Решение № 88 от 05.05.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Русе , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анета Георгиева

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20214500500174 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

А. Н. К. е обжалвал Решение № 260608/18.12.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 6858/2019г., в частта, с която са уважени предявените срещу него от С. П. В., действаща лично и като майка и законен представител на М. П. П. искове по чл.45 от ЗЗД, за обезщетение на претърпени от последната неимуществени вреди от 7 500 лева и имуществени вреди от 750 лева.

Твърди неправилност на решението, поради нарушения на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Иска отмяна на същия и постановяване на нов, с който предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемите С. П. В. и М. П. П., чрез процесуалния си представител адв.Н.М., в отговора на възизивната жалба изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено следното :

Ищцата С.В. е собственик на куче порода „Йоркширски териер”, което на 17.05.2019г. малолетното й дете – ищцата М.П., разхождало, с нашийник и повод, по ул.”Борисова” в гр.Русе. По същото време там, в близост до игрална зала „EFBET”, с две женски кучета порода „Дого Аржентино”/ собственост на съпругата му /, с нашийници и поводи, но без намордници, бил и ответникът.

Едното от тях - Х., се отскубнало от стопанина си, нападнало и захапало малкото куче през гърба, съборило го на земята, а след това със зъби го вдигнало във въздуха и го размятало. Ответникът опитал да издърпа кучето си, но бил ухапан от него. Впоследстиве кучето порода „Дого Аржентино” пуснало на земята малкото куче, което било окървавено и вече не се съпротивлявало.

Свидетел на случилото се станалала Ш.Ю., която заедно с детето отвела пострадалото куче във ветеринарна клиника „Албейтар”. Там пристигнала и майката на детето, уведомена по телефона. Детето било изключително разстроено, треперело и плачело. Още повече се афектирало, когато разбрало, че ветеринарните лекари не са могли да спасят кучето му и то е починало.

Наложило се същата вечер майката да потърси съдействие от личния лекар, тъй като детето не можело да успокои, само плачело неутешимо, разказвайки за нападението от голямото куче.

От тогава и до сега малолетното дете, преживяло стреса от случилото се с кучето му, често си спомняло инцидента, натъжавало се и се умълчавало, треперело и разказвало на близките си как кученцето му било нахапано и от него капела кръв, както и как напълно безпомощно го е оставило на масата в клиниката, където умряло. Месеци наред детето било тъжно денем, а нощем сънувало кошмари с кучето си. Било изплашено, страхувало се да мине покрай мястото, където се случил инцидентът, както и да излиза от дома си само. Това наложило консултация с психолог, при която било установено, че детето се намира в състояние на емоционален дисбаланс и дистрес в резултат на преживяното стресогенно събитие и поради крехката си физическа и емоционална възраст се препоръчва към него да се прилага щадящо отношение и да не се подлага на стрес. При консултация с психиатър било констатирано постравматично стресово разстройство. В продължение на месеци след инцидента били проведени неколкократно консултации с психиатър и психолог.

От заключението на изготвената по делото съдебно-ветеринарна ценова експертиза се установява, че причината за смъртта на процесното куче порода „Йоркширски териер“ са несъвместими с живота травми и усложнения, както и че пазарната цена на куче порода „Йоркширски териер“ е 1 217.00 лева.

2

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че след преглед на съдържанието на записаните 2 видео - файла, приложени към преписка № 4047/2019г. по описа на РРП, и визуализация чрез специализиран софтуер на кадри на две различни породи кучета, може да се предположи, че именно те са на „Дого Аржентино“ и „Йоркширски териер“ .

От заключението на изготвената по делото съдебно-психологично психиатрична експертиза се установява, че случилото се на 17.05.2019г. е събитие от силен стресогенен характер за малолетната М.П., което е от групата на невротични, свързани със стрес разстройства, според международната класификация на болестите – МКБ 10, които се проявяват при индивида като закъснял или протрахиран болестен отговор на стресогенно събитие или ситуация на интензивна заплаха за живота, имота или честта. Тези стресогенни събития са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Към настоящия момент не се отчита такава интензивност на сочената симптоматика за невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства, която с времето и след оказаната психологична и семейна подкрепа постепенно е избледняла. Към момента на освидетелстването на малолетното дете се отчитат леко завишени нива на тревожност, без наличие на стресови индикации.

