Решение № 380 от 06.06.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Враца, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420100773 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявени от Е. Н. П. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” бл..,чрез адв.Ю. П. Д. от АК Монтана гр.София ул.”Отец Паисий”№13 ет.1 офис 4,против ”Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД,ЕИК 202423225,със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Панчо Владигеров”№21 Бизнес сграда ”Люлин 6” ет.2,установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че при ЧСИ И. Ц. било образувано изп. дело №./2021 г.,по което бил длъжник, въз основа на изп. лист от 09.05.2011 г.,издаден по ч.гр. дело №918/2011 г. на ВРС.ЧСИ бил наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.Ответникът-взискател по изп. дело се позовавал на договор за цесия от 15.05.2015 г.,за която ищецът не бил уведомяван.

Въз основа на изп. лист било образувано и изп. дело №3862/2020 г. на ЧСИ Ц. Н.,което било прекратено на 26.01.2021 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/поради настъпила перемпция/.

Ищецът намира,че задълженията били погасени по давност.Оспорва по изп. дела да са били извършвани изп. действия,годни да спрат или прекъснат 1 давността.Бил поискал от ответникът да поиска прекратяване на изп. дело,ответникът бил отказал.

Съответно,исканията са:

-да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумите по изп. лист : 558.88 лв. главница,дължима по договор за потребителски паричен кредит

CREX-01568699/

21.08.2007 г.;законната лихва върху главницата,считано от 24.02.2011 г. до окончателното изплащане на главницата; 123.56 лв. възнаградителна лихва за периода 15.07.2007 г.15.08.2008 г.;231.68 лв. мораторна лихва за периода 15.11.2007 г.-07.02.2011 г.;125 лв. разноски по делото;

-да бъде осъден ответникът-взискател по изп. дело да заплати на ищеца сторените по изп. дело разноски - 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.

В срок,ответникът е представил отговор,с който оспорва исковете като неоснователни.Не била изтекла погасителна давност:

От влизането в сила на заповедта за изпълнение,а именно от издаването на изп. лист течала давност от 5 г.. Давността била прекъсната с подаването на молбата за образуване на първото изп. дело през 2011 г..До 26.06.2015 г./датата на приемане на ТР №2 по тълк. дело №2/2013 г./ давност не течала.След това,давността отново била прекъсвана с подаването на молба за справка през м.05.2018 г. и с извършването на справка през м.03.2019 г..След това е имало процедура по реализиране на дисциплинарна отговорност срещу ЧСИ,поради което за времето от 15.05.2019 г./запечатването на служебния архив на ЧСИ/ до 03.07.2020 г./предаването на архива на нов ЧСИ/ извършването на изп. действия е било невъзможно.

И по второто изп. дело били предприемани изп. действия,годни да прекъснат давността – от 13.12.2021 г. до 09.05.2024 г..

Ответникът твърди още,че бил направил опит да уведоми ищеца за цесията,уведомлението било върнато като непотърсено.Ако не се приемело валидно уведомяване,то връчването на отговора на исковата молба следвало да се счита като такова.

Съдът,предвид наведените доводи и събраните по доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното: делото

На 09.05.2011 г. по ч.гр. дело №918/2011 г. на ВРС /заповедно 2 производство/ е бил издаден изп. лист в полза на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.Пловдив против ищеца за : 558.88 лв. главница до погасяване на потребителски паричен по д о г о в о р №CREX-01568699/ 21.08.2007 г.;законната лихва върху главницата,считано от 24.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането;123.56 лв. възнаградителна лихва за периода 15.10.2007 г.-15.08.2008 г.;231.68 лв. мораторна лихва за периода 15.11.2007 г.-07.02.2011 г.;125 лв. разноски по делото.

На основание издадения изп. лист на 09.09.2011 г. е било образувано изп. дело №933/2011 г. на ЧСИ с район на действие ВОС В. Й./впоследствие изп. дело №/ 2020 г. ЧСИ с район на действие ОС П. Ц. Н.По делото не е била връчвана ПДИ.Изп. дело е било прекратено на 26.01.2021 г.,на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК/поради настъпила перемпция/.

Горното е видно от представените по делото изп. лист и молба от 25.06.2018 г. до ЧСИ от ответника за извършване на справка за наличие на банкови сметки на длъжника/на стр.стр.9,10 и 70/.

На основание издадения изп. лист на 13.12.2021 г. е било образувано изп. дело №/2021 г. на ЧСИ с район на действие ВОС И. Ц..Извършени изп. действия: на 12.01.2022 г. запор върху сметки на ищеца в ”Юробанк България”АД гр.София,на 20.05.2022 г. присъединяване на вземане и на 09.05.2024 г. запор върху сметки на ищеца в ”Юробанк България”АД гр.София.

