Решение № 390 от 12.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Стара Загора, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М. като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20225500500507 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на С. Т. Т. от гр.С.З. против решение № 260034/06.06.2022 г., постановено по гр.д. № 6939/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Областна дирекция на МВР - гр.С.З. искове за сумата от 2018,66 лв. – обезщетение за извънреден труд за периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. и от 249,71 лв. – мораторна лихва върху обезщетението.

Решението се обжалва като неправилно, поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Въззивникът счита, че в атакуваното решение първоинстанционният съд се е тълкувал и приложил относимите материалноправни норми неправилно.

Счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, а обжалваното решение е необосновано, тъй като не са обсъдени всички релевантни правни твърдения на въззивника.

Посочва, че видно от решението на СЕС по дело С-262/2020 г., същия констатира не само, че следва да е налице обществено оправдана цел, но ограничаването следва да бъде компенсирано и всяка решаваща институция следва да извърши преценка, чрез анализ и сравнение на сходни професии, без значение основанията за полагане на труд и едва тогава да се произнесе.

Счита, че в случая е налице превратно тълкуване от решаващия съд на решението на СЕС, без да е извършен какъвто и да е анализ, поради което и 1 атакуваното решение е неправилно и немотивирано.

Претендира се отмяна на постановеното първоинстанционно решение и уважаване на исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Областна дирекция на МВР – С.З., представлявана от директора старши комисар Н.К., чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Р. М. М., с който въззиваемият излага съображения, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и е постановено при правилно приложение на закона и като такова следва напълно да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на Областна дирекция на МВР – С.З. на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание всяка от страните се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата, респ. отговора, и пледира за отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което исковете бъдат уважени, респ. потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемият претендира присъждането на разноски.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът (сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че в периода 27.12.2016 г. – 27.12.2019 г. е бил служител на ОД на МВР – гр.С.З. в Първо РУ „Полиция“ – гр.С.З.. Назначен бил на длъжност „командир на отделение“.

През посоченият период изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като бил полагал труд на смени по график с продължителност от 8 /осем/ часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа и в този смисъл било налице полагане на нощен труд от ищеца за този период. Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, чиято разпоредба на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата от ищец длъжност през процесния период бил полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между ищеца и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи 2 компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.

69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че била налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Твърди, че работодателят не му е изплатил възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от същия нощен труд с коефициент 1,143 и съответното му увеличаване с 50%, , както и мораторна лихва, и затова е искал съдът да го осъди да му заплати общо 2018,66 лв. за положен труд над установеното за времето от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. включително, както и обезщетение за забава в размер на 249,71 лв. общо.

Ответникът (сега въззивваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане.

3

Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, не би следвало да се прилага чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и е искал съдът да отхвърли предявените искове.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че в процесния период (27.12.2016 г. до 27.12.2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността служител на ОД на МВР – С.З. – Първо РУ „Полиция“ – гр.С.З. – „командир на отделение““ и е полагал труд на 8-часови работни смени, по график, включително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не и приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за извънреден труд.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че положените от ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл.

9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е, че не е налице празнота в специалната правна уредба, касеща служителите на МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми от общата наредба, както и че не е налице третиране на ищеца по начин, поставящ го в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.

С тези аргументи и постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил предявените искове.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери същата за неоснователна.

По делото не е спорно, че през процесния период 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал длъжността служител на ОД на МВР – С.З. Първо РУ „Полиция“ – гр.С.З. –„ командир на отделение“ и е полагал труд на 8-часови работни смени, по график, включително за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решаващият 4 правен извод на първоинстанционния съд относно липсата на празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР, е неправилен и необоснован.

Видно е, че в нормативната уредба държавните служители в МВР са изключени от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната продължителност на нощния труд, и на тези служители не е предоставена възможност за преобразуване на нощния труд в дневен.

Така съгласно чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., приложима за процесния период.

В тази наредба не е предвидено правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни при сумарното изчисляване на работното време.

Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл.46, ал.2 ЗНА, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.