Определение № 338 от 30.06.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. В., 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М

В.Г.М. като разгледа докладваното от В.Г.М. Въззивно частно гражданско дело № 20251300500130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 1242/16.04.2025г. подадена от И. А. и М. Р., чрез адвокат П. В. против Определение № 87/13.03.2025 г. по гр. дело № 523/2024 по описа на Районен съд – Б., с което съдът не е уважил искането за прекратяване на делото, поради наличие на влязло в сила Решение на ОС-В..

Излагат се твърдения за недопустимост на подадения иск. Цитира се съдебна практика. Моли да се отмени Определнието на РС- Б. по допустимостта на иска, като неправилно необосновано и немотивирано, а делото да бъде върнато с указания за правилното прилагане на закона и прекратяване на съдебното производство по недопустимост.

Въззивната жалба е изпратена на ответната страна – Я. Е., като в законоустановения срок е постъпил отговор от нея, чрез адвокат Р. Д.. Моли да се отхвърли като недопустима и неоснователна. Посочва се, че определенията по допустимостта не подлежат на самостоятелен контрол.

Оспорва се посочената съдебна практика като ирелевантна за случая.

Окръжен съд- В., като взе предвид доводите в частна жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимира страна – ответник в първоинстанционното производство, но е процесуално недопустима.

1

Съгласно закона и правната теория, при разрешаването на процедурните въпроси относно процесуалните предпоставки в „процеса относно процеса“ е възможно съдът да приеме две различни становища. Оттам възникват две възможни хипотези за произнасяне по допустимостта на исковия процес : 1) да констатира неговата процесуална недопустимост и да го прекрати, в който случай се пресича възможността висящият исков процес да завърши с акт по същество на материалноправния спор; или 2) да приеме, че е надлежно сезиран, при което пристъпва към действия по администриране на допустимия исков процес, който ще завърши с постановяване на съдебно решение.

И в двете хипотези съдът дължи произнасяне в „процеса относно процеса“ с процесуални актове, макар техният предмет и въздействие върху исковия процес да е различен. При първата хипотеза висящият исков процес ще приключи с преграждащо развитието му определение – за прекратяване като недопустимо, което подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба (чл. 274, ал.1, т.1 ГПК). При втората с процесуалния си акт съдът ще констатира допустимостта на исковото производство и ще пристъпи към процесуални действия за неговото развитие в съответствие със служебното начало (чл. 7, ал.1 ГПК). Допустимото производство ще приключи с решение по същество на правния спор.

Определенията, с които съдът е намерил, че процесуалните предпоставки са спазени и е пристъпил към действия, обезпечаващи развитието му, са по движение на допустимото производство и проявяват само вътрешнопроцесуални последици – в рамките на конкретното исково производство, в което са постановени. (Съгласно закона и правната теория в трудовете: Сталев, Ж. Производството като динамичен фактически състав.

– Годишник на Софийския университет, том LVI, Юридически факултет. С.:

Наука и изкуство, 1965, с. 120-121;Иванова, Р. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О.

Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Цит. съч., с. 210. ) Те имат само „спомагателно, помощно значение“. Пътят за защита срещу техните пороци е различен – в съответствие с чл. 253 ГПК, те са оттегляеми от постановилия ги съд, а в изрично предвидените от ГПК случаи по изключение подлежат на самостоятелно обжалване (чл. 274, ал.1, т.2 ГПК; чл. 15, ал.2 ГПК и др.). Ако не бъдат оттеглени или обжалвани (когато е допустимо), тяхната правилност подлежи на проверка при обжалване на 2 крайния акт, който те подготвят и с който допустимото производство завършва – съдебното решение. Те обуславят „неговото съдържание и валидност“, отнасят се към него като средство към цел и затова техните пороци имат за последица опорочаване на крайния акт – резултат от исковото производство. (Отново според закона и правната теория в трудовете: Мингова, А. Касационно обжалване на съдебните решения. С.: Софи-Р, 2003, с. 102;

Иванова, Р. – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р.

Иванова. Цит. съч., с. 212; ).

Предвид горезиложеното, настоящият съдебен състав, счита че следва да остави жалба с вх. № 1242/16.04.2025г. без разглеждане като недопустима, а настоящото производство да бъде прекратено.

Воден от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1242/16.04.2025г., подадена от И. А. и М. Р., чрез адвокат П. В. против Определение № 87/13.03.2025 г. по гр. дело № 523/2024 по описа на Районен съд – Б. като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр. дело № 130/2025 по описа на Окръжен съд – В..

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3