Горното е видно от представеното удостоверение от ЧСИ /стр.63/.

По делото са представени и договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 15.05.2015 г. и приложения към договора/стр.стр.4045/,видно от който ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София е прехвърлило на ответника вкл. вземанията си съгласно изп. лист. Представени са и уведомление за извършената цесия и обратна разписка/стр.стр.48 и 49/,видно от които уведомлението не е било връчено на ищеца/отметка непотърсен/.Представени са и молба от 20.02.2025 г. до ЧСИ Иванка Цонкова от ищеца,чрез адв.Ю. Д. /стр.12/,видно от която ищецът е поискал прекратяване на изп. дело поради погасяване по давност,както и и пълномощно и договор за правна защита и съдействие /стр.13/,видно от които ищецът е заплатил на адвоката 300 лв. възнаграждение.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

3

Предявен е установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът претендира недължимост на суми,за събирането на които е бил издаден изп. лист и е било образувано изп. дело,поради изтекла погасителна давност.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищецът е било да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.

Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за дата,страни,предмет и предприети изп. действия.

До приемането на тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС №3/18.11.1980 г.,според което образуването на изпълнителното дело прекъсва започналата да тече от датата на изискуемостта на вземанията погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност не тече. Съобразно разрешенията в ТР №2,давността може да тече и по време на изпълнителния процес,но се прекъсва е предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:

Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.

Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на 4 кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др..

В случая,след издаването на изп. лист на 09.05.2011 г.,давността е била прекъсната с образуването на първото изп. дело на 09.09.2011 г..До 26.06.2015 г . давност не е текла,съгласно ТР №2.За втори път,давността е била прекъсната с налагането на запор върху сметки на ищеца на 12.01.2022 г. по второто изп. дело,което е след повече от 5 г.,колкото е давността за вземанията по изп. лист /общата 5 г. давност,доколкото изп. лист е бил издаден по заповедно производство/.

Съдът ще вземе отношение и по довода на ответника,че следва да се приеме,че давност не е текла за времето,през което ЧСИ В. Й. е бил лишен от правоспособност като дисциплинарно наказание,тъй като ответникът не е имал възможност да иска извършване на изп. действия.На Съда е известно служебно,че периодът е бил 08.05.2019 г.-29.05.2020 г..Дори да се сподели довода,при все че може да се разсъждава и в посока,че лишаването от правоспособност на ЧСИ не може да се разглежда като пречка ответникът да защити правата си,доколкото е могъл във всеки един момент да поиска връщане на изп. лист и да инициира друго изп. дело,при друг ЧСИ/ДСИ,то и в този случай до предявяването на иска са изтекли 5 г.,вкл. при съобразяване извънредното положение в периода 13.03-16.04.2020 г..

По горните съображения,предявеният иск следва да бъде уважен,като допустим и основателен,като бъде признато за установено по отношение на ответника,че ищецът не му дължи сумите по изп. лист,въз основа на който е било образувано изп. дело №2095/2021 г. на ЧСИ с район на действие ВОС И.

Ц.,поради погасяване по давност.

5

Предявен е и осъдителен иск за вреди,представляващи сторени разноски по второто изп. дело.Съдът приема,че това е пътят за репариране на сторените разноски в изп. производство,доколкото същите не могат да бъдат заявени пред съдебния изпълнител.Безспорно,разноски са направени и същите представляват загуба/вреда/ за ищеца,като длъжник по изп. дело,при положение,че делото е образувано за събиране на погасени по давност задължения.

И този иск следва да бъде уважен,като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв..

Касателно разноските в настоящето производство : при този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите със списък по чл.80 от ГПК и сторени деловодни разноски - 100 лв. държавни такси по исковете и 10 лв. държавни такси за издаване на съдебни удостоверения 2 бр.,общо 110 лв..

На представлявалия ищеца безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокат следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство,платимо от ответника – 503.91 лв./403.91 лв. за защита по първия предявен иск и 100 лв. за защита по втория/.

Адвокатът е поискал присъждане на възнаграждение 404 лв. за защита по първия иск и 400 лв. за защита по втория,изчислено съгласно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

За да намали възнаграждението по втория предявен иск, съставът на ВРС се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №С-438/22:

Съгласно задължителното тълкуване,дадено с решението на СЕС,въведеният с разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния,определен в Наредба №1/ 2004 г.,следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101 §1 от ДФЕС.Съответно,при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната,в чиято полза е разрешен спора,съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.И при надлежно заявено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК може да намали дължимото се адвокатско възнаграждение под минималните размери,предвидени в НМРАВ,след преценка дали делото се характеризира с правна и фактическа сложност.