Определение № 128 от 16.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Кърджали, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Янкова при участието на секретаря Елина П. Урумова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Частно наказателно дело № 20265100200171 по описа за 2026 година

Делото е образувано по жалба на Г. А. Ш. от гр.К. с правно основание чл.213, ал.4 от НПК.

С Определение рег. № 100/15.05.2026 г. постановено по реда на чл.213, ал.5 от НПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. А. Ш. против Постановление от 24.03.2026 г. на прокурор при Апелативна прокуратура - П. по преписка № 2080/2025 г. по описа на АП - П., с което е потвърдено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 23.01.2026 г. на Окръжна прокуратура - К. по пр.преписка № 760/2025 г., като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване, поради което препис от същото не е изпратен на жалбодателя и то е влязло в сила в деня на постановяването му – 15.05.2026 г.

В Окръжен съд – Кърджали е получена молба с вх.№ 2725/12.06.2026 г. през ССЕВ, от Г. А. Ш., подадена чрез пълномощник – адв.Я. П. от АК – П., за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл.186 от НПК.

С молбата се иска, да се възстанови пропуснатия срок за обжалване на Постановлението на Окръжна прокуратура - К. от 23.01.2026 г., тъй като същият бил пропуснат поради уважителни причини по смисъла на чл. 186, ал.

1 от НПК. Сочи се, че пропускането на срока за обжалване на правилния акт бил пряка и непосредствена последица от обективно неточни и противоречащи на процесуалния закон указания, дадени в официалния акт на 1

Апелативна прокуратура - П.. В т . 4 от диспозитива на Постановлението изрично било записано следното: „Потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред Окръжен съд К. в 7-мо дневен срок от получаването му по реда на чл. 213 от НПК.“ Според молителя, граматическото и логическо тълкуване на този текст (чрез използваното местоимение „му“) указвал, че срокът тече от получаването на потвърденото постановление на ОП-К., което му било връчено месеци порано. Това указание на въззивния прокурор било в директно противоречие с императивната норма на чл. 213, ал. 4 от НПК, според която 7-дневният срок започвал да тече от получаване на преписа от постановлението на горестоящата прокуратура.

Този обективен семантичен и правен порок в акта на държавния орган въвел в заблуждение жалбодателя- молител, мотивирайки го да атакува документа, чийто препис реално получил в този момент, с оправданото правно очакване, че изпълнява стриктно дадените му от институцията указания.

В молбата се сочи, че отказът да бъде възстановен пропуснатият срок в настоящата хипотеза би представлявал проява на „прекомерен формализъм“, който според трайната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) съставлявал нарушение на основното право на достъп до съд, гарантирано от чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

В подкрепа на основателността на настоящата молба, моли да се вземат предвид решенията на ЕСПЧ по делата Beles and Others v. the Czech Republic (Жалба № 47273/99) и Platakou v. Greece (Жалба № 38460/97). Съгласно тях, когато гражданинът се е доверил на погрешна информация или изрични писмени указания, дадени му от официален държавен орган, отхвърлянето на жалбата му като недопустима представлявало „прекомерен формализъм“ и нарушавало правото му на достъп до съд. ЕСПЧ категорично приемал, че грешките, допуснати от държавните органи, не трябва да се вменяват във вреда на гражданите.

Създаденият от държавния орган процесуален капан представлявал непреодолима външна пречка и съставлявал безспорна уважителна причина за възстановяване на срока. Тази причина престанала да действа в момента, в 2 който молителят узнал за процесуалната недопустимост на първоначалната му жалба. За съществуването на Определение № 84/24.04.2026 г. на ОСКърджали и за неговите мотиви узнал на 27.05.2026г. след извършена справка в електронния сайт на Окръжен съд - Кърджали.

Сочи се също, че в съответствие с чл. 186, ал. 2 и ал. 3 от НПК, настоящата молба била подадена в 7-дневен срок от деня на узнаването (деня, в който престанали да действат причините за пропускане на срока) и едновременно с нея се извършвало и пропуснатото действие. Към молбата е приложена и жалба срещу Постановление от 23.01.2026 г. на Окръжна прокуратура – К..

В съдебно заседание молителят лично и чрез пълномощниците си – адв.П. и адв.К., поддържат молбата по изложените в нея съображения и молят същата да бъде уважена. В допълнение на изложените в молбата доводи се сочи, че следвало съдът да даде указания на страните в какво се изразява тази нередовност в жалбата, което да бъде посочено точно, ясно и конкретно, а не да я остави без разглеждане.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К., счита искането за възстановяване на пропуснат срок за необосновано, и като такова и за неоснователно. Посочените в молбата причини за пропуснат срок счита, че не може да се приемат за уважителни по смисъла на чл.186, ал.1 от НПК. Моли, да се остави молбата без уважение.

Съдебното производство по делото, както бе вече посочено е образувано по жалба на Г. А. Ш. против Постановление от 24.03.2026 г. на прокурор при Апелативна прокуратура - П. по преписка № 2080/2025 г. по описа на АП - П., с което е потвърдено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 23.01.2026 г. на Окръжна прокуратура - К. по пр.преписка № 760/2025 г. Съдът, е оставил без разглеждане жалбата, като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

След преценка на данните по делото, съдът намира молбата за възстановяване на пропуснат срок с правно основание чл.186 от НПК, за неоснователна.

С разпоредбата на чл.186, ал.1 от НПК, се допуска възстановяване на пропуснат срок, когато той е пропуснат по уважителни причини. Такива съгласно съдебната практика могат да бъдат тежко заболяване,

3 хоспитализация, непреодолима сила, неправилно връчване на съобщение, обективна невъзможност страната да узнае за акта или други обективни пречки, които страната не е могла да преодолее. Не се приемат за уважителни причини незнание на закона, неправилна правна преценка, организационни пропуски, проявена небрежност на страната и др. подобни.

