Протокол № 370 от 14.06.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 370 гр. Варна, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. К. при участието на секретаря Н. П. Катрикова Добрева

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20233100900376 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха: и при спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1, предл. ІІ -ро от ГПК Ищецът Г. Т. Д. , редовно и своевременно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД , редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, не се явява.

Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, не се явява.

Вещото лице С. К. К., редовно призован, не се явява.

Вещото лице Т. К. А., редовно призована, не се явява.

Вещото лице А. М. Ц., редовно призован, не се явява.

СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 14831 от 11.06.2024г. от ищеца чрез пълномощниците му адвокат Н. Д. и адвокат Ж.Т., с която заявяват, че са в невъзможност да се явят в днешно съдебно заседание, но молят да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора 1

СЪДЪТ докладва молба с вх. № 14831 от 11.06.2024г. от ищцовата страна, в частта, с която е заявено, че същата е запозната с проекта за доклад, обективиран в определението на съда от 23.05.2024г. и няма възражения по същия. Поддържа исковата молба, заявените доказателствени искания със същата с изключение на тези по т.1 и т.2, които не поддържа. Моли да бъдат приети приложените документи към исковата молба, както и тези приложени към молби от 19.03.2024г., 19.04.2024г. и от 11.06.2024г. Сочи, че в изпълнение на указанията на съда ищцовата страна е представила нарочна молба с имената и адресите на поисканите свидетели, които заявява, че не е успяла да осигури при режим на довеждане за днешното съдебно заседание, като моли да ѝ бъде дадена възможност да осигури явяването им за следващото съдебно заседание. Ищцовата страна заявява, че няма други доказателствени искания към настоящия момент, а в случай, че ответникът сочи нови такива, изрично заявява, че възразява срещу тяхното приемане, тъй като същите са преклудирани. Моли съда да предостави на ищцовата страна, в определен срок, да вземе становище по заявени искани и представени документи. Моли да бъде предоставена възможност на вещите лица да изготвят заключението за следващото съдебно заседание. Моли да бъде прието представеното по делото писмо от Районна прокуратура – Варна.

СЪДЪТ е приканил страните към спогодба, която към настоящия момент не е постигната. С оглед на това и на основание чл. 145, ал. 3 предл. последно, във вр. с чл. 146 от ГПК и чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 696 от 23.05.2024 година и приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешното съдебно заседание:

Производството е образувано по искова молба от Г. Т. Д., чрез адв. Н. Д. и адв. Ж.Т., срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, с която са предявени искове за присъждане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 14.03.2022 г. на път III-208 до СУ „Св. Св. Кл. О.“ в гр. Дългопол, ведно със законната лихва тази сумата, считано от 13.05.2022 г. /датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция/ до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 4204, 22 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.03.2022 г., около 21:40 ч., на път III-207, до СУ „Св. Св. Кл. О.“, в гр. Дългопол, настъпило ПТП, в резултат на което били нанесени телесни увреждания на ищеца. Сочи се, че отговорността за ПТП е на водача на л. а. „Опел“, модел „Астра“, с рег.

2

****** - К.Ж. Д., който с непредпазливото си и неправомерно поведение виновно допуснал настъпването на ПТП, в пряка причинно-следствена връзка с което са и последвалите увреждания на ищеца. Твърди се, че към датата на ПТП за л. а. „Опел Астра“, рег. ****** е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с начална дата на покритие 09.02.2022 г. и крайна дата на покритие 08.02.2023 г., предоставящо покритието по чл. 493 КЗ.

Сочи се в исковата молба, че ищецът депозирал писмена претенция до застрахователя на 13.05.2022 г., съгласно известие за доставяне, във връзка с което била образувана щета № 0000-1000-03-22-7299/13.05.2022 г. След преценка основателността на претенцията дружеството изплатило на пострадалия сумата в размер на 63 830,35 лв., от които 60 000 лв. за неимуществени вреди и 3830,35 лв. за имуществени вреди.

Ищецът посочва, че непосредствено след инцидента потърпевшият бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД в тежко увредено общо състояние, с оплаквания за силни болки, с наличие на открита фрактура с циркулярна рана в дистална част на лява подбедрица и с наличие на фрактура на дясна подбедрица. Поставена била гипсова имобилизация и е насочен за оперативно лечение. От извършените изследвания били установени: полифрагментна фрактура на тибията и фибулата двустранно със значителна дислокация на фрагменти /дистална част/, рг. на дясна и лява подбедрица, дясна подбедрица: фрактура с дислокация на фибула срединно, фрактура на тибиален малеол, фрактура на тибия на две места, дислокация и остеосинтеза.

На 15.03.2022 г. била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и почистване на фрактурата на лява подбедрица, обилен лаваж, иригация, дебридман и дренаж. Поставен бил унилатерален, бипланов, външен фиксатор. На 05.04.2022 г. било извършено есцизионно почистване /дебридман/ на рана и почистване на некротизирали тъкани. На 14.06.2022 г. ищецът бил изписан от лечебното заведение за амбулаторно лечение с указания за домашен режим и график с контролни прегледни за 30.06.2022 г. и 14.07.2023 г.

