Определение № 519 от 14.08.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. Силистра, 14.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно частно гражданско дело № 20243400500380 по описа за 2024 година

Предявена е въззивна частна жалба от П. Д. Д., ЕГН**********, против определение № 661/30.07.2024г на PC Силистра, постановено по гр. дело № 20243420100414 по описа на Силистренски районен съд, с което е ПРЕКРАТЕНО производството по делото.

Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, изложени са мотиви касаещи нерегламентирани, противоправни и престъпни действия на магистрати, насочени към „убеждението", че трябва да решат преписките и делата в негова вреда. Моли определението да бъде отменено, като се подразбира, че делото следва да бъде върнато на първонистанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие за установено следното:

Настоящата въззивник е предявил искова претенция пред РС, гр. Силистра, срещу Република България, представлявана от Министъра на финансите, като твърди, че по т.д. № 244 по описа на ОС - Силистра за 2012 г. съдът се произнесъл по предявен срещу него недопустим иск, което сторил и втори път, като се произнесъл и по т.д. № 151 по описа за 2014 г., искът по което бил уважен и по което срещу него бил издаден изпълнителен лист. В тази връзка ищецът сезирал РП - Силистра и РП - Дулово със сигнали за извършени престъпления във връзка с посочените съдебни дела, по които били образувани общо 13 преписки, но прокуратурата допуснала забавяне на проверките, неизпълнение указанията на горестоящия прокурор, използване на експертизи по други преписки, поощряване изготвянето на неистински документи, произнасяне по жалби, които не са депозирани и отказ от извършване на проверки. Поради изложените причини ищецът счита, че съдилищата подменили предмета на т.д. № 244 по описа на ОС - Силистра за 2012 г. и на т.д.

№ 151 по описа на ОС - Силистра за 2014 г., издали изпълнителен лист по решение, което не може да влезе в сила, възпрепятствали установяването и доказването на престъпления във връзка с делата и игнорирали процесуалните правила. Въз основа на тези твърдения, моли съда да осъди Р. България. да му заплати сумата от 1000 лв., представляваща част от полагащото му се обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на противоправния отказ от правосъдие по цитираните от него две дела и 13 прокурорски преписки, което обезщетение е в общ размер от 70000 лв.

1

С определение № 339/15.04.2024 г., постановено по гр.д. № 414/2024г. по описа на СРС, е прекратено производството по делото, като първоинстанционният съд е приел, че е предявен недопустим иск за присъждане на обезщетение за вреди от недопустимите, според ищеца, актове на цитираните от него съдебни органи, тъй като с него се изисква преразглеждане на правилността на тези актове, както и разрешения с тях въпрос за допустимостта на разгледаните вече искови претенции, което не може да бъде направено в настоящото инициирано от Д. производство именно с оглед зачитане на влезлите в сила съдебни актове, а и първоначално преценката за наличието на извършено престъпление е предоставена на прокуратурата и съдът няма правомощието да преразглежда нейните актове /в случая посочените в ИМ 13 броя прокурорски преписки/ и да контролира тяхната правилност. Според СсРС претенцията на ищеца за вреди изисква именно такава преценка от разглеждащия делото съд, което е недопустимо, тъй като липсва какъвто и да е последващ акт, от който да може да се заключи, че по тринадесетте прокурорски преписки неправилно е прието, че по сигналите на ищеца не е налице престъпление.

С определение № 397 от 14.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 264 по описа на ОС - Силистра за 2024 г.,е отменено определение № 339/15.04.2024 г., постановено по гр.

Дело № 414/2024 г. на СсРС, като въззивната инстанция е счела , че че исковата молба следва да се остави без движение, като на ищеца се укаже да изложи ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава иска си, както и в какво се състои искането му (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК), като в съответствие с чл. 127, ал. 2 ГПК посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и представи заедно с исковата молба всички писмени доказателства.

В изпълнение на указанията на въззивната инстанция СсРС с разпореждане № 2167 от 01.07.2024 г. е указал на ищеца да изложи ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава иска си, както и в какво се състои искането му (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК) и по - конкретно:

-какъв е предметът на всяка една от цитираните от ищеца в исковата му молба 13 бр. прокурорски преписки и какви противоправни действия или бездействия са извършили служители на Прокуратурата на РБ или магистрати по всяка една от тях;

-в какво се изразяват претърпените от ищеца вреди в резултат на противоправните действия на прокурори и съдии по цитираните в исковата молба 13 бр. прокурорски преписки и 3 бр. съдебни дела.

В отговор е депозирана допълнителна искова молба от П. Д., уточнява, че с действията си магистратите, произнесли се по посочените от него 13 бр. прокурорски преписки и три бр. съдебни дела са допуснали отказ от правосъдие, като са имали предварителното убеждение да решат делата и преписките в негова вреда. Според него, съдиите и прокурорите, разгледали делата и преписките, не четели приложените към тях документи, позволявали на външни лица да подготвят съдържанието на съдебните решения и прокурорски постановления, позволявали на външни лица да контролират кореспонденцията между прокуратурата и МВР, декларирали писмено, че доказателствата по преписките и делата не могат да променят първоначалната им нагласа, толерирали създаването и прилагането на неистински документи, действали като защитници на другата страна, включително и с незаконна смяна на предмета на съдебните дела, не извършвали проверки по подадени сигнали и съобщения за извършени престъпления, не изпълнявали дадените указания на горестоящия прокурор, не изпълнявали влезли в сила съдебни актове, бавели умишлено прокурорските преписки до изтичане на давностния срок за наказателно преследване, произнасяли се по неподадени жалби и не разглеждали подадените такива, отменяли действието на НПК и НК, заявявайки, че не могат да разследват престъпления, извършени по повод на граждански съдебни дела. В резултат на тези действия на магистратите в продължение на 12 години ищецът бил поставен в състояние на обречен и 2 човек и роб.