С нормата по чл. 213 от НПК са уредени две различни производства:

Първото е вътрешноинстанционният прокурорски контрол по чл. 213, ал. 1–3 от НПК, при който по-горестоящият прокурор (в случая прокурор от АП) проверява постановлението на прокурор от окръжна прокуратура.

Съдебният контрол по чл. 213, ал. 4 от НПК, е насочен срещу постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, а не срещу постановлението на по-горестоящия прокурор, с което този отказ е потвърден.

Тук именно е съществената разлика. В този смисъл, постановлението на апелативния прокурор не е самостоятелен предмет на съдебното производство. То само изчерпва вътрешноведомствения контрол и открива възможността да се сезира съдът. Предмет на съдебния контрол остава първоначалният отказ за образуване на досъдебно производство.

В случая, жалбоподателят е подал жалба до окръжния съд, с която изрично е поискал отмяна на постановлението на прокурора от Апелативна прокуратура - П., а не на постановлението на прокурора от Окръжна прокуратура - К., като по този начин той не е упражнил надлежно правото си по чл. 213, ал. 4 от НПК. Това не е въпрос единствено на адресат, а на предмет на съдебното производство. В наказателния процес, когато законът изрично определя кой прокурорски акт подлежи на съдебен контрол, предметът на жалбата има определящо значение.

В този смисъл, не може да бъде споделена сочената в жалбата като „уважителна“ причина, че указанието дадено в постановлението на АП- П.:

„Потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред Окръжен съд К. в 7-мо дневен срок от получаването му по реда на чл. 213 от НПК.“, указвало, че срокът тече от получаването на потвърденото постановление на ОП-К., което било връчено месеци по-рано и това указание било в директно противоречие с императивната норма на чл. 213, ал. 4 от НПК, според която 7-дневният срок започвал да тече от получаване на преписа от постановлението на 4 горестоящата прокуратура. Соченият довод, не може да се приеме за основателен, тъй като в даденото указание е ясно посочено, че именно „Потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред Окръжен съд К.…“, а логичното тълкуване на посочения „7-мо дневен срок от получаването му по реда на чл.213 от НПК“, води до извод, че безспорно няма как да се приеме, че се има предвид получаването на постановлението за отказ на ОП – К., доколкото този срок към момента на произнасяне на прокурора от АП – П., вече е изтекъл, а и самия молител твърди, че това се е случило месеци по-рано. Отделно от изложеното, аргумент, че даденото указание е правилното и законосъобразно, е и посоченото в същото, че обжалването е „по реда на чл.213 от НПК“. Т.е., ако за жалбодателят е възникнало някакво съмнение относно акта подлежащ на обжалване или срокът, в който може да се обжалва, то същият е можел да си направи справка и с цитираната разпоредба.

Или, казано с други думи, в случая не може да се говори за „уважителна причина“, поради подвеждащо указание на органа. Причината е неправилна правна квалификация на обжалваемия акт и неправилно упражняване на процесуалното право. А това по правило не попада в съдържанието на понятието „уважителни причини“ по чл. 186, ал. 1 НПК.

Ако се приеме, че подобна жалба е достатъчна, това би означавало съдът служебно да замени предмета на оспорването. Вместо да разгледа акта, който жалбоподателят е атакувал (постановлението на АП- П.), съдът би следвало да приеме, че всъщност е обжалван друг акт (постановлението на ОП - К.). Това би означавало не тълкуване на волята на жалбоподателя, а подмяна на предмета на жалбата, което противоречи на диспозитивното начало относно упражняването на правото на жалба. В този смисъл е неоснователен и доводът изложен от защитата на съдебните прения, че съдът е следвало да остави без движение жалбата и да даде указания на страните в какво се изразява „нередовността“ на жалбата. В случая, спорът не е дали е сгрешен адресатът, а дали е упражнено правото на съдебно обжалване срещу годен предмет на съдебен контрол, който предмет е нормативно определен. Чл. 213, ал. 4 от НПК не предоставя право на съдебно обжалване на всеки прокурорски акт, постановен във връзка с отказа за образуване на досъдебно производство.

Както бе посочено, предмет на съдебния контрол е постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, а постановлението на по-горестоящия 5 прокурор няма самостоятелен характер на акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът не може да измени предмета на жалбата, тъй като процесуалната воля принадлежи на жалбоподателя.

В случая, имаме неправилно упражняване на процесуалното право, а не невъзможност то да бъде упражнено. Ако бъде възприета обратната теза, би се стигнало до възможността съдът да подменя предмета на жалбата и да разглежда акт, който жалбоподателят не е посочил като обжалван, което не намира опора в процесуалния закон.

С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице хипотезата на пропуснат срок поради уважителна причина по смисъла на чл.186, ал.1 от НПК, а е упражнено право на жалба срещу акт, който не подлежи на съдебно обжалване. Това са две различни процесуални хипотези с различни правни последици.

Ето защо, няма основание за възстановяване срока на обжалване на Постановлението на ОП- К. от 23.01.2026 г. по преписка вх. № 760/2025 г., с което е отказано образуване на досъдебно производство, потвърдено с Постановление от 24.03.2026 г. на АП – П..

Мотивиран от горното и на основание чл.186, ал.6 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата на Г. А. Ш. от гр.К., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.Я. П. от АК – П., за възстановяване на пропуснат срока за обжалване на постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - К. от 23.01.2026 г. по преписка вх. № 760/2025 г., с което е отказано образуване на досъдебно производство.