Изложената фактическа обстановка е безспорно доказана от свидетелските показания по делото, заключенията на приетите съдебни експертизи, писмените доказателства по делото. Въз основа на нея районният съд е направил и правилните и законосъобразни правни изводи, както следва:

Ответникът, като лице, под чиито надзор е било кучето „Дого Аржентино“, нападнало и захапало кучето „Йоркширски териер“, което впоследствие умряло, съгласно чл.50 от ЗЗД, отговаря за вреди, причинени от животното и следва да репарира последвалите имуществените вреди и причинените на детето неимуществени вреди.

Предявеният иск за имуществени вреди, изразяващи се в цената на загиналото куче порода „Йоркширски териер” е доказан както по основание, така и по размер, с оглед и оценката по изготвената експертиза, и правилно е уважен.

Доказан по основание е и предявеният иск за причинените на малолетното дете неимуществени вреди, при наличие на безспорна пряка и непосредствена причинна връзка между нападението на кучето, което е било под надзора на ответника и причинените неимуществени вреди. Последните са се изразили в болки и страдания от преживения инцидент и от загубата на домашния любимец, страх и тревожност, безспокойство, които, макар и с много по – нисък интензитет, продължават и до настоящия момент. Ето защо правилно районният съд е отсъдил, съобразявайки критериите за 3 справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, че изживяното от малолетното дете събитие от силен стресогенен характер следва да бъде обезщетено.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците е основателен, доколкото се констатира нарушение на чл.10 от Наредба № 26 на Община Русе за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на Община Русе, изразяващо се в разхождането на пострадалото куче от малолетно дете без придружител. Това, и отчитането на факта, че ако кучето „Дого Аржентино“ е било с намордник, не би се стигнало до въпросния инцидент, е обосновало и редуцирането на определените обезщетения съобразно чл.51 ал.2 ат ЗЗД, с процент на съпричиняване ¼ или 25%. Върху присъдените главници на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД се дължи и законна лихва, считано от датата на деликта – 17.05.2019г., до окончателното им изплащане.

Горните съображения и изложените подробните такива в мотивите на обжалваното решение на районния съд, към които въззивната инстанция препраща, обосновават уважаването като основателни и доказани на предявените искове, в съответните размери.

Неоснователни са доводите във в.жалба, че при разглеждането на делото от първоинстанционния съд са били допуснати нарушения на процесуалните правила. На практика не се сочат конкретни съдопризводствени нарушения, а доколкото от доводите на жалбата може да се изведе извод, че се твърди необоснованост на атакувания съдебен акт, довела до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя, въззивната инстанция намира следното : Направените в обжалваното решение изводи са обосновани и не се констатира твърдяната превратност при анализа на доказателствата. За да кредитира както гласни доказателства, така и писмени, съдът е отчел връзката им и с другите доказателства по делото, ценил ги е в съвкупност и по отделно, като е съобразил само тези, които имат отношение към предмета на делото.

Соченото противоречие в решението относно часа на процесното събитие очевидно е техническа грешка и с оглед предмета на спора не може да повлияе на правилното му решаване.Експертните заключения съдът е съобразил в светлината на разпоредбата на чл. 202 от ГПК, като не се констатира твърдяната непълнота в изготвената СППЕ. Вещите лица са посочили какъв вид разстройство са установили – от групата на невротичните, свързани със стрес, как е изживяно стресогенното събитие от малолетното дете, какво лечение е проведено, и какви понастоящем са последиците върху неговата психика. По отношение на техническата експертиза, решаващият съд е обсъдил заключението й относно породите на кучетата на анализираните файлове, което действително е формулирано като вероятност, но изводът за идентичността на кучето „ Дого Аржентино „ на ответника и „ Йоркширски териер „,на ищците, участвали в процесния инцидент, съдът формира и въз основа на показанията на свидетеля – очевидец на случилото се – Ш.Ю..

Въззивната инстанция намира за справедлив определения от районния 4 съд размер на присъдените обезщетения - за имуществени вреди 750 лева, неимуществени вреди - 7 500 лева, съобразно и определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат.

С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

Предвид изхода на спора, разноските са в тежест на жалбоподателя, който дължи на въззиваемите сторените в настоящото производство разноски в размер на 850 лева – адвокатско възнаграждение, което с оглед предявените искове и цената им, не се явява несъразмерно завишено.

Мотивиран така, на основание чл. 271 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260608/18.12.2020г., постановено по гр.д.

№ 6858/2019г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА А. Н. К., ЕГН **********, от гр.Р., ул. **** ДА ЗАПЛАТИ на С. П. В., ЕГН **********, действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. П. П., ЕГН **********, двете с адрес: гр.Р., **** , сумата от 850 лева - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5