Решение № 933 от 08.12.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Сливен, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело № 20232230102377 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 432 ал.1, във вр. с чл. 498 ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493 ал.1 т.1 предл.2-ро и т.4 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата В. И. Т. е единствена рождена сестра на В.И.Т., починал на 17.06.2020 г., вследствие на ПТП, настъпило на същата дата. Образувано било ДП № 723/2020 г. по описа на РУ на МВР Сливен, като впоследствие наказателното производство било пренесено за разглеждане пред Окръжен съд Сливен, за което е било образувано НОХД № 301/2021 г. По така образуваното наказателно производство била постановена Присъда № 16/02.11.2022 г., с която подсъдимият И. И. И. бил признат за виновен за това, че на 17.06.2020 г. в гр. Сливен, на бул. „Бургаско шосе“, при управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо 307“, с peг. № ..............., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.И.Т., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ап.1 от НК. За извършеното престъпление, на подсъдимия било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на ищцата В. И. Т. направените от нея разноски по делото общо в размер на 1 300 лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство и защита.

На основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 1 и чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила пред ответния застраховател „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, застрахователна претенция за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от загубата на нейния единствен брат В.И.Т., чиято гражданска отговорност била покрита от сключената комбинирана застрахователна полица № BG/06/120000424673 с дванадесет месечен период на застрахователно покритие, считано от 00,00 на 06.02.2020 г. до 23,59 на 05.02.2021 г. Отделно от застрахователната претенция за причинените й неимуществени вреди, ищцата депозирала и застрахователна претенция за 1 изплащане на парично обезщетение в размер на причинените имуществени вреди, обективирани в сторени от нея разноски за процесуално представителство от повереник в досъдебното и съдебното производство, както в причинените вреди на мотопеда, който е бил управляван от пострадалия В.И.Т. преди и към момента на настъпване на горепосоченото ПТП.

До ищцата било изпратено писмо изх. № 0-92-2552/21.02.2023 г., изходящо от ЦУ на ответното „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с което й се съобщавало, че от представените документи, не се установявали по категоричен и безсъмнен начин факти и обстоятелства, обосноваващи включването на В. И. Т. в кръга на лицата, имащи право на обезщетение от смъртта на В.И.Т.. При съпоставката на предявената претенция с обективните критерии посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, не можело да се направи категоричен извод за съответствие обуславящо изплащане на застрахователното обезщетение.

Твърди се, че в настоящия случай така възприетата теза от застрахователя се определя като преднамерено необективна и във всички случаи неморална. Сочи се, че изразеното становище в цитираното писмо от страна на ответния застраховател се отличава преди всичко с подбрана и преднамерена избирателност на определени текстове от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, до степен на подмяна на неговото същностно съдържание.

Предвид изложеното се моли съда, след като се убеди в изложените твърдения, съобразно доказателства по делото, както и на основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал.

3 от КЗ, във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро и т. 4 от КЗ и чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата В. И. Т., както следва:

- Сумата в размер на 20 000 лева, съставляваща част от общо причинените й изключително тежки и непоправими неимуществени вреди, свързани с причинената на 17.06.2020 г. смърт на нейния брат В.И.Т., като този иск се предявява като частичен от иск за сумата 100 000 лева, ведно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от датата на увреждането 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане;

- Сумата в размер на 4 465 лева, представляваща причинени на ищцата имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковите претенции в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от процесуален представител на ответното дружество, който намира предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер.

Оспорва правната легитимация на В. И. Т. - сестра на починалия, да претендира и получи застрахователно обезщетение в условията на изключителност на взаимоотношенията й с починалия си брат, съобразявайки се с постановеното с Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСГНК на ВКС. Сочи, че съобразно Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., които не са загубили правната си сила, сестрата на починалия няма правна легитимация да претендира обезщетение. Условието по тълкувателното решение е особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение, като се сочи съдебна практика.

Твърди, че от исковата молба и приложените към нея доказателства не се установяват факти и обстоятелства, обосноваващи правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение за смъртта на В.И.Т. и счита, че в случая не са налице критериите по Тълкувателно решение № 1/2016 г., а именно: изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра, които да налагат присъждане на обезщетение на ищцата.

