Решение № 85 от 25.03.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. гр. ***, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

А. Великова при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова като разгледа докладваното от А. Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500480 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх.рег.№ 9291 от 26.05.2023г. по регистратурата на Районен съд – ***, подадена от В. К. Т., починал в хода на въззивното производство и заместен от своите наследници по закон М. А. Т. ЕГН **********, гр. ***, жк „***“ бл. 40, вх. А, ап. 12 (съпруга), В. В. М. ЕГН **********, гр. ***, жк „****“ № 37, вх. 1, ет. 6, ап. 15 (дъщеря) и А. В. К.

ЕГН **********, гр. ***, жк „***“ бл. 40, вх. А, ап. 12 (син), всички представлявани от адвокат Ю. ***, срещу решение № 359 от 11.05.2023г. по гр.д.№ 2901/2022г. по описа на Районен съд – ***, с което е отхвърлен предявения срещу С. П. Д. ЕГН **********, гр. ***, жк ***, бл. 40, вх. Г, ап.

7 иск за осъждане на ответника да преустанови действия по изграждане на бариери, бордюри, паркиране на автомобили – лични и на трети лица, с които препятства достъпа на ищеца, респективно неговите наследници, до собствения им недвижим имот - гараж в град ***, жк „***“ бл. 40, вх. А с идентификатор № ***.

Решението се обжалва като неправилно – постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие на закона, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата. Изразява се несъгласие с приетото от съда за наличие на влошени междусъседски отношения по повод отказ на ищеца да заплати изграждането от етажните собственици на инфраструктура пред гаражите на собствени разноски и без нужните разрешения, за значението на настъпилия в хода на производството факт по 1 премахване на бордюра, за характера на защитата с иска по чл. 109 от ЗС за преустановяването на нарушението за напред. Обръща се внимание на двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС: неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, като се счита, че по делото те са налице, въз основа подробен анализ на събраните доказателства и установените с тях факти и обстоятелства. Правото на ищеца да ползва общинския път като подход за паркиране на автомобил, следвало да бъде защитено чрез негаторния иск. Проблемите с ответника датирали от около две години. Пътят, според приетата скица № С 929/03.01.2023г., отстоял от гаражите до мястото за озеленяване. Този общински път бил отреден именно за преминаване на леките коли до гаражите, собственост на етажните собственици. Ищецът го ползвал 20 години до 2021г. Премахването на поставената бариера и на изградения бордюр не преустановило препятстването на ползването на пътя към гаража от ответника, чиито действия продължавали и понастоящем и се изразявали в закани и заплахи от ответника, паркиране на собствената му кола и подтикване на трети лица да паркират напреки, така, че друга кола да не може да премине. Достигането с автомобил до гаража от другата страна на блока не било възможно заради изградената там още през 2012г. стена, поради денивелация на терена. Настоява се за отменяване на решението, уважаване на иска и присъждане на разноски за двете инстанции.

В отговор въззиваемата страна С. П. Д. счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за законосъобразно. Съдът правилно приел за установено, че към момента бордюрът не съществува във вид, който да пречи на ищеца, не съществува изградена бариера от арматура, няма събрани доказателства, от които да се направи извод, че ответникът паркира колата си пред гаража, който ползва под наем или допуска паркиране на коли на трети лица по негово нареждане, които да възпрепятстват ищеца да осъществява правото си на собственост върху неговия гараж. Въз основа подробен анализ на доказателствата, счита за обоснован извода на съда, че не са доказани неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Извършваната от ответника дейност в гаража му по никакъв начин не пречела на ищеца да осъществява достъп до неговия гараж. Общинският терен, по който ищецът искал да преминава, не съставлявал обща част на сградата, нито попадал в терена с право на строеж. Настоява се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 18.05.2023г. и край 01.06.2023г.), и е допустима.

Съдът разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания и становището в постъпилия отговор, и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и неговата правилност в 2 рамките на посоченото в жалбата, като по основателността на исковете приема за установено следното:

Производството по гр.д.№ 2901/2022г. по описа на Районен съд – *** е образувано по повод искова молба с вх.№ 17180/06.10.2022г., в която са изложени твърдения, че ищецът В. К. Т. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. *** с площ от 19.37 кв. м, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор **** с прилежащи 0.00643% ид. части от общите части на сградата, съгласно нотариален акт ****, том ***, per. ***, дело № *** на нотариус № *** в регистъра на НК, вписан с акт № ***, том ***, дело № *** на СлВп - ***. Ответникът ползвал гараж № 27, представляващ самостоятелен обект в същата сграда с идентификатор ***.27 по КККР на гр. ***, в който развивал дейност - ремонт на битова техника.

