Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2003 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9145/2024
Вид
Решение № 2003
Подписан
28.04.2025
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2003 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330109145 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р. Г. К., ЕГН ********** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв.- недължимо платена по клауза за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство № *** от ** г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 27.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът посочва, че на *** г. е сключил с Изи Асет Мениджмънт АД договор за потребителски, кредит за сумата от 300 лв., при ГЛП – 40 %, ГПР – 47,44 % за срок от 4 месечни погасителни внонски в размер на 81,35 лева, като общата дължима сума е 325,40 лв. Допълнително бил подписан договор за предоставяне на поръчителство с ответника по силата на разпоредба от договора за кредит, предвиждаща, че ако в 3 дневен срок, считано от датата на сключване на договора заемателят не предостави някое от предвидените обезпечения. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като възнаграждението за поръчителя представлява скрит разход. Оспорва като нищожна клаузата за възнаграждение за поръчителя в договора за поръчителство. Иска връщане на сумата, като платена по недействителна клауза. Договорът за поръчителство се оспорва като недействителен и по – конкретно клауза за поръчителство, предвидена в договора за поръчителство. С оглед на изложените съображения се моли предявения иск да се уважи, както и да се присъдят разноски

1

Ответникът Файненшъл България ЕООД твърди, че претендираната за връщане сума не е платена. Излага съображения за действителност на договора за кредит и за неговите клаузи.

Посочва, че същият не съдържа неравноправни клаузи и е съобразен със законовите изисквания. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

С протоколно определение от 11.04.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск от 20 лв. на 154, 60 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецаът Р. Г. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № *** от ** г., по силата на който заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца сумата от 300 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставеният му за възмездно ползване финансов ресурс на 4 месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 81,35 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 325,40 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 47,44 %. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен договор за предоставяне на гаранция № *** от ** г, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и Р. Г. К. – потребител. По силата на така сключения договор по възлагане на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем, а именно задължение за връщане на заемната сума от 300 лв. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок.

2

С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на гаранция е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 154,60 лв., платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем.

С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.

Приет е като писмено доказателство погасителен план, в който са посочени вноските и падежите на плащане, като същият е издаден от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Видно от същия в месечната погасителна вноска се включва главница , лихва и вноска за възнаграждение за предоставяне на гаранция, като вноскато от 81,35 лв. на месец с включената месечна вноска по договора за предоставяне на гаранция е в размер на 120 лв.

Представената по делото справка за платени суми по договора за заем е неотносима към настоящото прозиводство, по което заемодателят не е страна.

Приета е като писмено доказателство справка за извършени плащания по договора за предоставяне на гаранция, от която е видно, че платената по Договора за предоставяне на гаранция сума е в размер от 154,60 лв.

В договора за гаранция е установено, че задължението на поръчителя – в качеството му на трето лице по обезпечаваното задължение, е възмездно, доколкото последното се поема срещу насрещното задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение, платимо на вноски. Съгласно чл. 1 от Договора гарантът „Файненшъл България“ ЕООД се съгласява да даде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с цел обезпечаване изпълнението на паричните задължения по договора за потребителски кредит. В договора за гаранция е установено, че задължението на поръчителя – в качеството му на трето лице по обезпечаваното задължение, е възмездно, доколкото последното се поема срещу насрещното задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение, платимо на вноски, всяка от които в размер на сумата от 38,65 лв.

При тълкуване клаузите на договора и действителната обща воля на страните на основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че обезпечението от страна на ответника е поето срещу възнаграждение – т.е. възмездно, но заплащането му е установено разсрочено, ведно с месечните погасителни вноски по заема. Установено е, че заемодателят е овластен от поръчителя да приема заплащане на задълженията по договора за предоставяне на поръчителство.

Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен, поради установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително 3 възнаграждение за кредитодателя. Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.

26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

На първо място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора за кредит, условие за отпускане на финансовият ресурс, представлява обезпечаване на вземането на кредитодателя с поръчителство от трето лице, одобрено от страна на кредитора – заемодател – арг. чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора за паричен заем. На следващо място, съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор, последното постъпва в неговия патримониум. Това е така, тъй като кредитодателят “Изи Асет Мениджмънт” АД и поръчителят “Файненшъл България” ЕООД имат качеството на свързани лица. При осъществена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът по договора за кредит “Изи Асет Мениджмънт” АД. По този начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Този извод на съда се подкрепя и от клаузите на договора за предоставяне на поръчителство, в които е установено, че възнаграждението по договора се заплаща ведно с месечните погасителни вноски чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който да се счита овластен да приема изпълнение на задължението.

Следва да се посочи, че с договора за поръчителство или договорът за предоставяне на гаранция /независимо от наименованието/ поръчителят или гарантът се задължава спрямо кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането.

Следователно и доколкото по принцип договорът за поръчителство се сключва между 4 кредитора и поръчителя и по силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение. Установяване на такова задължение в тежест на главния длъжник, също следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави.

С оглед установената недействителност на клаузата, установяваща възнаграждение за поръчителство, заплатените от ищеца суми в изпълнение на задълженията по договора са заплатени без наличие на валидно правно основание за това.