Решение № 1318 от 21.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. Бургас, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100501575 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК.

Подадена е жалба от „Франц – Мари“ ЕООД, ЕИК: 102921716 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Морска“ № 16, представлявано от управителя Мария Георгиева Инджова чрез адвокат Атанас Тасков против постановление изх.№ 16767/23.05.2023г. за прекратяване на изпълнително дело № 20238050400594, издадено от ЧСИ С. Николова с рег.№ 805 в КЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на чл.433, ал.1 от ГПК. Според дружеството, ЧСИ не е провел разлика между прекратяване и приключване на изпълнителното дело и е прекратил последното при липсата на предпоставки и за двата института. ЧСИ може да приключи делото само, когато е събрано задължението на длъжника и всички разноски, което в случая не е изпълнено. Жалбоподателят оспорва факта, че длъжникът е платил задължението си преди образуване на изпълнителното дело. Той твърди, че плащането е извършено след като делото е образувано, поради което длъжникът е задължен и за разноските по изпълнението.

„Франц – Мари“ ЕООД иска от съда да отмени обжалваното постановление.

Ответната страна С. Х. И. подава възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. И. твърди, че ЧСИ е прекратил изпълнително производство на законно основание, тъй като са осъществени предпоставките за това и заявява, че има право на разноски за адвокатско възнаграждение.

Подадена е жалба от С. Х. И., ЕИК: ********** от **** чрез адвокат Живко Бойчев против отказ на ЧСИ да приеме извършените от нея разноски в изпълнителното производство, обективиран в уведомително писмо изх.№ 16770/23.05.2023г.

И. твърди, че е платила задължението си преди образуване на изпълнителното дело и 1 квалифицира поведението на взискателя като злоупотреба с право. Жалбоподателката подчертава, че взискателят има насрещно задължение към нея и след извършено прихващане е погасила дълга си към него. Поради това, И. смята, че има право да получи разноските, които е извършила за процесуално представителство по изпълнителното дело, образувано от взискателя след погасяване на задължението. С. И. иска от съда да й присъди спорните разноски.

Ответната страна „Франц – Мари“ ЕООД подава възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Дружеството твърди, че жалбата е недопустима, тъй като няма формулиран петитум, а съдът няма правомощие да присъжда разноски за изпълнителното производство.

ЧСИ С. Николова с рег.№ 80в в КЧСИ представя мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които описва извършените от нея действия и изразява становище за неоснователност на жалбите.

Като взе предвид твърденията и становищата на страните, мотивите на ЧСИ и събраните по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

На 11.01.2023г. Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист № 260007/11.01.2023г., с който осъжда С. Х. И. да заплати на „Франц - Мари“ ЕООД сумата от 885,72 лева, представляваща съдебни разноски за две инстанции.

На 20.03.2023г. „Франц – Мари“ ЕООД подава молба до ЧСИ С. Николова за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист. На същата дата, ЧСИ образува изпълнително дело № 20238050400594.

На 28.03.2023г. ЧСИ извършва справки по делото и приема разноските на взискателя – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за осъществено процесуално представителство (постановление изх.№ 11392/28.03.2023г.)

На 20.04.2023г. ЧСИ изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение и налага запор върху трудовото му възнаграждение. Запорното съобщение е получено от работодателя на длъжника на 02.05.2023г.

На 29.04.2023г. „Франц – Мари“ ЕООД изпраща на длъжника С. И. уведомително писмо, с което на основание чл.103 от ЗЗД прави изявление за прихващане на сумата от 540 лева, която й дължи от задължението на И. в размер на 885,72 лева. Така, дългът на И. се редуцира на 345,72 лева.

На 09.05.2023г. С. И. подава възражение по изпълнителното дело, в което посочва, че на 28.03.2023г. е заплатила на „Франц – Мари“ ЕООД сумата от 345,72 лева, ведно със сумата от 176 лева, дължима по изпълнително дело № 20238050400593. Въз основа на това, И. заявява, че не е дала повод за образуване на изпълнителното производство и настоява разноските по него да се възложат на взискателя. Едновременно с това, И. иска от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, да вдигне наложения запор и да й присъди извършените от нея разноски в размер на 431,90 лева, представляващи възнаграждение по договор за правна помощ. В подкрепа на твърденията си, И. представя платежно нареждане за превод на сумата от 526,72 лева с дата 28.03.2023г.

