Решение № 182 от 07.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500554 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 от ГПК във вр. чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.№***/24.07.2023 г., подадена от М. Й. Г. – М.а, чрез адв. Х. М., против Решение №217/16.06.2023 г. по гр.д.№402/2023 г. на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от М. Й. Г. – М.а, в качеството на присъединен взискател по изп.д.№**/** г. на ЧСИ М. Д. с рег.№*** на КЧСИ, жалба против извършено по същото изпълнително дело Разпределение на постъпила сума по Протокол от 30.03.2023 г.

Жалбата е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за настоящата инстанция на л.10 от делото на ПАС, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от депозираната жалба са връчени на насрещните страни, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№13038/19.10.2023 г., подаден от „П. б.

(Б.)“ЕАД, чрез адв. А. Б., надлежно упълномощена с пълномощно към отговора. Поддържа се становище за неоснователност на жалбата, като бланкетна и необоснована от правна и фактическа страна. Липсват наведени каквито и да е фактически доводи за твърдяната незаконосъобразност на обжалваното решение. Правилно е приложен от съда принципа на 1 диспозитивното начало, съгласно който предметът на жалбата определя рамките, в които следва да се произнесе сезираният съд. Правилно съдът е приел, че липсва необходимост от допускане на ССЕ, тъй като никъде не са наведени доводи, доказващи необходимостта от изготвянето на такава, както и не са формулирани въпроси, на които експертизата да даде отговор. Настоява се за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно.

Останалите насрещни страни не са се възползвали от възможността да депозират отговор на жалбата.

На основание чл.278 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в допустимо производство, образувано по депозирана в срок жалба от процесуално легитимирана страна - присъединения взискател М. Й. Г. – М.а, като в производството са били конституирани всички заинтересовани страни – първоначалния взискател „П. б. (Б.)“ЕАД, присъединените взискатели ТД на НАП – Пловдив, Община П.б.– Дирекция „МДТ“, както и длъжниците "Т." ЕООД, "А.С" ЕООД "К.-Е.-И." ЕООД Г. А. Ю. и Ш. М. Ю., поради което е допустим.

По правилността на съдебния акт, съдът намира следното:

Жалбоподателят е депозирал пред настоящия съд бланкетна жалба, в която не се сочат никакви конкретни пороци на обжалваното Решение №217/16.06.2023 г. по гр.д.№402/2023 г. на ОС – Стара Загора. Общо се релевират оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

С постановеното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2021 от 22.11.2022 год. по тълк.д.№2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса за обхвата на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение и дали съдът е ограничен от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение, са дадени подробни разяснения, че в производството по жалба срещу разпределението, въпреки препращането към чл.278 от ГПК, намират приложение принципът на диспозитивното начало по чл.6, ал.2, формулиран в общите разпоредби на ГПК, както и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба, съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, съдът не следва да следи служебно за всяка незаконосъобразност на разпределението, и то в неговата цялост.

Жалбоподателят определя обхвата на проверката с жалбата, като няма основание в производството по обжалване на разпределението принципът на служебното начало да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исковия процес.

В конкретния случай депозираната пред ОС – Стара Загора жалба вх.№**/*** г. срещу извършеното Разпределение по Протокол от 30.03.2023 г. по изп.д.№**/** г. на ЧСИ М. Д. с рег.№*** на КЧСИ, също е била бланкетна. В разрез с оплакванията на жалбоподателя за немотивираност на обжалваното решение, съдът подробно е изложил мотиви, които напълно съответстват на дадените задължителни за съдилищата указания с ТР №2/2021 от 22.11.2022 год. по тълк.д.№2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, и които се споделят от настоящата инстанция.

2

По същество на обжалваното разпределение съдът констатира, че същото е изготвено от съдебния изпълнител във връзка с извършена публична продан на недвижим имот – собственост в режим на СИО на длъжниците по делото Г. А. Ю. и Ш. М. Ю., в която присъединеният взискател М. Й. Г. е участвала като наддавач, и е била обявена за купувач на имота за сумата в размер на 102 500 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнителното производство и недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението, за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Същевременно обаче, за разлика от отменения ГПК, по действащия взискателят няма правната възможност да поиска имотът да му бъде възложен в изплащане на вземането. Той може да получи имота, предмет на публичната продан, ако участва като наддавач и предложи най-високата цена. Освен облекчението, предвидено в чл.489, ал.1 ГПК относно задатъка, ако бъде обявен за купувач, взискателят може срещу предложената от него цена, да направи прихващане с вземането си съгласно разпоредбата на чл.461 ГПК, озаглавена „прихващане със суми по разпределението“, от което следва, че прихващането в този случай е предпоставено от изготвено разпределение по чл.460 ГПК, тъй като именно с разпределението се уточнява каква част от вземането на взискателя-купувач ще бъде удовлетворена, съобразно привилегиите или по съразмерност, за да упражни той правото си на прихващане по чл.461 ГПК. Следователно, в случая, в който един от взискателите е обявен купувач на имота на публична продан, съдебният изпълнител следва да изготви разпределение по чл.460 от ГПК, преди да е внесена цената на имота, именно с оглед упражняване от взискателя правото му на прихващане по чл.461 от ГПК. Следователно, в този случай е възможно изготвяне на разпределение и в случай, когато достигнатата на публичната продан продажна цена надхвърля по размер всички вземания, подлежащи на събиране от продажната цена на съответния имот.

