Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1250 от 01.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7263/2024
Вид
Решение № 1250
Подписан
01.04.2025
В сила
23.07.2025
Състав
ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 210а · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68в · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1, пр.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110207263 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, представлявано от *** , управител, срещу наказателно постановление /НП/ № 2133/20.04.2023 г., издадено от член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със заповед № 28/13.01.2023 г. на председателя на КЗП, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 23 000 лв. за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 , вр. чл. 68д, ал. 1, пр.1 от ЗЗП.

В депозирана жалба до съда „***“ ЕООД релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Претендира се заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител. Писмено жалбата се поддържа, с искане за отмяна на НП; претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява от процесуален представител.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея 1 твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

„***“ ЕООД е юридическо лице, вписано в търговския регистър и регистъра на ЮРНЦ с ЕИК ********.

На 25.01.2023 г. е извършена проверка от КЗП на интернет-страницата ****, ползвана от жалбоподателя за предоставяне на небанкови финансови услуги от разстояние на физически лица. Извършена е констатация за това, че в сайта по-горе е налична информация, както следва: „Пример за бърз кредит на месечни вноски: При усвоен кредит на месечни вноски за сумата от 500 лв И срок 6 мес., годишният процент на разходите /ГПР/ е 47.86 %. При обща вноска от 88.65 лв., общата сума за връщане е 531.90 лв. Максималното ГПР е 49.99 %. Срокът за изплащане е от 3 до 12 месеца за суми от 200 до 3000 лв.“ – при липса на информация, че при непредоставяне на обезпечение /изискуемо за всеки договор/ потребителят дължи неустойка, която значително повишава размера на на сумата, подлежаща на връщане. Извършена е преценка за това, че се касае за използване на заблуждаваща нелояна търговска практика, доколкото става въпрос за невярна информация, подвеждаща такава по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП

Във връзка с установеното по-горе е съставен акт № 002133 от 06.03.2023 г., на основание чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Въз основа на същия е издадено процесното наказателно постановление срещу жалбоподателя, с което на същия на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 23 000 лв. за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр.1 от ЗЗП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената по-горе фактическа обстановка се установи посредством 2 събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на св.П. А., констативен протокол, писма и раазписки, известие за доставяне заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото. Свидетелят А. потвърждава в цялост констатациите по АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като единни и непротиворечиви. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В това производство районния съд има за задължение да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е.дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспореното наказателно постановление са издадени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, съгласно приложените заповеди за компетентност.

Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание, спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акт и издаване на наказателно постановление.

ЗЗП като закон урежда правилата за поведение и взаимоотношения между търговците и потребителите, чрез които гарантира основни потребителски права като право на информация за стоките и услугите , право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото на потребителите, право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките; право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки.

С императивната норма на чл. 68в от ЗЗП е въведена изрична забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики, като в ал. 4 на чл. 68 г от същия закон е установено, че нелоялна е и заблуждаващата и агресивна търговска практика по чл. 68д - чл. 68к.

Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗ П търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е 3 подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. За да бъде изпълнена хипотезата на предл. първо от цитираната правна норма, следва да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки: 1. осъществяването на търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е в състояние да подведе средния потребител; 3. да е възможно вземането на търговско решение от страна на средния потребител, което същият не би взел, ако не беше тази търговска практика.

В случая безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на търговската практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл.1 от ЗЗП. В § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. е дадена легалната дефиниция на понятието "търговска практика", съгласно която търговска дейност е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В случая при проверката на интернет страницата ***, използвана от оспорващото дружество за предоставяне на потребителски кредити от разстояние на физически лица, е установено отправено предложение до неопределен кръг потребители за сключване на договор за потребителски кредит чрез рекламно съобщение, съдържащо спорния пример.

По отношение на втория елемент от фактическия състав на чл. 68д, ал. 1, предл.1 от ЗЗП съдът констатира следното:

Общите условия на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, са приложими към договори за потребителски кредит. Според т.