На 09.05.2023г. „Франц – Мари“ ЕООД подава молба до ЧСИ, в която твърди, че сумата действително е преведена на 28.03.2023г., но изпълнителното дело е образувано на 20.03.2023г., поради което длъжникът остава задължен за извършените от нея разноски.

На 23.05.2023г. ЧСИ издава постановление изх.№ 16767/23.05.2023г., с което на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК прекратява производството по изпълнително дело № 20238050400594. В мотивите на постановлението, ЧСИ посочва, че задължението на длъжника е платено преди да бъде предявено с поканата за доброволно изпълнение.

2

На същата дата ЧСИ изпраща на длъжника уведомително писмо изх.№ 16770/23.05.2023г., с което отказва да приеме извършените от него разноски в изпълнителното производство.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата на „Франц Мари“ ЕООД е подадена в законоустановения срок. Изхожда от взискател по изпълнителното дело и е насочена против изпълнително действие по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, което подлежи на съдебен контрол. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1, изр.I от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Анализът на цитираната правна норма и на трайната съдебна практика, създадена по приложението й, обосновават извод, че изпълнението се прекратява, когато длъжникът заплати дължимата на взискателя сума преди образуване на изпълнителното дело, а не преди предявяването на дълга от ЧСИ с поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Според решение № 640/04.10.2023г., постановено по гр. д. № 920/2009г. на ВКС, IV ГО, когато длъжникът погаси задължението си след като изпълнителното производство е образувано, без значение дали е бил уведомен или не за това, той дължи разноски по изпълнението. Началото на изпълнителното производство се поставя след като взискателят поиска писмено от ЧСИ да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист. В конкретния случай, взискателят „Франц Мари“ ЕООД е подал молба за образуване на изпълнително дело на 20.03.2023г., а длъжникът е платил задължението си на 28.03.2023г., след като производството е било образувано.

Обстоятелството, че длъжникът е уведомен за изпълнителното дело на 02.05.2023г., е без правно значение за фактическия състав на прекратяването в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, респ. за дължимостта на разноските от длъжника – такси за ЧСИ и адвокатски хонорар. Като е формирал извод, противоположен на изложения и е прекратил производството по делото, ЧСИ е постановил незаконосъобразен акт, който трябва да се отмени.

Жалбата на С. И. е подадена в законоустановения срок. Жалбата изхожда от длъжника по изпълнителното дело, но е насочена против изпълнително действие, което не подлежи на обжалване. Поради това, жалбата е процесуално недопустима. Този извод се налага по следните съображения:

В разпоредбата на чл.435 от ГПК е очертан кръгът на лицата, които са легитимирани да се бранят срещу незаконосъбразните действия и актове на съдебния изпълнител и изрично са посочени действията и актовете, които подлежат на обжалване. Тази норма е императивна и не може да се тълкува разширително.

Съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Правото на длъжника обаче е ограничено само до разноските, които са възложени в негова тежест, а не до разноските, които той е извършил в защита на субективните си права по изпълнителното дело. Тези разноски, длъжникът може да си възстанови по друг процесуален ред. Нормативната уредба на изпълнителното производство в ГПК не осигурява възможност на длъжника да претендира от съдебния изпълнител възлагане на извършените от него разноски в тежест на взискателя. Поради това, отказът на ЧСИ да присъди в тежест на взискателя извършените от длъжника разноски, който в конкретния случай е обективиран в уведомително писмо изх.№ 16770/23.05.2023г. не 3 подлежи на обжалване.

По изложените съображения, жалбата на С. И. се явява недопустима и трябва да се остави без разглеждане със следващото от това прекратяване на производството в тази част.

Мотивиран от това, Бургаският Окръжен съд, VI въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление изх.№ 16767/23.05.2023г. за прекратяване на изпълнително дело № 20238050400594, издадено от ЧСИ С. Николова с рег.№ 805 в КЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Х. И., ЕИК: ********** от **** чрез адвокат Живко Бойчев против отказ на ЧСИ да приеме извършените от нея разноски в изпълнителното производство, обективиран в уведомително писмо изх.№ 16770/23.05.2023г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението в отменителната част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението в частта, която има характер на определение за прекратяване подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4