Решение № 1604 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1604 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100508202 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по повод подадена от Г. А. Ш.- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу разпореждане от 1.02.2024 г., съдържащо отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 201384104 09830 на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ и район на действие- СГС. С довод, че посоченото изпълнително дело е перемирано съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, жалбоподателят- длъжник моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ като незаконосъобразен, като претендира присъждането на разноски.

Взискателят по изпълнителното дело- „Макроадванс“ АД- гр. София оспорва подадената от длъжника жалба и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира следното:

Подадената от длъжника в изпълнителното производство Г. Ш. жалба е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство по изп. дело № 20138410409830 на ЧСИ Н.М.- с рег.№ 841 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „Макроадванс“ АД- гр.

София, подадена на 10.09.2013 г., с приложен към нея изпълнителен лист от 15.08.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 17.06.2013 1 г. по гр. дело № 846/ 2013 г. на РС- Асеновград, с която е разпоредено длъжникът Г. А.

Ш. да заплати на кредитора „Макроадванс“ АД сумата 4 911.11 евро- главница, дължима по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 3.06.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата 747.18 евро- лихва за забава, сумата 1 916.05 лв.- законна лихва, а също и сумата 769.65 лв.- съдебни разноски. Молбата съдържа възлагане по чл.18 ЗЧСИ.

На 13.09.2013 г. на длъжника Г. Ш. е изпратена покана за доброволно изпълнение, за чието връчване няма данни по приложеното изпълнително дело.

С Разпореждане от 12.09.2013 г. въз основа на възлагане по чл.18 ЗЧСИ ЧСИ М. е разпоредил налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в 22 действащи на територията на Р България търговски банки, включая „Алфа Банка“- клон България, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.

От страна на „Алфа Банка“- клон България, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД са върнати отговори по изпълнителното дело на 25.09.2013 г., 11.10.2013 г., 20.04.2017 г. и 14.08.2019 г., според които длъжникът Ш. има открити при тях банкови сметки, които са блокирани, но има недостатъчна наличност, съответно няма авоари за удовлетворяване искането на ЧСИ.

Молби от взискателя „Макроадванс“ АД за предприемането на действия по изпълнението, насочени към реализацията на конкретни изпълнителни способи и съответно- имащи естество да прекъснат течението на 2- годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, са подадени на 3.11.2014 г., 12.11.2015 г., 18.03.2016 г., 3.04.2017 г., 28.02.2019 г., 4.11.2021 г. и 31.08.2023 г.

С разпореждания на ЧСИ от 8.03.2019 г., 2.11.2021 г. и 20.12.2023 г. последователно са наложени запори върху получавани от длъжника Ш. трудови възнаграждения от „Рабър Груп“ ООД, „Менпауър България“ ООД и „Вили Елбе Аутомотив България“ ЕООД.

Със запорно съобщение от 23.01.2020 г., връчено на 27.01.2020 г., е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Действието е предприето от ЧСИ въз основа на извършено при образуване на изпълнителното дело възлагане по чл.18 ЗЧСИ.

С молба от 1.02.2024 г. длъжникът Г. Ш. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по повод на което е постановен обжалваният отказ на ЧСИ, обективиран в разпореждане от 1.02.2024 г.

Това постановление /разпореждане/ на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд, е законосъобразно и не подлежи на отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност 2 от взискателя в хода на изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право. За прилагане на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е от значение за прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но не и за наличието на визираното прекратително основание.

Анализът на съдържащите се в приложеното изпълнително дело доказателства не може да обоснове извод на настоящия съдебен състав /мнозинството на съдебния състав/ за наличие на поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не се установява да е изтекъл период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Липсва период от две години, през който взискателят да не е проявил изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на изпълнителното производство, като е отправял искания до съдебния изпълнител за извършването на нови действия по изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от него изпълнителен способ. Предвид констатираните от съда прекъсвания на релевантния 2- годишен период, датиращи от 10.09.2013 г. /молба за образуване на изп. дело, съдържаща възлагане по чл.18 ЗЧСИ/, 3.11.2014 г., 12.11.2015 г., 18.03.2016 г., 3.04.2017 г., 28.02.2019 г., 8.03.2019 г., 23.01.2020 г. /извършено от ЧСИ по възлагане по чл.18 ЗЧСИ действие/, 2.11.2021 г., 4.11.2021 г. и 31.08.2023 г. и 20.12.2023 г., към датата на издаване на обжалваното постановление /разпореждане/ на 1.02.2024 г. последиците на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не са настъпили, поради което и законосъобразно е отказано от ЧСИ прекратяване на изпълнителното производство на това основание.

Посоченото от длъжника по изпълнението Г. Ш. основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следователно не е налице, което обосновава извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати същото и съответно- за неоснователност на разглежданата от настоящия съд жалба, която следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника по изпълнението Г. А. Ш. /ЕГН **********/ срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20138410409830 на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ и район на действие- СГС, обективиран в разпореждане /постановление/ от 1.02.2024 г., като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

Особено мнение на съдията Рени Коджабашева

Не споделям съображенията и изводите на останалите членове на съдебния състав, че по изп. дело № 20138410409830 на ЧСИ Н. М.- с рег.№ 841 на КЧСИ и район на действие- СГС, не е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като през целия период на течение на изпълнителното производство искания за извършването на изпълнителни действия са правени от взискателя по изпълнението и са предприемани по инициатива на ЧСИ- въз основа на извършено от взискателя при образуване на изпълнителното дело възлагане по чл.18 ЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, а според нормата на чл.18, ал.1 ЗЧСИ, по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

Доколкото прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона /перемпция/ при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е предвидено като санкция за пасивното процесуално поведение на взискателя, като е изрично посочено, че той следва да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, не би могло ЧСИ въз основа на възлагане по чл.18 ЗЧСИ „да иска“ вместо взискателя извършването на изпълнителни действия. Такова разширително тълкуване на цитираната законова норма се явява необосновано. Различно би било положението, ако законодателят е предвидил възможност за настъпване на перемпцията, „ако в продължение на две години не е поискано извършването на изпълнителни действия“, но в случая в текста на закона е посочено, че именно взискателят следва да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Същевременно възможността ЧСИ „да иска“ от себе си по възлагане по чл.18 ЗЧСИ извършването на изпълнителни действия лишава от смисъл цитираната законова норма, тъй като практиката показва, че ЧСИ непрекъснато предприемат действия, независимо дали успешно или безуспешно, целящи да прекъсват посочения 2- годишен срок, в който случай пасивното процесуално поведение на взискателя се явява напълно ирелевантно.

Предвид горното, тъй като в настоящия случай по изпълнителното дело е налице период от 2 години, а именно от 28.02.2019 г. до 2.11.2021 г., през който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, подадената от длъжника по изпълнението жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК следва да бъде уважена, а не отхвърлена.

4