2

Сочи, че от описаното в исковата молба не става ясно въз основа на какви житейски обстоятелства, ищцата твърди изключителност във връзката, която е имала с брат си В..

Изложените съображения били общо формулирани, без да съдържат каквато и да е конкретика, не били изяснени всички въпроси относно семейното положение на починалия и сестра му, евентуално споделяне на едно домакинство или пък изключителни отношения между двамата в тяхното детство.

На следващо място в условията на евентуалнот, прави възражение за съпричиняване към настъпването на деликта от страна на пострадалия. Сочи, че същият е нарушил грубо разпоредби и забрани на ЗДвП и с това пряко и непосредствено е съпричинил деликта, поставяйки се сам в опасност.

Твърди, че пострадалият е управлявал собствения си мотопед без предпазна каска и че при използвана каска от пострадалия, същият е нямало да получи травматичните увреждания в областта на главата по степен и вид, с което е съпричнинил настъпването на вредоносния резултат.

Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, доколкото счита, че същият е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС.

Отделно, в условията на евентуалност счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на пострадалия за настъпването на деликта и отделно към настъпването на вредоносния резултат.

Оспорва размера на претенцията за имуществени вреди.

Оспорва и исковете за лихва за забава като акцесорни на главните, доколкото неоснователността на главните искове води до неоснователност на акцесорните.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, ведно с всички законови последици, поради липса на правна легитимация на ищцовата страна, а в условията на евентуалност моли същите да бъдат редуцирани като неоснователно завишени, както и да бъде отчетено и значителното съпричиняване към деликта и към вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Претендира разноските по делото.

В с.з. ищцата, лично и чрез процесуален представител моли съда да уважи предявения частичен иск. Претендира разноските по делото.

В с.з. ответното дружество, се представлява от процесуален представител, който моли съда да отхвърли иска като недоказан. Претендира разноските по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за наследници, щцата В. И. Т. е единствена рождена сестра на В.И.Т., починал на 17.06.2020 г.

Образувано е ДП № 723/2020 г. по описа на РУ на МВР Сливен, като впоследствие наказателното производство било пренесено за разглеждане пред Окръжен съд Сливен, за което е било образувано НОХД № 301/2021 г.

По така образуваното наказателно производство е постановена Присъда № 16/02.11.2022 г., с която подсъдимият И. И. И. бил признат за виновен за това, че на 17.06.2020 г. в гр. Сливен, на бул. „Бургаско шосе“, при управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо 307“, с peг. № ..............., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В.И.Т., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ап.1 от НК. За извършеното 3 престъпление, на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на ищцата В. И. Т. направените от нея разноски по делото общо в размер на 1 300 лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство и защита.

На основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 1 и чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила пред ответния застраховател „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, застрахователна претенция за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от загубата на нейния единствен брат В.И.Т., чиято гражданска отговорност била покрита от сключената комбинирана застрахователна полица № BG/06/120000424673 с дванадесет месечен период на застрахователно покритие, считано от 00,00 на 06.02.2020 г. до 23,59 на 05.02.2021 г. Отделно от застрахователната претенция за причинените й неимуществени вреди, ищцата депозирала и застрахователна претенция за изплащане на парично обезщетение в размер на причинените имуществени вреди, обективирани в сторени от нея разноски за процесуално представителство от повереник в досъдебното и съдебното производство, както в причинените вреди на мотопеда, който е бил управляван от пострадалия В.И.Т. преди и към момента на настъпване на горепосоченото ПТП.

До ищцата било изпратено писмо изх. № 0-92-2552/21.02.2023 г., изходящо от ЦУ на ответното „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с което й се съобщавало, че от представените документи, не се установявали по категоричен и безсъмнен начин факти и обстоятелства, обосноваващи включването на В. И. Т. в кръга на лицата, имащи право на обезщетение от смъртта на В.И.Т.. При съпоставката на предявената претенция с обективните критерии посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, не можело да се направи категоричен извод за съответствие обуславящо изплащане на застрахователното обезщетение.

Приети са като доказателство приходна квитанция от 20.06.2020 г. за сумата 60 леватакса гробно място, приходна квитанция от същата дата за сумата 70 лева за погребение, фактура от 20.06.2020 г. за сумата 885 лева за погребение, оферта за изработка и монтаж на паметник за 1150 лева.