Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 14.04.2020, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
712/2019
Подписан
14.04.2020
В сила
05.06.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 114 14.04.2020 г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 712 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 219, ал.1 във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на И.С.П.

***, против Заповед № 1259 от 09.08.2019г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която заповед на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ, е разпоредено да бъдат премахнати следните обекти: част от строеж - „два прозореца“ на приземния етаж на северната фасадна стена на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина, общ. Казанлък и „постройка от допълващо застрояване /навес/”, разположена на северна странична регулация с имот с идентификатор ***, представляващ УПИ XII-108, кв. 30 по плана на с. Енина.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че разпоредените за премахване част от строеж и постройка /навес/ представляват незаконни строежи, като поддържа, че строежите са изпълнени при наличието на изискуемите се одобрени строителни книжа и при спазване на действащите по време на изграждането им строителни норми и правила.

Оспорват се обективираните в съставения констативен акт и в издадената въз основа на него заповед фактически констатации, като се поддържа, че невярно установената фактическа обстановка е довела до неправилни правни изводи за наличието на подлежащи на премахване незаконни строежи. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания.

Заинтересованата страна – Е.И.П., редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 02.07.2019г. работна група от служители на общинска администрация – Казанлък, осъществяващи контрол по строителството, е извършила проверка на строежи с административен адрес с.

Енина, ***- „еднофамилна двуетажна жилищна сграда“ с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на село Енина, общ. Казанлък и „постройка от допълващо застрояване /навес/”, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, разположена на северната странична регулационна линия с имот с идентификатор ***, представляващ УПИ XII-108, кв. 30 по плана на с. Енина.

Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 53 от 02.07.2019г. /л.13 и л.14 по делото/, съдържащ и окомерна скица на строежите. Съгласно констативната част на акта при проверката е установено, че строежите са собственост на Е.И.П., съгласно нотариален акт № 45, том II, рег.

№ 2256, дело № 238/2012г., вписан при Служба по вписванията гр. Казанлък под № 59, том IX, рег. № 2831, дело №1747 от 16.05.2012г., а ползватели на имота съгласно същия нотариален акт са И.С.П. и А.Ж.П.. Установено е и че възложител на строежите е жалбоподателят И.С.П., като посоченото лице е и извършител на изпълнените по стопански начин строежи. Сочи се за констатирано, че за изпълненото строителство има съгласуван и одобрен проект в част архитектура и СК, като няма данни за издадено разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия. При проверката е установено е, че в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Енина има 5 сгради, като самостоятелно стояща постройка от допълващо застрояване – навес, е разположена на северната странична регулационна линия с имот с идентификатор *** и стрехата на този навес попада в съседния имот. Констатираните нарушения при изпълненото строителство са следните: оформени са два прозореца на приземния етаж на северната фасадна стена на двуетажната жилищна сграда с идентификатор *** в УПИ II-107, кв. 30 по плана на село Енина, разположена на страничната регулационна линия със съседния имот с идентификатор *** /УПИ XII-108, кв. 30/, за които прозорци се твърди, че са били премахнати от одобряващия орган при съгласуването и одобряването на строителните книжа. По отношение на самостоятелно стоящата постройка от допълващото застрояване – навес, е установено, че постройката не е отразена в кадастралната карта на с. Енина и няма одобрени инвестиционни проекти и строителни книжа. В заключение е прието, че са допуснати нарушения на чл.154, ал.2, т.1 и чл.148 от ЗУТ, като съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежите.

Съставеният Констативен акт № 53 от

02.07.2019г. е съобщен чрез залепване на входната врата на имот с административен адрес с. Енина, ***и поставяне на таблото за обяви в сградата на община Казанлък.

С оспорената в настоящото съдебно производство

Заповед № 1259 от 09.08.2019г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗУТ, е разпоредено да се премахне част от строеж - „два прозореца“, на приземния етаж на северната фасадна стена на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина и „постройка от допълващо застрояване /навес/”, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина, разположена на северната странична регулация с имот с идентификатор ***, представляващ УПИ XII-108, кв. 30 по плана на с. Енина. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на установеното при осъществената проверка и съставения Констативен акт № 53/ 02.07.2019г. наличие на изпълнени незаконни строежи, без необходимите строителни книжа, в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3, чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл.

83, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. В мотивите на заповедта е посочено, че строежите не са търпими, тъй като не са били допустими по разпоредбите, действали по времето на извършването им, както и по сега действащите разпоредби.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 1259 от 09.08.2019г. Като доказателства са приети и представените от жалбоподателя строителни книжа за жилищната сграда /одобрен архитектурен проект, финансова сметка, конструктивни чертежи, строително разрешение от 17.05.1979г., протокол за дадена строителна линия и определено ниво/, както и Протокол за оценка на предаваеми се по регулации недвижими имоти и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Процесуалната легитимация на жалбоподателя И.С.П. произтича от факта, че същият в оспорената заповед е посочен като възложител на разпоредените за премахване строежи, а от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява и че лицето е извършител на строителството /в какъвто смисъл е и обективираната констатация в съставения констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ/. Тези му качества определят И.П. като адресат на заповедта по чл.225а, ал.1 от ЗУТ /по аргумент от чл.225а, ал.6 от ЗУТ и §1, т. 3 от Наредба №16 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на община Казанлък/ като лице, за което административният акт би породил задължения респ. отговорност за премахването на незаконно изпълненото строителство. Именно тази обвързаност на И.П. с действието на заповедта от гл.т на задължението за премахване на незаконните строежи, обуславя извод, че жалбоподателят попада в кръга на процесуално легитимираните лица с правен интерес по см. на чл.147, ал.1 от АПК, с право да оспорва по съдебен ред издадената от Кмета на Община Казанлък заповед по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № 1259 от 09.08.2019г., с която е разпоредено премахването като незаконни по см. на чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ на строежи пета и шеста категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Казанлък, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал. 2 от АПК в т.ч. фактическите и правни основания за неговото издаване. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване като незаконни строежи по см. на чл.225, ал.2, т.2 и т.3 от ЗУТ на двата прозореца, разположени на северната фасада на жилищната сграда и на изградената постройка на допълващото застрояване, – навес, находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ УПИ II-107, кв. 30 по плана на с. Енина, общ. Казанлък. Дали правилно строежите са квалифицирани като подлежащи на премахване незаконни такива и доколко посоченото като материалноправно основание за упражненото от Кмета на Община Казанлък правомощие е съответно на законово регламентираното, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената заповед.

Обжалваната заповед е издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са налице установените от решаващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. Съгласно посочената като правно основание за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1.

Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториално-устройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.