Решение № 87 от 09.05.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Ямбол, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20202300500454 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т., против Решение № 260007/06.07.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 946/2019г. по описа на ЕРС.

С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София се обжалва решение № 260007/06.07.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 946/2019г. по описа на ЕРС, с което ЕРС е осъдил ГД"Гранична полиция" при МВР гр.София да заплати на М.И.Ф. от гр. Елхово, ЕГН **********, на основание чл.178, ал.1, т.З. вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1039.52 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.12.2016г. до 06.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 952.79 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2019г. до окончателното ù изплащане, и върху сумата от 86.73 лева, считано от 01.02.2020 г. до окончателното ù изплащане; на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 109.52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 952.79 лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 06.12.2019г.

Въззивникът обжалва решението като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния закон, несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и немотивирано. В жалбата са изложени 1 съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и в резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл.

178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд.

Въззивникът смята, че в случая КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР. Излага, че относно организацията и разпределянето на работното време за периода 01.06.2016 г. - 29.07.2016 г. е действала Наредба № 81213-592/ 25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 81213-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за периода 02.08.2016 г. - 31.03.2019 г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Видно от съдържанието на цитираните подзаконови нормативни актове, съобразно и ясно дефинирания в чл. 1 на същите предмет на тяхната уредба, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация и наредбите на министъра по чл.179 ал.2 ЗМВР уреждат еднаква материя, както и Наредбата за работното време, почивките и отпуските и наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР имат еднакъв предмет на регламентация. Твърди, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142 ал.1 т. 1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДС, така и спрямо КТ.

Твърди, че за процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.) Въззивникът смята, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, неправилно ЕРС е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата). Счита разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ за неприложима и поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и 2 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран писмен отговор от М.И.Ф., чрез адв.М.Д. от АК-Хасково, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. Постъпила е молба от пълномощника му адв.М.Д., който изразява становище по същество и моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция по приложен списък.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че през процесния период от 06.12.2016 г. до 06.12.2019 г. ищецът М.И.Ф. е била със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „ст. полицай" на ГКПП - Лесово към ГПУ Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП" гр. София. Предвид на това ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, което също е безспорно.

От неоспореното заключение на вещото лице Т по назначената съдебно - счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се установява, че за периода от 06.12.2016 година до 06.12.2019 година ищецът е полагал труд на 12 - часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта - общо 1032 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1032 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1179.58 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 147.58 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1039.52 лева. За месеците октомври, ноември и декември 2019 година /до 05.12.2019г.вкл./ вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 80 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 91.44 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 11.44 часа. Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците октомври, ноември и 3 декември 2019г. възлиза на сумата от 86.73 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката - месец март 2020г.

Изчисленият от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 109.52 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице от 31.01.2017 година до датата на подаване на исковата молба -06.12.2019 година върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. декември 2016 година до м. септември 2019 година вкл.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.

Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е 4 действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).