал.3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
РЕШЕНИЕ
№ 2840
Кърджали, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700558 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 и във вр. с чл.117, ал.3 и ал.1, т.2, б.„а“ от КСО.
Образувано е по жалба от А. Ю. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез пълномощник - адвокат С. Ф. М. от АК - [област], с адрес на призоваване - [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-203 от 21.07.2026 год. на директора на ТП на НОИ -Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-08-23#1 от 04.05.2026 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката А. Ю. Р. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
Жалбоподателката А. Ю. Р. заявява в жалбата, че обжалва изцяло Решение №2153-08-203 от 21.07.2026 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в съществено нарушение на материалния закон. Счита за изначално погрешен извода на административния орган, че периодът на майчинство за отглеждане на първо дете от неработеща майка (от 12.11.1995 год. до 12.11.1998 год., с продължителност 3 години) не следва да се зачита за „действителен осигурителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Сочи, че съгласно чл.47, ал.2 от Конституцията на РБ, жената - майка се ползва с особената закрила на държавата и че тълкуването на пенсионния орган поставя майките, които не са били в трудово правоотношение към момента на раждането, в неоправдано дискриминационно положение спрямо работилите майки. Счита, че това пряко нарушава конституционния принцип за закрила на майчинството. Счита също, че дефиницията за „действителен стаж“ в КСО има за цел да изключи от обхвата си единствено т.нар. „купен стаж“, както и периодите на математическо превръщане на стаж от първа и втора категория труд към трета. Сочи, че периодът на майчинство е изрично признат за трудов стаж по чл.354, т.6 от КТ и приравнен на осигурителен по §9, ал.1 от ПЗР на КСО, поради което притежава всички белези на реално изслужено календарно време. Счита на следващо място, че административният орган изцяло е пренебрегнал утвърдената практика на Върховния административен съд (ВАС) по аналогични казуси, като сочи, че в редица свои актове ВАС изрично указва, че времето за отглеждане на дете се признава за действителен осигурителен стаж при пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО, като в този смисъл са напр: Решение №2137 от 22.02.2024 год. по адм. дело №5260/2023 год. на ВАС, VI о.; Решение №3632 от 26.03.2024 год. по адм. дело №5903/2023 год. на ВАС, VI о.; Решение №12856 от 27.11.2024 год. по адм. дело №3854/2024 год. на ВАС, VI о.; Решение №12925 от 28.11.2024 год. по адм. дело №3668/2024 год. на ВАС, VI о. В жалбата се сочи, че в тези актове съдът приема за безспорно, че ползваният законно отпуск за майчинство не може да бъде изваждан от обхвата на действителния стаж, тъй като това обезсмисля самата социална функция на закрилата на майчинството. Въз основа на изложеното, жалбоподателката моли съда да отмени изцяло Решение №2153-08-203 от 21.07.2026 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-23#1 от 04.05.2026 год. и да върне преписката на административния орган със задължителни указания за признаване на майчинството за действителен стаж и отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли също така, да бъде осъден ответника да й заплати направените деловодни разноски.
Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката А. Ю. Р., с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител – адвокат С. М. от АК - [област], който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да уважи жалбата и да отмени изцяло обжалваният административен акт на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и да върне преписката на административния орган, за ново произнасяне по заявлението на доверителката му. Моли за присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно заседание представя и писмена защита, с изложени подробни съображения в подкрепа на доводите за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк. З. Б., преди съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, както и че няма искания за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, които до голяма степен са идентични с изложените в мотивите на същото. Счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките да бъде приет за „действителен“ осигурителен стаж периодът на майчинство на жалбоподателката като „неработеща майка“, като в тази връзка се позовава на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО и излага довод, че в конкретния случай, законодателят е направил разграничение между стажа на майките, които работят и ползват майчинство по смисъла на закона и тези, които са „неработещи майки“. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, подадена от А. Ю. Р., като неоснователна.
Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, видно от приложената по преписката разпечатка от интернет страницата на „Български пощи“ ЕАД – проследяване на [пратка]/л.15/, оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали е получено от жалбоподателката А. Ю. Р., на датата 23.07.2026 год.. Жалбата е подадена с препоръчана пощенска пратка с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област] на датата 31.07.2026 год., видно от приложената копие на пощенския плик и положеното върху него клеймо/л.9/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-203#1 от 03.06.2026 год., видно от положения върху същата е попълнен щемпел/л.4/. От горното следва, че жалбата е подадена на 8-ия/осмия/ ден след получаването на оспореното решение. При това положение следва да се приеме, че същата е подадена по установения ред, на 8-ия/осмия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на акта, като жалбата е подадена и от лице - адресат на този акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените към административната преписка документи, жалбоподателката А. Ю. Р., с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], е подала заявление с Вх.№2113-08-23 от 08.01.2026 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.26-л.27/, с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени удостоверителни документи, за притежавания от нея осигурителен стаж. Към тези удостоверителни документи е приложено Удостоверение за раждане с бл.№[номер], издадено от [община], въз основа на Акт за раждане №[номер] от [дата], съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в [община], за роденото от майката А. Ю. Р. дете: М. М., родено на [дата], [ЕГН].
По повод това заявление е било издадено Разпореждане №2113-08-23#1 от 04.05.2026 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.22/, с което, на жалбоподателката А. Ю. Р. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че заявителката не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали й е зачело осигурителен стаж от II-ра категория труд – 01 година, 07 месеца и 21 дни и от III-та категория труд – 14 години, 07 месеца и 10 дни, или общ осигурителен стаж без превръщане – 16 години, 03 месеца и 01 ден, от който, действителен осигурителен стаж - 13 години, 03 месеца и 01 ден, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението – 08.01.2026 год., жалбоподателката А. Ю. Р. е имала навършена възраст – 67 години, 00 месеца и 08 дни. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 67 години, 00 месеца и 08 дни, преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че лицата, които за 2026 год. нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО - 36 години и 10 месеца за жените, придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 67 години и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че за времето от 12.11.1995 год. до 12.11.1998 год., на основание чл.9, ал.7 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за отглеждане на дете като неработеща майка, с календарна продължителност 03 години, 00 месеца и 00 дни. Изрично е посочено обаче, че периодът на майчинство, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателката А. Ю. Р. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.68, ал.3 от КСО, й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това разпореждане, видно от извършеното отбелязване върху приложената по преписката справка за върнати документи/л.21/, е получено от жалбоподателката лично, на гише, срещу подпис.
Против същото разпореждане е подадена в срок жалба от нея, чрез пълномощник – адв. С. М. от АК – [област], до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-309 от 07.07.2026 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.16-л.18/. В жалбата са изложени съображения, касаещи размера на зачетения в нейна полза осигурителен стаж и по-конкретно - относно размера на зачетения й действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателката, неправилно с обжалваното разпореждане, посоченият в него период на майчинство, не й е зачетен за действителен осигурителен стаж. В жалбата са изложени доводи и аргументи в тази насока, като е поискано обжалваното Разпореждане №2113-08-23#1 от 04.05.2026 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, да бъде отменено, като незаконосъобразно и преписката да бъде върната за ново произнасяне от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, със задължителни у,казания за правилно зачитане на осигурителния стаж и отпускане на исканата пенсия, Така, по повод този жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-203 от 21.07.2026 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.11-л.14/, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на А. Ю. Р. против Разпореждане № 2113-08-23#1 от 04.05.2026 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали год., като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в жалбата.
Разпечатката съдържа 22 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ee02e87-d523-405c-808a-56e1f1957d25