Решение № 3381 от 15.07.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3381

Стара Загора, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 20257240700245 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Г. С. Г. с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица], ет. 2, подадена чрез пълномощника му по делото адвокат К. Л. от АК-Стара Загора, против решение №1040-23-12 от 10.02.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт-Стара Загора /ТП на НОИ-Стара Загора/ с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Гайдаджиев против разпореждане №231-00-625-3 от 04.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Стара Загора.

По подробно изложени в жалбата съображения се твърди, че решението на директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, за периода 21.03.2024 г. – 20.11.2024 г. в дневен размер от 64,51 лв., изчислен върху среднодневен осигурителен доход в размер от 107,51 лв. е незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалния закон, като се акцентира, че определеният дневен размер на ПОБ е неправилно занижен. Основното възражение е, че при определяне на обезщетението не е взет предвид в пълен размер доходът, реализиран при последната работа на лицето като архитект в Германия. Според данните, получени от НОИ чрез системата EESSI и документите СЕД U017 и U004, за периода 20.03.2023 г. – 20.03.2024 г. е отчетен доход в размер на 60 333,33 евро. Жалбоподателят поддържа, че този доход неправилно е бил ограничен до максималния осигурителен доход за България, което е довело до неправилно изчисляване на обезщетението. Излагат се доводи, че когато последната заетост е била в друга държава от ЕС, размерът на обезщетението следва да се изчислява въз основа на трудовото възнаграждение от последната месторабота, съгласно чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, без то да се редуцира до българския максимален осигурителен доход. Поради това се поддържа, че е следвало да бъде определен максималният дневен размер на обезщетението за 2024 г. от 107,14 лв., а не от 64,51 лв. Като второ самостоятелно основание се сочи, че административният орган неправилно е приложил новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 КСО, в сила от 13.08.2024 г. Според жалбоподателя тази норма е материалноправна и няма обратно действие. Заявлението за отпускане на обезщетението е подадено на 21.03.2024 г., тоест преди влизането ѝ в сила, а всички релевантни факти относно правото на обезщетение са били настъпили към тази дата. Следователно размерът на обезщетението е трябвало да се определи по действащата към момента на заявлението правна уредба, като за база се вземе доходът от последната месторабота. От съда се иска да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане, и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне при правилно изчисляване на паричното обезщетение за безработица. Претендират се разноски по делото. В представена по делото от пълномощника на жалбоподателя писмена молба, се поддържат съображения във връзка с посочените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, като се цитира и прилага съдебна практика на административните съдилища в Република България. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заявените за присъждане от страна на ответника възнаграждения за процесуално представителство.

Ответникът – директор на ТП на НОИ-Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото - юрисконсулт К., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поддържайки изцяло изложените в оспореното решение мотиви. Позовава се на Решение на СЕС от 23 април 2026 година по дело C-116/25, като твърди, че според него Република България може да прилага специалния ред, предвиден в националното й законодателство при изчисление размера на ПОБ. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна по наведения пред него административноправен спор:

От представената и приета по делото административната преписка по издаване на оспореното решение е видно, че жалбоподателят Г. Г. с вх. №912-0684 от 21.03.2024 г., чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“-Стара Загора, е подал в ТП на НОИ-Стара Загора заявление за отпускане на ПОБ. В същото е декларирано, че Гайдаджиев е упражнявал трудова дейност в друга държава – Германия за времето от 20.03.2023 г. до 20.03.2024 г., част от 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването. Жалбоподателят е подал и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга ДЧ на ЕС/ЕИП или Швейцария, като в него е посочен визирания по-горе период на заетост в Германия, както и точното наименование на работодателя и неговия адрес. Посочена е и причината за прекратяване на трудовата дейност- „изтичане на срока на договора“, доколкото видно от подадената декларация, относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 § 2 от чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, Гайдаджиев е заемал длъжността архитект по срочен трудов договор за 12 месеца.

На основание чл. 54г, ал 4 от КСО с разпореждане №231-00-625-1 от 27.03.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Стара Загора производството по отпускане на ПОБ е спряно във връзка с необходимостта от събиране на доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход, придобити по законодателството на Германия и изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за правото на ПОБ.

По делото се установява, че от страна на административния орган е изпратено нарочно искане, чрез структуриран електронен документ /СЕД/ U001/СВ до КИ на Германия за потвърждаване на осигурителен период от 20.03.2023 г. до 20.03.2024 г., както и искане за предоставяне на информация за получавана от лицето заплата. С получени чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация СЕД U017 /осигурително досие/ и СЕД U004 /информация за заплата/, КИ на Германия е удостоверила въпросния осигурителен период, включително и основанието за прекратяване на заетостта-„дата на изтичане на договора“. Посочен е получен брутен доход през периода на заетостта в размер на 60 333.33 евро.

С разпореждане №231-00-625-2 от 03.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Стара Загора производството по отпускане на ПОБ е възобновено, доколкото са били получени изискваните от КИ на Германия удостоверителни документи.

С разпореждане №231-00-625-3 от 04.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент /ЕО/ №883/2004, на Г. Г. е отпуснато ПОБ, считано от 21.03.2024 г. до 20.11.2024 г., в размер на 64.51 лв. дневно. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж след 31.12.2001 г. е в размер на 7 г. и 6 месеца, както и че осигурителният доход за периода 01.03.2022 г. до 20.03.2024 г., от който е определен размера на ПОБ, е в размер на 55 047.16 лв. Посочен е среднодневен осигурителен доход от 107.51 лв., от който е определен дневният размер на паричното обезщетение /60% от 107.51 лв./ или - 64.51 лв. Видно от приложената по делото обратна разписка разпореждане №231-00-625-2 от 03.12.2024 г. и разпореждане №231-00-625-3 от 04.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Стара Загора са връчени на жалбоподателя лично, на 08.01.2025 г.