В конкретния случай, от приложеното изпълнително дело се установява, че към момента на извършване на разпределението подлежащите на събиране вземания по изпълнителното дело са:

- вземането на първоначалния взискател „.П.б. (Б.)“ЕАД по изпълнителен лист, издаден на 08.12.2020 г. по ЧГД №3042/2020 г. срещу длъжниците "Т." ЕООД, "А.С" ЕООД "К.-Е.-И." ЕООД Г. А. Ю. и Ш. М. Ю., солидарно задължени за вземането, е било в размер на 41 436,08 лв. главница, 6 636,21 лв. законна лихва върху главницата до 02.06.2022 г., 3 956,67 лв. законна лихва върху главницата за периода от 02.06.2022 г. до датата на разпределението 30.03.2023 г., 868,97 лв. разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, 80 лв. разноски по изп.д. за вещо лице, такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер общо на 1359,60 лв. с ДДС, и такса в полза на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на това вземане 3 в размер на 3 546,28 лв. с ДДС;

- вземането на присъединения по право взискател ТД на НАП Пловдив от длъжника Г. А.

Ю. по удостоверение №*** от *** г. в размер на 4 863,81 лв., като дължимата в полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на това вземане е в размер на 490,92 лв. с ДДС;

- вземането на присъединения по право взискател ТД на НАП – Пловдив за задължения на длъжника "А.С." ЕООД в размер на 891 698,17 лв. по Удостоверение вх.№*** от *** г., като дължимата в полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на това вземане е в размер на 25 264,75 лв. с ДДС;

- вземането на присъединения по право взискател ТД на НАП – Пловдив за задължения на длъжника "Т." ЕООД в размер на 8 158,16 лв. по Удостоверение вх.№***/*** г., като дължимата в полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на това вземане е в размер на 807,18 лв. с ДДС;

- вземането на присъединения по право взискател ТД на НАП – Пловдив за задължения на длъжника "К-Е.-И" ЕООД в размер на 70 058,43 лв. по удостоверение вх.№***/*** г., като дължимата в полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на това вземане е в размер на 4 826,81 лв. с ДДС;

- вземането на присъединения взискател М. Й. Г., присъединена въз основа на удостоверение от ЧСИ М. Д. с рег.№***, издадено по нейно изп.д.№***/2023 г., образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д.№***/2023 г. на РС – Казанлък за следните суми: главница 7000 лв., законна лихва върху главницата, начислена за периода от 21.02.2023 г. до 30.03.2023 г. – 82,16 лв., разноски по гр.д. 140 лв., разноски по изп.дело за адв. възнагр. – 700 лв., разноски по изп.д. – 192 лв., разноски и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 150 лв. с ДДС и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 784,52 лв. с ДДС;

- вземането на присъединения по право взискател Община П.б., съгласно удостоверение вх.

№*** г. за привилегировани вземания по чл.136,ал.1, т.2 от ЗЗД:

- за дължим от Г.А. Ю. данък за продадения недвижим имот 17,79 лв., като дължимата в полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на това вземане е в размер на 12 лв. с ДДС;

- за дължим от Ш. М. Ю. данък за продадения недвижим имот 17,79 лв., като дължимата в полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на това вземане е в размер на 12 лв. с ДДС;

- такса по т.11 от ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв. с ДДС.

Видно от доказателствата, присъединените за събиране в същото изпълнително дело вземания на ТД на НАП – Пловдив: в размер на 891 698,17 лв. по Удостоверение вх.№*** от *** г. /задължения на длъжника "А.С." ЕООД/, в размер на 8 158,16 лв. по Удостоверение вх.№***/*** г. /задължения на длъжника "Т." ЕООД/, и в размер на 70 058,43 лв. по удостоверение вх.№***/*** г. /задължения на длъжника "к-Е.-И" ЕООД/, не могат да бъдат 4 удовлетворени от сумите, получени при продажбата на имущество, собственост на длъжниците – физически лица Г. А. Ю. и Ш. М. Ю., поради което тези вземания не следва да участват в разпределението на сумата от осъществената публична продан на недвижимия имот, и не са били включени в него от съдебния изпълнител. Останалите вземания – на взискателя „П. б. (Б.)“ЕАД по изпълнителен лист, издаден на 08.12.2020 г. по ЧГД №3042/2020 г.; вземането на присъединения по право взискател ТД на НАП Пловдив от длъжника Г. А. Ю. по удостоверение №*** от *** г.; вземането на взискателката М. Й. Г. по удостоверение от ЧСИ М. Д. с рег.№***, издадено по нейно изп.д.№310/2023 г.; вземането на присъединения по право взискател Община П.б., съгласно удостоверение вх.№*** г., и включително дължимите на ЧСИ такси, са в общ размер 72 406,80 лв. и не надхвърлят сумата от 102 500 лв., която следва да бъде заплатена от купувача – присъединен взискател М. Й. Г.. Същата има право да прихване от дължимата от нея продажна цена за имота в размер на 102 500 лв. общо сумата 8 264,16 лева, в това число: вземането си за главница в размер на 7000 лв., вземането си за законна лихва в размер на 82,16 лв., вземането си за присъдени разноски по гр.д. в размер на 140 лв., както и направените от нея разноски по изп.дело за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., внесените от нея авансови такси по изп.д. в размер на 192 лв., и направените допълнително разходи за такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер от 150 лв. с ДДС. След извършване на прихващането, взискателката М. Й. Г., в качеството си на купувач на публичната продан, остава задължена за сумата 94 235,84 лв., както правилно е била изчислена и от съдебния изпълнител.