9.4 от Раздел IV "Права и задължения на страните" от тях, кредитополучателят е длъжен да снабди кредитодателя с обезпеченията, за които кредитополучателят се е съгласил и които са конкретно уговорени от страните в договора за кредит или в анексите или приложенията към него, 4 както и да поддържа същите налични и валидни за целия срок на договора.

Съгласно т. 10.1. от чл. 10 от Общите условия, озаглавен "Обезпечения", с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя на основание договора за кредит и настоящите Общи условия, включително главница, лихви, такси, неустойки, глоби и други разноски, до окончателното им събиране в пълен размер, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (денят, на който кредитодателят е превел кредита по уговорения между страните начин), кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Обезпеченията се определят в Договора за потребителски кредит и приложенията към него. Според т. 10.2. обезпеченията по настоящата т. 10 гарантират плащането на всички вземания на кредитодателя до пълното издължаване от кредитополучателя на сумите по договора за кредит и настоящите Общи условия. Според т. 13.4. от чл. 13 "Отговорност на кредитополучателя" от Раздел V "Неизпълнение и последици", в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежно обезпечение по реда и при условията на настоящите Общи условия и договора за кредит или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер, посочен в договора за потребителски кредит и приложението към него.

При тези данни законосъобразно е определена като заблуждаваща нелоялна търговска практика посочената на сайта информация: „Пример за бърз кредит на месечни вноски: При усвоен кредит на месечни вноски за сумата от 500 лв. и срок 6 месеца, годишният процент на разходите (ГПР) е 47, 86%. При обща вноска от 88, 65 лв., общата сума за връщане е 531, 90 лв.

Максималното ГПР е 49, 99 %. Срокът на изплащане е от 3 до 12 месеца за суми от 200 до 3000 лв.“

Правилно е прието, че след като в цитирания "финансов пример" липсва информация, че при непредоставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка, която значително повишава размера на сумата, подлежаща на връщане, е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл.1 от ЗЗПотр. При така установеното може да се направи обоснован извод, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства.

Законът не изисква да е налице резултат от нарушението, което да уврежда 5 права на потребител, достатъчно е да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Представената информация е невярна и съответно е в състояние да заблуди потребителите, когато съпоставят различните пазарни предложения да предпочетат именно процесното въз основа на тази подвеждаща информация. В случая потребителя т е въведен в заблуждение или е възможно да бъде въведен в заблуждение предвид липсата на информация за това, че при непредоставяне на обезпечение /обезпечение, което се изисква за всеки договор/ дължи неустойка, която значително повишава размера на на сумата, подлежаща на връщане. Липсата на такава информираност съдът счита, че може да се отрази върху решението и на добре информиран, наблюдателен и предпазлив потребител; така и неминуемо се увеличава размера на месечните вноски. Затова потребителят е възможно да бъде въведен в заблуждение, в този смисъл. Що се отнася до оплакванията в жалбата, следва да се отбележи, че законодателят не е предвидил като реквизит в съставения от проверката констативен протокол да се закрепва констатираното нарушение. Правилно наказващият орган е предприел разследване на казуса преди да стигне до крайния извод, че констатираното положение съставлява нарушение на правилата за забрана на нелоялните търговски практики. Несъстоятелни са и доводите в жалбата касателно дата и място на извършване на нарушението: същите са описани ясно в оспореното наказателно постановление. Не се установява и да е нарушено правото на защита на жалбоподателя с факта на приемане на съставяне на АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, доколкото същият не е бил възпрепятстван да упражни в пълнота правата си, вкл. да обжалва НП. Необходимо е да се отчете обстоятелството, че разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН урежда възможност за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя в две хипотези когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая до „Фреш кредит“ ЕООД е изпратена покана изх.№ Ц-01-37 от 28.02.2023 г. за явяване в КЗП, на 06.03.2023 г., в 11:15 часа, за съставяне на АУАН. В преписката се съдържа известие за доставяне, удостоверяващо получаване на поканата от негов служител на дружеството на 06.03.2023 г., в 16:00 часа. В акта е отбелязано, че е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като същият е връчен на представител на търговеца на 20.03.2023 г., който не се е възползвал от възможността както 6 да впише възражения в него, така и допълнително да представи такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При тези данни по делото настоящият състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН.