Решение № 754 от 05.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 754 гр. Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110116086 по описа за 2023 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от кредитор „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Т. А.“ № ***-***, ет.*, бизнес сграда „***“ за установяване на част от вземането му от длъжника Н. В. с ЕГН ********** от гр.Варна по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13837/2023 г. с която е разпоредено да заплати на ищеца сума в размер на 4284.74 лева – главница по Договор за потребителски кредит № РК 10-01333/ 28.12.2010 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.10.2023 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 1373.34 лева – част от лихва за забава за периода 11.10.2020 г. – 11.10.2023 г., с изключение на периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г.

Твърденията са, че вземането на ищеца произтича от неизпълнение на договорни задължения по сключен Договор за потребителски кредит № РК 10-01333/ 28.12.2010 год. между праводателя му С.Б. АД и ответницата Н. М.. Вземането е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г., сключен между кредитора С.Б.

АД, ЕИК *** и ищеца Ф.И. ЕАД. Вземането е индивидуализирано в Приложение 1 към договора. Цесията е съобщена на длъжника на осн.чл.99, ал.3 като кредиторът С.Б. АД, ЕИК *** е упълномощил новия кредитор Ф.И. ЕАД да уведоми длъжника за цесията. Не е налице изпълнение и плащане на дължимите суми от длъжника Н.

М..

Ищецът моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника 1 да му заплати разноски за заповедното и за исковото производство.

В заявлението ищецът е посочил банкова сметка по която може да бъде платено дължимата сума.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, чрез упълномощен процесуален представител. Оспорва в цялост исковата претенция като счита, искът е неоснователен и моли за отхвърлянето му.

Ищецът основава претенцията си на следните твърдения:

1. Сключен на 28.12.2010г. договор за потребителски кредит № РК10-01333 между „С.Б." АД от една страна и Н. В. М. от друга страна, по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 5000 лв., която да бъде издължена на 96 месечни погасителни вноски, съгласно условията на договора и погасителен план неразделна част от него, който съдържа размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски.

2.

Неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.

3.

Договор за цесия сключен на 04.12.2015г. между „С.Б." АД от една страна, в качеството му на цедент и „Ф.И." ЕАД от друга страна в качеството му на цесионер.

4. Пълномощно, с което „С.Б." АД упълномощава „Ф. И." ЕАД да уведоми Н. В. М. за извършената цесия, с оглед задължението по чл.99, ал.З от ЗЗД на цедента.

Прави следните възражения срещу иска: „Ф.И." ЕАД твърди, че ответникът е неизправна страна, но не е представил доказателство, че задължението на банката за предоставяне на уговорената сума е изпълнено. Предвид това твърдим, че „С.Б." АД, в качеството си на кредитодател (заемодател) е неизправна страна по договора за потребителски кредит. Счита, че вземането на „Ф.И." ЕАД е погасено по давност.

В решение № 45/17.06.2020г. по т. дело № 237/2019 г. на ВКС е поставен материалноправния въпрос: „ Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?". В решението е даден следният отговор на въпроса: Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска."

ВКС в мотивите си е посочил, че съгласно чл.114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок е моментът на изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като тогава той може да търси изпълнение. Затова неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което 2 има силата на закон между тях. Страните на основание чл. 4.1 от договора за потребителски кредит са постигнали съгласие за разсрочено изпълнение на главницата. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й (посочен в погасителния план), от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, включително и принудително, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Това е така, защото не може да се приеме, че от една страна, кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането, но от друга страна, бездействието му да го направи не води до течение на давностния срок за тази част от вземането. Да се приеме противното означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течение на давността. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му, видно и от погасителния план.

Датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда е 25.10.2023г. Така видно от представения по делото погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит, вземането се е погасило по давност до 25.10.2018г. Разглеждайки началния момент на прекъсване на давността не може да не отбележим, че с представеното по делото нотариално заверено пълномощно от дата 08.12.2015 г., в което „С.Б." ЕАД, чрез изпълнителния си директор С. А. Г. и прокуристът Х. А. Ф., упълномощават А. В. Г., в качеството му на представляващ „Ф.

И." ЕАД, като цесионер по договор за прехвърляне на вземания, сключен с банката на 04.12.2015 г. и Приложение № 1 към него от същата дата се установява, че „Ф.И." ЕАД не е имал качеството на представител на кредитора „С.Б." ЕАД по отношение изпращането на уведомление по чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената цесия в заповедното производство по ч. гр. д. № 13837/2023г. на ВРС, тъй като в пълномощното изрично е посочено, че представителната власт за реализиране правата на кредитора се свежда единствено до длъжниците от Приложение №1, спрямо които вече има образувано заповедно, исково или изпълнително производство.

Предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие за третите лица от деня, когато то бъде съобщено. Този ден в настоящия казус е 11.03.2024 г., датата на която проц.представител е получил исковата молба, в която е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземане от 08.12.2023г.

Така в заповедното производство прехвърлянето на вземането все още не е породило своето действие по отношение на доверителя ми и погасителната давност на вземането не се е прекъснала. Счита, че последната се е прекъснала в деня на завеждане на исковата молба, от което следва, че вземането е изцяло погасено по давност, както и 3 това за лихви (законна и за забава). Счита също така, че част от вземането се е погасило с изтичането на 10 годишната абсолютна погасителна давност, визирана в нормата на чл.112 от ЗЗД по отношение на падежиралите до 25.10.201 Зг. вноски, а ако съдът приеме, че давността е прекъсната, едва с подаване на ИМ в съда, то вземането за вноските до 13.12.201З г. е погасено с изтичането на 10 годишна абсолютна давност.

Счита, че началния момент на изискуемост на вземането е падежа на отделната вноска, а разсрочването на задължението представлява погасителни вноски с различни падежи, за които е постигнато съгласие на страните още при сключването на договора,а не е резултат от отделно/допълнително споразумение за разсрочване.

Твърдението на ищеца, че е изпратено уведомление по чл.99,ал.З от ЗЗД от дата 17.03.2016 г. е несъстоятелно. Писмото е препоръчано и от него не може да се направи извод за съдържанието му. А от друга страна, така е посочено по-горе в отговора до датата на ИМ ищецът не е разполагал с представителна власт на цедента да уведоми Н. М. за извършената цесия. Счита предявените искове за главница в размер на 4284,74 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и лихвата за забава в размер на 1373,34 лв., начислена за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г. за неоснователни. С протоколно определение е допуснато изменение на доклада в следния смисъл: В частта „факти и обстоятелства, които се оспорват“; Да се заличи текста: „Ответникът оспорва твърдението, че вземането на С.Б. АД от длъжника е прехвърлено и придобито от цесионера „Ф. и.“ ЕАД“ ; Допълва текста „Ответникът оспорва твърдението, че ищецът е разполагал с представителна власт на цедента да уведоми Н. М. за извършената цесия“ в следния смисъл: Оспорването е направено само по отношение уведомяването към датата на завеждане на заповедното производство, но не и към датата на завеждане на настоящия иск.

Съдът е посочил фактите и обстоятелствата, които се оспорват и които се признават.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си 4 възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.

Видно от представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за потребителски кредит № РК10-01333 от 28.12.2010 г. кредиторът „С.Б.“ АД, ЕИК *** е предоставил на Н. В. Т. кредит в размер на 5000 лева със срок 96 месеца от датата на първото усвояване, с крайна дата на усвояване 23.01.2011 г. Договорът е сключен при условията на залог върху трудовото възнаграждение на кредитополучателя за което страните са сключили договор за учредяване на залог от същата дата – 28.12.2010 г. Към договора са представени погасителен план и искане за отпускане на кредит.

С договор за прехвърляне на вземания без дата, сключен между „С.Б.“ АД, ЕИК *** – цедент и ищеца „Ф.И. ЕАД – цесионер се прехвърлят вземанията на цедента към свои длъжници, а цесионерът купува вземанията описани в приложение № 1 към договора за цесия. В договора няма посочена цена на договора. В приложения списък под номер 559 е посочено името на ответницата и основание договор за кредит от 29.12.2010 г. В същия има четири колони с цифри, но не става ясно какви показатели сочат същите.

Представено е пълномощно от стария към новия кредитор за уведомяване на длъжниците по сключения договор за прехвърляне на вземания и за извършване на необходимите фактически и правни действия за надлежно уведомяване на длъжниците. До ответника Н. Т. е изготвено уведомление от „О. Б. б.“ АД, ЕИК *** като универсален правоприемник на „С.Б.“ АД с което същата е уведомена, че „Ф.И.

ЕАД заменя напълно „С.Б.“ АД, ЕИК *** като нейн кредитор. Посочено е качеството на изпращача на уведомлението „О. Б. б.“ АД и връзката с посочените правоотношения, произтичащи от договора за кредит и от договора за цесия.