Наред с този имот той ползвал и гаражи с № 29, имот с идентификатор ***.29, както и с № 16, имот с идентификатор ***.16, които му служели като склад. От месец май 2021г. ответникът започнал да препятства пътя за гариране на кола в собствения на ищеца гараж. Способите за това през времето били различни - пред гаража на ищеца или подхода към него се поставяла кола, респ. коли – собствени на ответника или на трето лице, под негова диктовка, или се изграждала бариера. Последната била направена през лятото на 2021г. от дебела арматура. След предупреждение от правозащитните органи, същата била премахната. Това обаче на възпряло ответника, който продължил действията си, с които пречи на ищеца да достигне до гаража си. В случаите, в които гариране било възможно, ответникът вървял след ищеца и го заплашвал да не минава през неговия път, който е един и същ за достъп до всички гаражи. Заплашвал, че ще изгради бордюр, за да не влиза ищецът до гаража си и на 26.08.2022г. осъществил заплахите си и изградил бордюр, който се намирал, когато се застане с лице към гаража в посока - юг, с височина от 20 до 23 см. Това направило невъзможен достъпа до гаража на ищеца. В исковата молба е поискано осъждане на ответника да преустанови всички свои действия, вкл. чрез премахване на направени от него бордюри, поставяне на кола, респ. коли пред гаража на ищеца, както и всякакви други действия по препятстване достъпа до собствения на ищеца гараж, както и да бъде осъден ответникът да премахне изградения от него бордюр за собствена сметка. В уточняващи молби с вх.№ 5374/23.08.2023г. и с вх.№ 5921/20.09.2023г. конституираните на основание чл. 227 от ГПК с определение № 696/29.08.2023г. по настоящото дело като въззивници наследници на В. К. Т. - М. А. Т., В. В. М. и А. В. К., са конкретиризали искането си за осъждане на ответника да премахне бордюра, който са описали като „Г“-образен, с размери дълж. 6 м., деб. 7 см., вис. 23 см., изграден в ПИ **** в непосредствена близост до гараж с идентификатор № ***.16, от източната страна на блока, посока север-юг, както и са конкретизирали действията, с които ответникът пречи на достъпа им до гаража и за прекратяването на които претендират така: да не паркира по 3 начин, възпрепятстващ движението към собствения им гараж с идентификатор № ***, да не поставя и изгражда самоволно бариери и бордюри, с които да се възпрепятства достъпа до същия гараж, като относно конкретните действия по паркиране (в рамките на които съдът дължи произнасяне) искането е да не паркира напреки на общия път, следствие което друга кола не може да мине по него, да не подтиква, подканва трети лица да паркират колите си така, че общият път да стане неизпозваем, да не оставя колата си напреки пред двойния гараж, находящ се в близост до този на ищците, с което пречи да се премине до собствения им гараж, да не оставя МПС с часове нарочно напреки, отново за осуетяване достъпа до гаража им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Заявил е, че никога не е поставял коли пред гаража на ищеца, не е изграждал бариери, не е отправял заплахи срещу него за ограничаване на достъпа му до гаража.

Бордюрът не бил изграден от него. Той съществувал от построяването на блока и бил поставен от Община *** при изграждане на пътната настилка около него. Бордюрите били отразени на КККР, одобрени със Заповед РД-1815/12.05.2005г. на ИД на АГКК, изработени въз основа на кадастралния план и определяли границата на поземления имот. Част от поставените от Община *** бордюри били изкъртени от В. К., за да може той и синът му да преминават и да паркират личните и служебните си автомобили в тревните площи и пред другите гаражи. Това се случило след като живущите във вх.А, които са съседи на В. К., със собствени средства асфалтирали пространството пред гаражите си, но той и още трима собственици, отказали да участват в разходите за асфалтирането. Останалите собственици във вх.А изградили бетонен пояс, за да не могат К. и другите, които не са участвали в асфалтирането, да преминават през асфалтирания терен с колите си. След като К. разрушил част от бордюрите, собствениците на вх. В и вх. Г на Общо събрание взели решение да ремонтират изкъртените бордюри, които били законно поставени от Община *** съгласно действащия план. Тези действия били предприети с цел да бъде възстановена границата на поземления имот и преустановено паркирането на автомобили в тревните площи и пред гаражите, което възпрепятствало достъпа на собствениците им до тях.

Изложените в исковата молба аргументи не установявали препятстване на упражняване на вещното право на ищците върху съсобствения имот, както и не установявали автора на изброените действия, поради което претенцията била неоснователна и недоказана.

С постановеното по делото решение № 359 от 11.05.2023г. районният съд е отхвърлил предявения иск за осъждане на С. П. Д. да преустанови действия по изграждане на бариери, бордюри, паркиране на автомобили – лични и на трети лица, с които препятства достъпа на ищеца до собствения му недвижим имот - гараж в град ***, жк „***“ бл. 40, вх. А, идентификатор № ***. В решението предявеният, макар и с нередовна искова молба, осъдителен иск за осъждане на ответника да премахне на свои разноски бордюра, не е разгледан. Първоинстанционното решение е останало непълно и е подлежало 4 на допълване по реда на чл. 250 от ГПК – по искане на ищеца в двуседмичния срок за обжалване. Такова производство обаче ищецът не е инициирал. Този пропуск на първостепенния съд не може да бъде поправен по пътя на въззивното обжалване. Въззивното производство има за предмет само решението по иска, разгледан от районния съд, а именно за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост на гараж с идентификатор № ***, съответно на направеното с молби с вх.№№ 5374/23.08.2023г. и 5921/20.09.2023г. уточнение.

Установено е с представените към исковата молба нотариален акт за собственост на самостоятелни обекти в сграда – жилищен блок, построен върху общинска земя с отстъпено право на строеж на ЖСК „Надежда І“ в ЖК „***“ бл. 40, гр. ***, № ****, том ***, per. ***, дело № *** на нотариус № *** в регистъра на НК, вписан с акт № ***, том ***, дело № *** на СлВп – ***, и схема на самостоятелен обект в сграда № ***-29.08.2022г., изд. от СГКК гр. ***, правото на собственост на В. К. Т. върху недвижим имот – гараж № 2 с площ 19,37 кв.м., обособен като самостоятелен обект сега с идентификатор ***, находящ се във вход „Б“ на жк „***“ бл. 40 в гр. ***, в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, ведно с прилежащи 0.00643% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя със застроена площ 538,73 кв.м., равняващи се на 3,46 кв.м. След смъртта на В. К. Т., настъпила в хода на процеса на 28.07.2023г., правото на собственост върху гаража е преминало по наследяване към неговите съпруга, дъщеря и син - М. А. Т., В. В. М. и А. В.