Решение № 1321 от 18.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Перник, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720104465 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-во от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД Производството по делото е образувано по искова молба от Д. К. К. ЕГН ********** гр.****** ул. **-** № * и чрез адв.Г. М. САК СРЕЩУ „Креди Йес” ООД, с ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. *******, ул. ******** № ** представлявано от В.М.И., като се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че чл.8 вр. чл. 6 от Договор за паричен заем № 450107 от 25.03.2023г. сключен между страните - неустоечната клауза е нищожна, както и във връзка с чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към същия договор като на основание чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД се обяви клаузата на чл.8 вр. чл.6 от Договор за паричен заем № 450107 от 25.03.2023 и чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ 1 към договора , сключен между страните, за НИЩОЖНА КЛАУЗА, в условията на евентуалност – да се разгледа иска по чл.26 ал.1 предл. 1 ЗЗД и в условията на евентуалност – да се разгледа иска по чл.26 ал.1 предл. 2 ЗЗД както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца направените разноски.

Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба- оспорва исковете по основание и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Прилага кредитното досие

В исковата молба се посочва, че на 25.03.2023 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 450107/ 25.03.2023 г., по силата на който ищецът е получил заем в размер на 1500 лева, и се е задължил да я върне за срок от 17 месеца при лихвен процент 19.96 %, ГПР 47.945 %.

Твърди се, че в чл.6 от договора е налице обезпечение с гарант/и отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към договора за заем и още едно обезпечение, по избор на Заемателя, като в конкретния случай не е посочено такова.

Навеждат се доводи за нищожност на клаузите поради противоречие с добрите нрави и поради противоречие със закона.

В отговора :

Твърди се, че условията по договора за кредит са уговорени индивидуално и договорът, включително атакуваните клаузи са действителни. Оспорват се исковите твърдения изцяло като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. М. САК заявява, че поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В писмено 2 становище оспорват исковете изцяло

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустим и следва да бъдат разгледани.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че на 25.03.2023 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 450107/ 25.03.2023 г., по силата на който ищецът е получил заем в размер на 1500 лева, и се е задължил да я върне за срок от 17 месеца при лихвен процент 19.96 %, ГПР 47.945 %.

Твърди се, че в чл.6 от договора е налице обезпечение с гарант/и отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към договора за заем и още едно обезпечение, по избор на Заемателя, като в конкретния случай не е посочено такова.

Според чл.8 от Договора, заемателят декларира, че е известен и се счита уведоме, че в случай, че не представи исканото обезпечение при условията на чл.10 ал.2 т.1 и т.4 ОУ към договора, то дължи на заемателя неустойка в размер 2091.39лв. с разсрочено плащане – посочен в Погасителен план към Договора за заем.

Навеждат се доводи за нищожност на клаузите поради противоречие с добрите нрави и поради противоречие със закона.

В чл.6 от Договора, страните уговорили договорът за заем да бъде обезпечен и отговарящ на изискванията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем и и с описаното от посочените п същата разпоредба обезпечения по избор на заемателя: 1. ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия; 4. ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Видно от отбелязването в договора, ищецът е избрал 3 отпуснатия му заем да бъде обезпечен с ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. В клаузата на чл.8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение, която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора, и е в размер на 2091.39 лева.

Няма спор между страните, че договорът е сключен по между им при Общи условия, които са неразделна част от условията на договора.

Съгласно приложения към договора погасителен план, подписан от заемателя към всяка месечна погасителна вноска в размер на 116.98 лева е добавена сума от 123.02 лева, представляваща неустойка при липса на обезпечение.

Съгласно чл.7 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на просрочието до пълното погасяване на задължението. Приложени са и Общите условия към договора, Молба за заем и Стандартен европейски формуляр.

Съгласно чл.4 от Договора, заемателя е декларирал, че с полагане на подписа си, декларира, че надлежно е получил сумата от 1500 лева. Със задължение да я върне за 17 месеца

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК:

Безспорно между страните е че „Креди Йес" ООД е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, и като такава предоставя по занятие заеми, което се установява и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на 4 договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

В горния смисъл по отношение на сключения договор за заем е приложим Законът за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Спорно по делото е дали договорът за заем е валидно сключен и дали се дължи плащане по него на договорно основание.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит е формален договор, който следва да бъде сключен в писмена форма, която писмена форма е форма за действителност по аргумент от чл.10, ал.1 от ЗПК.

Договорът е : реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума, по арг. от чл.9, ал.1 от ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в 5 момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита –чл.11, т.10 от ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– чл.19, ал.1 от ЗПК.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС (решение № № 23 от 07.07.2016 г., по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о., се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Видно от договора за заем, е посочен лихвеният процент по кредита, който е фиксиран месечен лихвен процент по заема. Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до неговата недействителност. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл.11 от ЗПК или в друга разпоредба от сочения закон.

В договора ясно е посочен общият размер на дължимата сума 1988.66лв. и на разсрочената неустойка -2091.34лв.

Доколкото лихвата е фиксирана за целия период на договора и същата не се променя, то и тя не зависи от някакви фактори, предвидени в договора, респ. не е необходимо да се посочват условията по прилагането й, доколкото такива условия няма, а и не са предвидени в договора.

По отношение доводите за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:

Видно от процесния договор, в същия е посочен начина на изчисляване на ГПР. Съгласно сочената клауза от договора в ГПР не се вземат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си 6 по договора.

В договора е посочен размера на дължимата неустойка при неизпълнение на договорно задължение.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени, и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни.

Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал.5, надвзетите средства над прага по ал.4 се удържат при последващи плащания по кредита.