Решение № 387 от 28.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Варна, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501616 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива по реда на член 294 от ГПК.

С решение № 60173 от 22.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 3659/2020 г. на ВКС - IІІ ГО - е отменено решение № 260422 от 21.08.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 1002 по описа за 2020 г. на ВОС - IV състав -, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 919 от 25.02.2020 г., п остановено по гр.д.№ 19501 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което е прието за установено, че Д. Н. Г. не дължи на „Енерго-про продажби“ АД сумата от 8 486,39 лева, служебно начислена сума за електрическа енергия за периода от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г. по фактура № 0287515328 от 20.11.2019 г. за клиентски номер 1100152158, на основание член 124, алинея 1 от ГПК и въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1 147 лева, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано като постановено в разрез със събраните по делото доказателства и се претендира неговата отмяна. Счита, че за въззивното дружество е налице правно основание за възникване на вземането, както и, че процесната сума представлява цена на потребеното в обекта на ищеца количество електроенергия и същата се дължи на основание чле н 50 от ПИКЕЕ във връзка с чле н 200, али н е я 1 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.

В срока по чле н 263, алинея 1 о т ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира 1 потвърждаване на обжалваното решение.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба, са в следния смисъл: ищцата е клиент на „Енерго-про продажби“ АД и ползва доставената от дружеството електроенергия в обект на потребление, находящ се в град Варна – ул. „Йордан Йовков“ бл.7 вх.Б ет.1 ап.4; ползваната електроенергия се заплаща по партида с клиентски номер 1100152158 и абонатен номер 0105001064; ищцата установила, че има начислена сума в размер на 8 486,39 лева; ответното дружество обяснило, че е извършена корекция и сумата е начислена за периода от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г.; сочи се, че в процесния имот не е потребявана електроенергия в посоченото количество, за което е издадена фактурата, като се има предвид, че тя плаща ежемесечно; на проверката на СТИ ищецът не е присъствал.

Оспорва дължимостта на сумата с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане на дружеството в исковия размер. Оспорва в тази връзка констатациите от извършената проверка, обективирани в констативен протокол /КП/.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че исковата сума е цена на реално доставено и потребено количество електроенергия, дължима на основание сключен между страните договор за доставка на електроенергия при общи условия, по който ищецът е потребител, а дружеството – доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ, обективирана в съставен КП, са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.

Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър 1.8.3., който не е визуализиран на дисплея. Съставено е становище за начисление на електроенергия и издадена фактура за исковата сума. Касае се за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на електроенергия.

На 23.02.2015 г. в обекта на ищцата е извършена подмяна на СТИ, като е монтиран електромер № 1115 0315 0072 4022 с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, без данни за показания във върхова тарифа, видно от представения по делото пред първата инстанция КП № 1101038 от 23.02.2015 г.

От съдържанието на КП от 22.02.2019 г. се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на ищцата обект, в присъствие на двама свидетели, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба.

Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и свидетелите.

Съставен е КП от метрологична експертиза на средство за измерване № 2663 от 12.11.2019 г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена 2 намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.

Въз основа на последния е съставено становище за начисление на електрическа енергия от 19.11.2019 г. в размер на 43 836 кWh за периода 23.02.2018 г. – 22.02.2019 г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.

Издадена е фактура от 20.11.2019 г. в размер на исковата сума.

Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на експерта, се установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. В конкретния случай е налице вмешателство в параметризацията на СТИ – през измервателният уред е преминало количество електроенергия отчетено в невизуализиран регистър 1.8.3., което не е отчетено във визуализиран регистър. Количеството електроенергия, натрупано в невизуализирания регистър е доставено до обекта и съответно потребено.

При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена комплексна СТЕ с участието на вещи лице електроинженер и софтуерен специалист, в заключението на която се установява следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта на потребление е извършена от завода-производител; въздействието върху СТИ е осъществено чрез използване на външно устройство в периода на използване на процесното СТИ /от момента на монтажа му до датата на проверката, респективно демонтажа/; не може да се установи със сигурност кога е извършена софтуерната манипулация на СТИ; отчетена електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото количество, тоест може да се достави, съответно потреби, през процесния период; установеното от БИМ, че електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, означава, че измервателният уред измерва цялата преминала електроенергия през СТИ точно, в това число и потребената, но неотчетена, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3.; при положение, че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва, че той е с нулеви показания по всички тарифи, тъй като производителят не допуска измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал задължителна техническа и метрологична проверка.

Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищцата.

В съдебната практика се приема, че правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия са договорни - за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се прилагат общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия на основание член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в помалък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.

При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на 3

ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в „Държавен вестник“/ задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях.

С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE.

Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на електроенергия, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е клиент и дължи заплащане на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен между страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за ищеца е възникнало задължението за плащане на процесната сума, формирана като разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 23.02.2018 г.–22.02.2019 г. В тежест на ответника според разпределението на доказателствената тежест е да докаже възникналото вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства по делото, както и от заключението на комплексната СТЕ, прието пред ВОС, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, е установено, че в конкретния случай на 23.02.2015 г. в обекта на потребление на ищцата е монтиран електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифи. При положение, че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва, че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към този момент. При метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва цялата преминала електроенергия през СТИ точно, включително потребената и неотчетена, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във времето от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му, като това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила на „Енерго-про продажби“ АД. Количеството електроенергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено количество за процесния период може да се достави, съответно потреби, в този период.