С оглед направеното уточнение в изпълнение на указанията на СсОС, СсРС е приел, че с него не са изправени недостатъците на исковата молба, тъй като не е уточнил какъв е предметът на всяка една от цитираните от ищеца в исковата му молба 13 бр. прокурорски преписки и какви противоправни действия или бездействия са извършили служители на Прокуратурата на РБ или магистрати по всяка една от тях, а също и не е посочил надлежен ответник в лицето на държавния орган, към който се числи магистратът, нанесъл му конкретната вреда. Т. нар основания на иска, са хаотични безадресни нападки, обвинения, изпълнени с емоционални, обидни и груби квалификации, без нито една конкретика, още по – малко хронология, в излагане на фактите, обуславящи деликт спрямо ищеца.

Неизпълнението на указанията на съда по привеждане на исковата молба в съответствие с чл. 127 ГПК е само едното съображение, което водейки до нередовност на същава, обуславя прекратяване на производството по делото и връщането и на подателя.

Независимо от това, валидни са и съображенията на РС, че исковата молба недопустима, тъй като с нея по същество се иска да бъдат преразгледани влезли в сила съдебни и прокурорски актове, неотменени по предвидения в закона ред, като се допусне, че чрез съдебните решения са разгледани непредявени искове, съответно че подадените от ищеца сигнали до прокуратурата са визирали реални престъпления, производството по които е било неоснователно прекратено или по които изобщо не е било образувано наказателно производство, което е недопустимо. Когато един правен спор е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, същият следва да се зачете по реда на чл. 297 ГПК, без да е възможно на загубилия делото да се присъжда обезщетение за вреди от акта, тъй като докато не бъде отменен, той има правомерен характер и не може да представлява източник на непозволено увреждане. Както посочва РС, разрешаването на правния спор със сила на присъдено нещо изчерпва вътрешноправни средства за защита на страната по смисъла на чл. 35 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и открива възможността за сезиране на Европейския съд по правата на човека, който именно е оправомощен да присъди на увреденото лице обезщетение за вредите, възникнали в резултат на нарушените му със съдебния акт права. Аналогично, съдът няма правомощия да ревизира становището на прокуратурата за липса на престъпление по конкретни сигнали (след изчерпване на предвидения за тази цел процесуален ред), поради което няма как да се приеме, че прокурорските постановления се явяват незаконосъобразни актове, от които за ищеца биха могли да произтекат вреди. В противен случай, всяка загубила делото страна, ще търси алтернативно правосъдие по реда, предприет от ищеца, като се домогва да ревизира влезли в сила съдебни актове, чрез квалифицирането им като увреждащи деяния, било то по чл. 45 и сл. ЗДД или друг специален закон.

Няма как да бъде разгледано и твърдението на ищеца за забавяне на производството по една (или няколко) от прокурорските преписки (неуточнено точно кои) до изтичането на давността за наказателното преследване не би могло да попадне в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, доколкото няма твърдения, че ищецът е осъществил процедурата по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ във вр. глава трета „а“ от ЗСВ, която според посочената разпоредба представлява условие за допустимост на иска за вреди от забавено правосъдие, поради което и това искане е недопустимо.

В жалбата се съдържа и изявление, че жалбоподателят е мотивиран да се обърне към Председателя на ВКС и Председателя на ОС Силистра с молба частната му жалба да бъде гледана от Окръжен съд различен от Силистренския. Като изключим, че това не е правният ред да бъде разгледано такова искане, настоящият съдебен състав счита, че следва да обсъди това „своеобразно“ искане за отвод, като се ограничи с такъв коментар само в мотивите, защото все пак искането е адресирано до Председателя на ВКС и Председателя 3 на ОС Силистра, а не до членовете на съдебния състав, независимо, че е инкорпорирано във въззивна частна жалба, която не сезира Председателя на ВКС и Председателя на ОС Силистра, а инициира съответно инстанционно производство. Искането е мотивирано от съмнения у жалбоподателя, че не е възможно негова искова молба да бъде разгледана без предварително създадено убеждение на магистрати било то в PC Силистра или ОС Силистра, като се твърди, че обжалваното определение е резултат от „ вулгарен прочит“ на ГПК. Навеждат се догадки, че съществуват обвързаности и зависимости между магистратите, включително и наличие на влияние извън съдебната система, които се толерират от сегашният адм. ръководител на СсОС. Няма нито един конкретен и аргументиран довод, който да води до наличие на предпоставки по чл. 22, ал.1 , т.6 ГПК за отвод на настоящия съдебен състав по делото, поради което и съдът счита, че няма основание за такъв.

С оглед на гореизложеното , обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което ОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 661/30.07.2024г на PC Силистра, постановено по гр. дело № 20243420100414 по описа на Силистренски районен съд .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4