Решение № 335 от 06.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Перник, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20261720100976 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу И. С. И..

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1718,26 евро, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „******* ********“, бл.**,вх.*. ет.** за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 26.11.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 203,80 евро, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2023 г. до 20.11.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3710/2025 г. на РС-Габрово. Претендират се разноски.

1

В съдебно заседание не изпраща представител, като депозира становище, с което поддържа предявените искове.

Ответникът И. С. И. оспорва иска по основание и размер. Посочва, че е налице несъответствие между представеното извлечение от сметка и исковата молба, тъй като сумите в извлечението са посочени в лева, докато претенцията в исковата молба е формулирана в евро. Изразено е и становище по отношение доказателствената стойност на извлечението като частен документ. Оспорва да е установено реално потребление на ТЕ в процесния имот, реално, точно и качествено извършване на услугата по топлоподаване и дялово разпределение. Посочва се, че не всички отоплителни тела са били използвани, отоплението не е било постоянно, а в имота са монтирани индивидуални измервателни уреди. Според ответника е налице практика на периодични прекъсвания и понижени параметри на топлоподаване, включително дни с липса на отопление или с недостатъчна температура, което представлява системен проблем. Поддържа се, че ищецът не е представил доказателства за непрекъснато топлоподаване през всеки месец от процесния период, нито температурни графици, аварийни дневници, протоколи за прекъсвания или данни от абонатната станция за реалните параметри на топлоподаването. Поради това се счита, че при липса на доказателства за пълно и качествено изпълнение не е налице основание за начисляване на пълна цена. Въвежда правопогасяващо възражение за погасителна давност на вземанията за периодични плащания. Оспорва изцяло и претендираната мораторна лихва като недоказана по размер, неправилно изчислена и начислена върху спорна и недоказана главница. С тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, не депозира становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

Възражението за нередовност на исковата молба с оглед твърденията, че е налице несъответствие на сумите по извлечението – посочени в лева, и тези на исковата претенция – посочени в евро, съдът намира за неоснователно, доколкото не се касае за различни суми, а за една сума, посочена в различни валути и посочване на левовата равностойност в такава в евро, при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото – 1 EUR = 1.95583 BGN и закръгляване, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Поради изложеното съдът намира, че в настоящия случай вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор. По акцесорния 2 иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период.

С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

От представения договор за доброволна делба от 27.09.2013 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус Р.М., вписан в СВ-Перник, се установява, че на посочената дата по силата на доброволната делба И. С. И. е придобил в дял самостоятелен обект в сграда – апартамент № 25 с площ 86,47 кв.м., находящ се в жилищната сграда в гр. Перник, ул.

„******* ********“, бл.**,вх.*.

В този смисъл и предвид липсата на твърдения и данни след 2013 г. имотът да е бил отчужден, съдът намира, че в процесния период ответникът е притежавал изключително право на собственост върху същия. При тези обективни данни, по делото съдът намира за установено по делото наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание.

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Установено е, че отчетените ежемесечно показания от общия топломер в абонатната станция са били коректно отразявани в отчетни карнети и впоследствие въведени в базата данни на „Топлофикация – Перник“ АД, като данните съвпадат напълно. Въз основа на тези показания е определян ежемесечният брутен разход на топлинна енергия за сградата, като всички съпътстващи показатели – включително 3 технологични разходи, нетна енергия за разпределение, отчет по общ водомер и работни дни за отопление и БГВ – са били надлежно отразени и съответстват на представените справки.

Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС, като за процесния период същата се извършва от ФДР „Директ“ ЕООД въз основа на действащ договор с етажната собственост, а между ФДР и ищцовото дружество съществуват договорни отношения. От заключението се установява, че определянето на топлинната енергия – както за сградна инсталация, така и за отделните имоти – е извършвано съгласно действащата методика за дялово разпределение.