Срещу така издаденото разпореждане от страна на Гайдаджиев до директора на ТП на НОИ – Стара Загора е подадена жалба по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО с вх. №1012-23-8 от 13.01.2025 г. Чрез нея е изразено несъгласие с определения от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора дневен размер на отпуснатото му ПОБ, като са изложени съображения идентични с тези, съдържащи се в понастоящем разглежданата от съда жалба.

По повод подадената жалба и на основание чл. 117, ал. 1-3 от КСО е образувано контролно-отменително административно производство, завършило с оспореното по настоящото дело решение №1040-23-12 от 10.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Стара Загора. В това производство жалбата е разгледана по същество, като чрез изложени подробни мотиви, решаващият орган е потвърдил изцяло първоначалния индивидуален административен акт, съответно е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна.

В решението е възпроизведена и възприета изцяло описаната по-горе фактическа обстановка, като са разгледани и представени детайлно нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на правото на ПОБ в т. ч. и в светлината на Регламент /ЕО/ №883/2004, доколкото очевидно жалбоподателят притежава осигурителен стаж, положен непосредствено преди подаване на заявлението си за отпускане на ПОБ в друга държава-членка на ЕС.

Решаващият орган е посочил, че разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилагала от датата на влизането ѝ в сила и обхващала заварените правоотношения, при които ПОБ още не е било отпуснато. Независимо от датата на прекратяване на осигуряването или от датата на подаване на заявлението, новата норма следвало да се прилага към висящите производства, тъй като не ставало дума за „същинско“ обратно действие на закона. „Същинското“ обратно действие би било налице, ако новият текст преуреждал правните последици за минал период — например ако вече отпуснати и окончателно изчислени ПОБ бъдат преизчислени със задна дата. В случая правните последици от изчисляването на ПОБ не са били реализирани към момента на влизане в сила на разпоредбата, затова приложението ѝ към неприключили производства представлява „несъщинско“ обратно действие /незабавно прилагане към висящи случаи/, което било допустимо и конституционно съвместимо. Тази си теза органът е защитил, подкрепяйки я с доктринални постановки и с практика на Конституционния съд, ВАС и ВКС, както и с решения на Съда на ЕС, според които обратно действие има само когато новата норма поражда последици за минал период, а не когато урежда бъдещите последици на вече възникнали, но неприключили правоотношения. Съдът на ЕС посочвал, че защитата на оправданите правни очаквания не може да блокира изцяло прилагането на новите норми спрямо бъдещите последствия на положения, създадени при действието на предходното право. Изчисляването на ПОБ било уредено от чл. 62 на Регламент (ЕО) №883/2004. §1 и §2 на чл. 62 предвиждали основно правило - изчисляване върху трудовото възнаграждение или професионалния доход, получаван при последната работа. §3 обаче представлявал дерогация /изключение/, която давала възможност институцията по пребиваване да отчете особеностите на националното законодателство в случаите, посочени в регламента, при условие че се вземе предвид възнаграждението от последната работа в държавата, чието законодателство е било приложено. С изменението от 2024 г. на чл. 546, ал. 8 от КСО българският законодател бил въвел национална правна рамка за изчисляване на ПОБ в трансгранични ситуации. Тази разпоредба изисква при определяне на размера да се вземат предвид: доходите от последната работа, всички доходи в Република България и доходите от други държави, за които се прилагат европейските регламенти, за последните 24 календарни месеца преди прекратяването на осигуряването. Целите, посочени в мотивите при приемането на изменението, са постигане на по-справедливо определяне на размера на обезщетението и ограничаване на злоупотребите.

Съобразявайки горното решаващият орган е посочил, че при издаване на оспореното разпореждане за отпускане на ПОБ са взети предвид доходите на лицето от последната му работа в Германия за периода 20.03.2023 г. – 20.03.2024 г., както и доходите в България за 24-месечния период, предхождащ прекратяването на осигуряването - от 01.03.2022 г. до 20.03.2024 г. Този подход съответствал на правилото, че отпускането и изчисляването на обезщетението се извършва въз основа на данните от регистъра и на документите, подадени от лицето - чл. 54л от КСО. Съобразно изходните данни правилно бил изчислен дневният размер на ПОБ. За референтния период от 01.03.2022 г. до 20.03.2024 г. са взети предвид: 1. доходите от последната заетост в Германия за периода от 20.03.2023 г. до 20.03.2024 г., потвърдени като 60 333.33 евро /118 001.74 лв. при конвертиране/, които след прилагане на правилата за разпределяне по работни дни и ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход в Република България са формирали отчетен осигурителен доход за този период в размер на 44 816.88 лв.; 2. доходите в България за периода от 01.03.2022 г. до 19.03.2023 г., според регистъра в размер на 10 230.28 лв. Общият доход, от който е изчислено обезщетението, е 55 047.16 лв. Този общ доход е разделен на 512 работни дни /от 01.03.2022 г. до 20.03.2024 г./, с което е получен среднодневен осигурителен доход от 107.51 лв. Дневното обезщетение е определено като 60% от този среднодневен доход или в размер на 64.61 лв., който размер съответствал на правилото от чл. 54б, ал. 1 от КСО, според което дневното обезщетение за безработица е 60% от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход.