Решение № 89 от 26.11.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. М, общ. М, обл. В, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200176 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. Х. П. от село Т, общ. Б С обл. В е обжалвал Наказателно постановление № 24-0300-*/11.03.2024 година на Началника на РУ М при ОД МВР В, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането му е наложено, на основание същата разпоредба, административно наказание глоба в размер на 400 лева. Възраженията са свързани с липса на компетентност от страна на наказващия орган да издава наказателни постановления за нарушения на Кодекса за застраховането. Счита се също, че е налице неправилна правна квалификация на деянието. Подробни съображения не са изложени. На тези основания се иска отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Процесуалният му представител адв. К. К. от ВрАК поддържа искането си за отмяна на постановлението и претендира разноски, както под формата на адвокатско възнаграждение, така и за направени пътни разходи за явяването му в съдебните заседания.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално 1 допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Д. Х. П. е правоспособен водач на МПС с категории „В“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“.

На 19.02.2024 година свидетелите М. С – младши полицейски инспектор в РУ-М Полицейски участък Р и Ц. П. – старши полицай сектор „ППД и ММ“ – М към ЗЖУ Монтана участвали в специализирана полицейска операция по контрол на пътното движение. Същите се намирали на асфалтов път, свързващ бивше военно поделение, намиращо се в местността „****“ в землището на село К П, общ. Р с път III-134 км. 28+200. Около 11.30 часа при кръстовището на третокласния с асфалтовия път полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „***** С“ с регистрационен № *******, идващ в посока от бившето поделение. Тъй като водачът не представил лични документи и документи на автомобила, самоличността му била установена по служебен път. Проверката показала, че това е Д. Х. П. от село Т, общ. Б С. От справката в АИС КАТ ПП станало ясно, че лекият автомобил е собственост на Ан Ал О. . от град Б С обл. В. Свидетелят М. Ц. извършил проверка в Информационната система на Гаранционния фонд, която показала, че за лекият автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За констатираното нарушение на П. бил съставен АУАН по Кодекса за застраховането.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. О. Ц. и Ц. Х. П..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в административните актове и в жалбата на Д. П., счита, че последната е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В заключителната си пледоария процесуалният представител на жалбоподателя е изложил доводи в смисъл, че обжалваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган. Съдът не споделя тази теза. В процесното постановление изрично е посочено, че в качеството на 2 наказващ орган е встъпил началника на РУ-М в ОД МВР В Д Н, упълномощен със Заповед № 639з-1149/28.07.2016 година на Директора на ОД МВР В. Както сред материалите в административно-наказателната преписка /л.9/, така и сред доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие /л.44 и л.63 от делото/ е приложено заверено копие от въпросната заповед, от чието съдържание става ясно, че със същата са определени длъжностни лица от ОД МВР В и районните управления в системата на дирекцията, които имат право да издават наказателни постановления за установени нарушения по чл.638 ал.1 – ал.3 и ал.5 и чл.639 от Кодекса за застраховането и това са заемащите длъжността Началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОД МВР В;

Началника на Сектор „ПП“ в ОД МВР В; Началниците на районните управления, в чиито район е установено нарушението; Началниците на сектори/групи в „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР В и Началниците на групи в Сектор „ПП“ при ОД МВР В. Следва да се има предвид, че заповедта не е поименна /т.е. не са посочени конкретни лица/, а са изброени длъжностите, които дават право на заемащите ги лица да издават наказателни постановления на нарушения по цитираните по-горе разпоредби от Кодекса за застраховането. Правните основания, послужили за издаване на въпросната заповед, са чл.43 ал.4 ЗМВР и чл.647 КЗ вр. чл.47 ал.1 б.“а“ ЗАНН. Тези разпоредби предоставят възможността за Директора на ОД МВР В да възлага правото си на наказващ орган на определен кръг от длъжностни лица за нарушения по чл.638 ал.1 – ал.3 и ал.5, чл.638а и чл.639 КЗ. От приложеното на л.62 от делото писмо № 967000-9412/02.07.2024 година от Началник Сектор „ПП“ ОД МВР В става ясно, че макар и издадена на 28.07.2016 година заповедта на Директора на ОД МВР В не е отменена с последваща към 11.03.2024 година /датата на издаване на обжалваното наказателно постановление/ и е в сила. На база изложеното дотук, настоящият състав приема, че процесният административен акт е издаден от длъжностно лице, оправомощено за тази цел по предвидения от закона ред, поради което счита за неоснователни наведените в жалбата и в заключителната пледоария доводи за отмяна на постановлението поради липса на компетентност на наказващия орган.

