Решение № 75 от 22.05.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Ямбол, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500136 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. С. от гр.*****, срещу Решение № 41/29.01.2024г. постановено по гр.д. № 1233/2023 г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е уважен предявения от ищеца „Бигбанк АС“Естония, чрез „Бигбанк АС“клон България, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и е признато за установено, че А. С. дължи на ищеца сумата 9 650лв.- главница по договор за потребителски кредит от 27.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2022г. до окончателното плащане и сумата 157,07лв. – договорна лихва за периода 20.06.2022г.02.09.2022г.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на ЯРС в оспорената му част, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Според въззивницата първоинстанционният съд не е обсъдил съвкупно всички събрани по делото доказателства и неправилно е уважил ищцовата претенция в посочения размер. Счита, че назначените по делото две експертизи не са установили по категоричен и несъмнен начин иска по основание и размер. Сочи, че независимо от установеното от вещото лице по СТЕ, че С. е имала валиден електронен подпис, експертизата не е установила, че точно тя, от нейно лично устройство е заявила кандидатстване по кредита и сключване на договор за кредит, тъй като самият експерт в о.с.з. е посочил, че всяко едно лице, което има съответните лични данни и достъп до съответното мобилно устройство, може да подпише електронни документи вместо титуляря по предоставените лични данни. Изтъква още, че ищецът е представил справки, установяващи провеждани разговори с жена чрез телефонен номер, чийто титуляр е лицето С. Х. Ш., което според въззивницата отново внася съмнение относно валидната идентификация и валидното сключване на договора за кредит. Заключението, което въззивницата прави е, че всеки, който има достъп до личната карта на едно лице, може от свое лично устройство да подпише множество електронни документи и в случая срещу С. е извършена измама с цел финансова облага за друго лице, за което е образувано досъдебно производство по пр.пр. № 3672/2022г. на РП-Ямбол - ДП №121/2022г. на ОД на МВР1 Ямбол, до приключването на което производство ищцата поискала спиране на гражданското производство по настоящото дело.

По тези съображения въззивницата моли ЯОС да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което ищцовата претенция бъде отхвърлена изцяло като недоказана, със законните последици.

Въззиваемата страна „Бигбанк АС“ - Естония, чрез „Бигбанк АС“- клон България, представлявана от адв.М.Д., в срока за отговор е депозирала такъв, с който е оспорила жалбата, с искане за оставяне жалбата без уважение и за потвърждаване на оспореното решение на ЯРС. Наведените доводи са, че ответницата, сега въззивница, е сключила валиден договор за кредит и е получила сумата по кредита, на 05.09.2022г. в погашение на кредита е погасила и сумата от 523,04лв. и едва на 09.09.2022г. е съобщила на банката, че е станала жертва на измама. Въззиваемата страна изтъква, че с отговора на исковата молба ответницата е признала, че е предала сумата по кредита на трето лице, което е без правно значение за правоотношението между страните, а разследването по соченото досъдебно производство не касае настоящия спор. Според банката, на основание чл.18а от ЗЕДЕУУ въззивницата не може да оспорва авторството, титулярството, създаването и изпращането на електронния документ – договора за кредит от 27.05.2022г., тъй като договорът е отправен чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим – системата на Evrotrust и договорът е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране, а именно ответницата твърди, че е предоставила достъп до телефона си на трето лице.

В. о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява, а депозира писмена молба, с която поддържа жалбата и моли за уважаването й.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв.Д., оспорва жалбата, излага съображения за уважаване на предявените искове като основателни и доказани и моли за присъждане на разноските пред въззивната инстанция..

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на ищеца „Бигбанк АС“Естония, чрез „Бигбанк АС“- клон България, с която против А. Д. С. от с.******, Обл.******, са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2715/2022г. по описа на ЯРС – за сумата 10 000 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 13.10.2022г., за сумата 429.99 лева – договорна лихва за периода 20.06.2022г.-02.09.2022г., за сумата 232,05лв.- мораторна лихва за забава за периода 21.06.2022г. – 13.10.2022г. и за сумата 15лв.- услуга за уведомяване.

В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответницата произтичат от договор за потребителски кредит, сключен на 27.05.2022г., в изпълнение на който ищцовата банка, чрез клона в България, е предоставила на ответницата кредит в размер на сумата 10 000лв. Според ищцовите твърдения, договорът за кредит е бил сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР – от разстояние и във формата на електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи от двете страни - банката и кредитополучателя, като последният преминал успешно процес на отдалечена електронна идентификация. Тъй като кредитополучателят допуснал забава за изплащане на вноските по кредита, на основание чл.6.1 от ОУ банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем и се снабдила със заповед за изпълнение на вземанията си. Заповедта за изпълнение била оспорена от длъжника, което породило правния интерес у ищеца да предяви установителните искове за вземанията си.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете с възражението, че за сключване на договора за кредит са били използвани личните й данни от роднини на съпруга й. Независимо че ответницата е поддържала, че е жертва на измама, същата е посочила, че е предала сумата по кредита на лицата, които са я измамили.

