Определение № 488 от 28.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Варна, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. ПЕ.а

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100502102 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 37272/18.12.2025 г. от „Рентал Фасилити Мениджмънт“ ЕООД, чрез адв. Р. Е. за изменение в частта за разноските на Решение № 1277/02.12.2025 г. постановено по настоящото дело.

Молителят излага, че както в производството пред ВРС, така и в настоящото, своевременно е обективирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Отделно от горното посочва, че договорът за процесуално представителство представен в производството пред първата инстанция не съдържа реквизити, от които да може да се обоснове извод, че сторените разноски са за конкретното съдебно производство. Намира, че доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до сумата от 800 лева, т.е. по 400 лева за всяка инстанция.

В законоустановения срок по чл. 248 ГПК, насрещната страна М. Б. Н. е депозирала отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли искането да бъде оставено без уважение. Посочва, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение е справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с извършените от страна на процесуалния представител, действия.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законовия срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Производството пред въззивната инстанция е образувано по депозирана въззивна жалба от страна на М. Б. Н. против Решение № 2835/24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 14850/2024 г. по описа на ВРС, с което съдът е приел за установено, че М. Б. Н., ЕГН ********** дължи на „Рентал Фасилити Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 205028386, представлявано от управителя Христо Василев Попов, сумата от 566.26 евро (петстотин 1 шестдесет и шест евро и 26 евроцента), равняваща се на 1107.51 лева, дължима за поддръжка и управление на ЕС за 2023 г. за апартамент с административен адрес: гр. Варна, к.к. Чайка, ул. Б.Б. 109, вх.6, ет.10, ап.45, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5320 от 24.09.2024 г. по ч. гр. д. 11838/2024 г. по описа на ВРС и в частта, с която е била осъдена М. Б. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на „Рентал Фасилити Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 205028386, представлявано от управителя Христо Василев Попов, направените по настоящото дело разноски в размер на 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), както и направени разноски по ч. гр. д. №11838/2024 г. по описа на РС – Варна в размер на 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева).

С Решение № 1277/02.12.2025 г. ВОС е отменил изцяло решението на ВРС и е отхвърлил предявения от „Рентал Фасилити Мениджмънт“ ЕООД против М. Б. Н., иск, да се приеме за установено, че М. Б. Н., ЕГН ********** дължи на „Рентал Фасилити Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 205028386, представлявано от управителя Христо Василев Попов, сумата от 566.26 евро (петстотин шестдесет и шест евро и 26 евроцента), равняваща се на 1107.51 лева, дължима за поддръжка и управление на ЕС за 2023 г. за апартамент с административен адрес: гр. Варна, к.к. Чайка, ул. Б.Б. 109, вх.6, ет.10, ап.45, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №5320 от 24.09.2024 г. по ч. гр. д.

11838/2024 г. по описа на ВРС и е обезсилил издадената заповед № 5320 от 24.09.2024 година, в производството по гр. д. № 11838/2024 г. на ВРС.

Със същото решение е осъдил въззиваемия да заплати на въззивницата сумата от 1200 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски- възнаграждения за процесуално представителство пред ВРС и ВОС.

След като съобрази наведените от молителя твърдения, съдът констатира, че са налице основания за преразглеждане размера на присъдените разноски.

Наведените от молителя твърдения, досежно липсата на реквизити в представения по гр. д. № 14850/2024г. по описа на ВРС, договор за процесуално представителство, от които да може да се обоснове извод, че сторените разноски са за конкретното съдебно производство, съдът намира за неоснователни. За действителността на договора е достатъчно той да е сключен в писмена форма и от съдържанието му да е ясно кои са страните и какъв е предмета му.

В настоящия случай, от договора от 24.01.2025 г., представен на л. 64 от гр. д. № 14850/2024 г. по описа на ВРС, сочените реквизити са налице. Макар изрично да не е посочено конкретно съдебно производство, то с оглед предмета на воденото пред ВРС производство по реда на чл. 422 от ГПК и съобразно отразеното като основание и предмет на договора- „оказване на правна защита и съдействие, образуване на искови, обезпечителни производства, изразяващи се в процесуално представителство, спогодби, образуване на заповедни производства, искови производства на всички инстанции, образуване на изпълнителни дела“, се следва извод, че волята на страните е била заплащане на възнаграждение по образуваното гр. д. № 14850/2024 г. по описа на ВРС.

С оглед своевременно релевираното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, преценявайки фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от обичайната по дела със сходен предмет, още повече, че такива претенции са често срещани в практиката, обема на доказателствения материал, извършените от процесуалния представител на въззивницата правни действия и съобразявайки установените в Наредба 1/2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, минимални размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че размерът на присъдените в полза на въззивницата разноски следва да бъде намален, до сумата в общ размер на 800 лева, т.е. по 400 лева за пред ВРС и 400 лева за пред ВОС.

2

В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, предвиждаща в съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон, съдът намира, че присъдената сума за адвокатско възнаграждение, следва да се превалутира на сума в размер на 409.03 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 1277/02.12.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2102/2025 г., по описа на ВОС, в частта, с която „РЕНТАЛ ФАСИЛИТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 205028386, представлявано от управителя Христо Василев Попов е осъдено да заплати в полза на М. Б. Н., ЕГН ********** сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски – възнаграждения за процесуално представителство пред ВРС и ВОС, като НАМАЛЯВА размера на дължимите от „РЕНТАЛ ФАСИЛИТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 205028386, представлявано от управителя Христо Василев Попов, разноски от 1200 (хиляда и двеста) лева, на 409.03 евро (800 лева) /четиристотин и девет евро и три евроцента/, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3