Ищецът посочва, че на 20.07.2022 г. бил насочен към ортопедтравматолог с оплаквания за болка, с оток еритем и секреция от дистална трета на лява подбедрица. От извършения преглед било установено, че въпреки редовната смяна на превръзките на раната липсвали данни за консолидация на фрактурите на ниво лява и дясна подбедрица. На 21.07.2022 г. пострадалият постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където била поставена диагноза – усложнение от механичен произход при други вътрешни ортопедични устройства, имплантанти и трансплантати на лява подбедрица. На 22.07.2022 г. била извършена оперативна намеса със спинална анестезия, състояща се от ексцизия на лезии на лявата подбедрица. Били премахнати една игла и една шпилка на външния 3 фиксатор, направен бил обилен лаваж и поставена стерилна превръзка.

Ищецът бил изписан от лечебното заведение на 01.08.2022 г. при назначени контролни прегледи и с препоръка за смяна на превръзки през 3 до 5 дни. На 06.10.2022 г. бил извършен контролен преглед при ортопед и била извършена рентгенография, впоследствие била назначена физиотерапия. Поставен бил външен фиксатор, като липсвали данни за консолидация на счупванията.

Представен е по делото амбулаторен лист от 10.10.2022 г., с който се твърди, че на ищеца бил извършен контролен преглед при ортопед при установена липса на консолидация на фрактурите и с предписания за редовна смяна на превръзки и физиотерапия.

На 31.10.2022 г. пострадалият бил приет в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр. Плевен, като бил изписан на 04.11.2022 г. след извършени оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на сложност. На 06 и 07.12.2022 г. били извършени контролни прегледи и физиотерапия на засегнатите части. На 25.01.2023 г. за пореден път ищецът постъпил в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр. Плевен, където били извършени операции в областта на таза и долния крайник с окончателна диагноза – псевдоартрозис крурис синистра. Конкретната операция от 25.01.2023 г. се състояла в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула чрез страничен кожен достъп в областта на средна трета на фибулата, с послойно навлизане в дълбочина и парциална фибулектомия, като лекуващите лица извършили репозиция на псевдоартрозата по рентгенов контрол. Била извършена обработка на канала с възходящ ред римери и остеопластика.

Пострадалият бил изписан на 08.02.2023 г. от лечебното заведение.

На 20.02.2023 г. бил извършен контролен преглед, от който било установено, че ищецът се придвижвал с инвалидна количка поради забавена консолидация на фрактурите. Потърпевшият твърди, че с оглед Експертно решение № 2142/03.10.2022 г. по описа на УМБАЛ „Св. Марина Варна“ АД временната неработоспособност била удължена за срок от 60 дни след 10.09.2022 г. С последващо такова решение била удължена временната неработоспособност 60 дни след 08.01.2023 г. поради извършено ново оперативно лечение. За трети път с нарочно експертно решение срокът бил удължен до 60 дни след 08.01.2023 г.

Посочва се в исковата молба, че пострадалият понастоящем бил в болничен и поставен под домашно лечение, като възстановителният период не бил приключил. Твърди се, че изпитвал силни болки, бил в инвалидна количка и не можел сам да покрива битовите си потребности, необходима била ежедневна помощ, която била осъществявана от двамата му родители, с които и живеел в едно домакинство. Ищецът сочи, че след извършените близо десет оперативни намеси продължавал понастоящем да търпи болки и страдания, приемал медикаменти и получил белези, които обективно го загрозявали. Излага, че не можел да полага труд, като пребивавал с родителите си. Налице била голяма инфекция на левия крак при глезена с 4 поставен външен фиксатор, а на десния крак били поставени импланти.

Пострадалият бил уплашен и в тежка депресия след случилото се. Твърди се в исковата молба, че след инцидента не би могъл да сбъдне мечтата си, както и да управлява МПС. Настъпилото ПТП препятствало възможността на ищеца да следва висше образование в Шуменския университет за специалност „Педагогика“, в допълнение, затворил се в себе си, изпитвал силни болки и притеснения от евентуална ампутация на крайника му. Сочи, че претърпените увреждания го възпрепятствали от упражняване на трудова дейност, като настоящият му трудов договор подлежал на прекратяване поради неработоспособност след инцидента. Посочва се и че пострадалият претърпял имуществени вреди във връзка с лечението си, включващи медицински консумативи, стабилизации, прегледи и др., което обосновавало извод за основателност на претенцията за обезщетяването им в размер на 4204,22 лв.

Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че същите не били доказани по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение предвид извършеното плащане в общ размер на 63 830,35 лв. по предявената застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Оспорва изключителната вина на водача на л. а. „Опел Астра“, рег. ****** – К.Ж. Д., като отправя възражение за съпричиняване по реда на чл. 51 ЗЗД от пострадалия, с доводи за липса на поставен обезопасителен колан към момента на ПТП, с което последният допринесъл за обема на нараняванията. Излага съображения за недоказаност на механизма на ПТП, както и твърдения, че полученото усложнения в хода на възстановяването на ищеца се дължало на неправилна фиксация на импланта и киршнерови игли, а не вследствие на ПТП. В допълнение, определя претенциите за обезщетяване на неимуществените вреди от ПТП като прекомерно завишени и несъобразени с икономическата конюнктура в страната, както и с константната съдебна практика. Сочи неоснователност на иска за присъждане на лихва поради липса на предпоставките по чл. 380 КЗ и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, както и отправи възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.