2

Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция и същата е непроменена пред въззивната инстанция:

Установено е от приложеното ч.гр.д. №2715/2022г. по описа на ЯРС, че същото е образувано по заявление от 13.10.2022г. и с издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК - №1414 от 07.11.2022г. и изпълнителен лист в полза на заявителя - ищеца „Бигбанк АС, Естония“ са присъдени процесните вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава. Заповедта е била връчена на 24.03.2023г. на длъжника А. С.., която е подала възражение срещу нея в срока по чл.414, ал.2 ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Ответницата не е оспорила твърдението на ищеца за сключен договор за потребителски кредит по електронен път от разстояние, като от представените от ищеца на хартиен и на електронен носител - искане за потребителски кредит, договор за потребителдски кредит от 27.05.2022г., ведно с погасителен план към него, стандартен европейски формуляр и Общи условия на банката е установено, че между страните „Бигбанк АС“, чрез „Бигбанк АС“- клон България и А. Д. С. е сключен договор за потребителски кредит, с който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя А. С.. кредит по приложените Общия условия в размер на сумата 10 000лв. Страните по договора са постигнали съгласие за договорен лихвен процент от 15,90%, ГПР - 19,46%, дължима такса за ангажимент от 350лв. и общ размер на дължимата сума от 21 100,23лв.

Към договора е приет погасителен план с датите и размера на погасителните вноски. Срокът на кредита е 120 месеца, с крайна дата 20.05.2023г. В чл.6 от ОУ е предвидено правото на кредитора да обяви целия дълг за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане срока на кредита, ако кредитополучателят е забавил извършването на дадена погасителна вноска изцяло или отчасти по погасителния план повече от 5 работни дни.

Не е спорно, че договорът за кредит е сключен от разстояние и под формата на електронен документ.

От заключението на вещото лице инж.К. К., извършило назначената от първата инстанция съдебно-техническа експертиза, по делото е установено, че представените по делото договор, погасителен план, общите условия, искането за кредит и стандартния европейски формуляр по кредита, са подписани от ответницата с квалифициран електронен подпис (КЕП), който е автентичен и истински. Вещото лице е изяснило, че КЕП е издаден отдалечено по утвърдена и одобрена процедура на доставчика на удостоверителни услуги „Евротръст Технолъджис“ АД (едно от петте дружества в списъка на доставчиците на удостоверителни услуги, акредитирани на територията на Република България), при която процедура е извършена отдалечена електронна идентификация на ответницата А. Д. С..

Вещото лице е посочило, че приложението „Евротръст“ се инсталира от лицето на личното му устройство и само то има контрол над него, като се изисква въвеждане на личен ПИН-код и парола, които се знаят само от потребителя, желаещ да получи електронен подпис. В процедурата по електронна идентификация лицето е представило валидна лична карта, доброволно се е заснело в режим видео заснемане и след успешната идентификация по одобрената процедура на ДУУ „Евротръст Технолъджис“АД, е последвало издаването на електронния подпис. Вещото лице е описало утвърдената и одобрена процедура на ДУУ „Евротръст Технолъджис“ АД, по която отдалечено е извършена електронната идентификация на лицето. При тази идентификация експертът е посочил, че се изискват всички данни налични в документа за самоличност - имена, ЕГН, дата на раждане, място на раждане, постоянен адрес, пол, телефон за контакт, включително снимка на документа от двете страни. Всички данни от представения документ за самоличност се извличат, включително снимки на документа, спесимен и адрес, при проверката за валидност на документа е подадена заявка до МВР за достъп до снимката, направена при издаване на документа за самоличност, като оператор сравнява снимките от личната карта, снимка от МВР и видео заснето от потребителя. Според експерта, договорът за потребителски кредит е валидно подписан с квалифицирани електронни подписи от представителя на банката (Ростислав Русинов) и от ответницата, чийто КЕП е валиден до 10.03.2024г., като електронният документ, съдържащ договора за потребителски кредит от 27.05.2022г., е отправен чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим по 3 смисъла на чл. 18а, ал.1, т.1 от ЗЕДЕУУ.

Вещото лице – икотомист Св.Д.а, извършило назначената от районния съд съдебно-счетоводна експертиза, е дало заключение, според което след приспадане на сумата от 350 лв. – такса ангажимент, ищцовата банка е превела сумата по процесния кредит в размер на 9 650 лв. по банкова сметка на ответницата А. С.. в банка “ОББ“АД. Вещото лице е установило, че на 05.09.2022г. ответницата е извършила едно плащане в размер на сумата 523,04лв., която е постъпила в полза на ищеца от сметка на длъжника в „ЦКБ“АД. Със същата сума е била погасена част от главницата /вноска 1/ в размер на 121,76 лв., договорна лихва за периода 22.06.2022 – 20.08.2022 г. в размер на 382 лв.; мораторна лихва за просрочие за периода 21.06.2022 – 05.09.2022г. в размер на 4, 63 лв. и компенсация разходи за уведомяване в размер на 14, 65 лв.