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, собственост на друго лице, без за същото да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска 3 отговорност“ на автомобилистите, валиден към датата на проверка 19.02.2024 година. Подобна фактология е изложена и в обжалваното наказателно постановление. Както актосъставителят, така и наказващият орган са прели, че е налице нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането. Според цитираната разпоредба лице, което не е собственик и управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се наказва с глоба от 400 лева. По делото не се спори, че посоченият в административните актове лек автомобил „***** С“ с регистрационен № ******* е собственост на друго лице. Видно от писмените доказателства по делото, в частност приложената на лист 72 справка, издадена от Сектор „ПП“ в ОД МВР В това е Ан Ал О. . от град Б С обл. В. В качеството си на собственик на превозно средство, регистрирано на територията на страната и неспряно от движение, същият, по силата на чл.483 ал.1 т.1 предл. първо КЗ, има задължение да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В същата разпоредба е предвидено и че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователен договор. Последното е законова възможност, а не задължение, защото само по себе си неизползването й не води самостоятелно до налагане на санкция на това основание, докато управлението на МПС без валиден и действащ застрахователен договор е предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.638 ал.3 КЗ. По делото не са представени доказателства за наличие на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на проверката 19.02.2024 година. Същевременно е постъпило писмо № 10-00-83/09.05.2024 година от Изпълнителния директор на Гаранционен фонд София с приложена към него справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, от която става ясно, че към инкриминираната дата няма информация за полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил с регистрационен № *******, № на рама *****, марка „*“ модел „***** С“. По тази причина на 20.06.2023 година служебно е била прекратена, в съответствие с чл.143 ал.10 ЗДвП, регистрацията на моторното превозно средство. Последните данни кореспондират с информацията, съдържаща се в писмо № 9670000-10403/23.07.2024 година на Началника на Сектор „ПП“ ОД 4

МВР В, от която става ясно, че основание за това прекратяване е било уведомление за липса на застраховка „Гражданска отговорност“ с № 7565/26.05.2023 година, изпратено от Гаранционния фонд. Обсъдените до тук доказателствени източници дават основание на този състав да приеме, че към 19.02.2024 година процесното МПС е било без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Несподелени от съда са възраженията за неправилна правна квалификация на деянието. Нормата на чл.638 ал.3 КЗ съдържа едновременно и диспозиция /правило за поведение/ и административно-наказателна санкция за нарушаването му, поради което не е необходимо обвързването й с разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 КЗ, установяваща задължение за друг субект /собственика/, какъвто жалбоподателя не е. В случая всички правно релевантни факти се обхващат от административно-наказателния състав, очертан самостоятелно в разпоредбата на чл.638 ал.3 КЗ, поради което същата законосъобразно е посочена като нарушена. Описанието на нарушението е достатъчно ясно, по начин, даващ възможност на наказания да разбере нарушението, което му е вменено. Същото съответства на текстовото и цифрово описание на законовата разпоредба, която е нарушена и в тази връзка не са налице допуснати съществени нарушения на материалния или процесуален закон, които да доведат до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Изхождайки от съдържанието на обжалваното постановление и след преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че административния акт е правилен и законосъобразен, не страда от пороци, водещи до неговата процесуална недопустимост и при това положение същият следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0300-*/13.03.2024 година на Началника на РУ-М към ОДМВР В, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането на Д. Х. П. от село Т, общ. Б С е наложено, на основание чл.638 ал.3 от същия кодекс, административно наказание глоба в размер на 400 лева.

5

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд В в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________

6