Решение № 4144 от 19.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4144 гр. Варна, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110106975 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. А. Д. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника осн. чл.439 ГПК - сума в размер на 5 139,34 лв., представляваща сбора от неизплатени главница от 5 115 лв. по договор за кредит за текущо потребление, сключен с „Банка ДСК" ЕООД на 24.02.2011 г., вземането по който е прехвърлено с договор за цесия на ответника и законна лихва върху същата от 24,34 лв. за периода 12.06.2023г. 27.06.2023г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.01.2014 г,. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 990/2014 г. по описа на ВРС, които суми са предмет на изпълнение по изп.д. № 24/2018г. по описа на ЧСИ С. К.-Д., на осн. чл.124 ГПК- сума в размер на 2 080,80 лв., представляваща задължение договор за издаване и обслужване на кредитна карта, сключен с „Банка ДСК" ЕАД на 17.01.2012г., вземането на който е прехвърлено с договор за цесия на ответника.

По по отношение на иска по чл. 439 ГПК: в исковата молба се поддържа, че е издаден изпълнителен лист от 28.01.2014 г. по гр.д. 990/2014 г. на ВРС срещу ищеца, вземанията по който са предмет на посоченото ипълнително дело, като от удостоверение за размера на дълга от 13.06.2023 г., издадено от ЧСИ се установява, че именно сумата от 5139,34 лв. е незаплатена в хода на принудителното изпълнение. Счита, че договорите за цесия между „Банка ДСК“ АД и ответника са нищожни, поради противоречие със закона. Поддържа, че вземането е погасено и по давност с изтичане на 5-годишен срок, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение от 27.01.2014 г. по гр.д. 990/2014 г. на ВРС.

По отношение на иска по чл.124 ГПК: поддържа, че ищецът е узнал за тази сума от разговор с представител на ответника, като с оглед обстоятелството, че сумата се претендира от ответника извънсъдебно има интерес от иска. Поддържа, че не е уведомяван за договор за цесия за такава сума. Оспорва да е подписвал договора от който това задължение произвточа- договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 17.01.2012 г. Оспорва вземането и като погасено по давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва. Сочи се, по отношение на вземането основано на договор за кредит за текущо потребление, че цесията, с която то е прехвърлено на ответника е съобщена на ищеца, като уведомление се съдържа в ПДИ от 17.01.2018 г., изпратена на ищеца по изп.д.

1

24/2018 г. по описа на ЧСИ Данова, образувано въз основа на изп. Лист по ч.гр.д. 990/2014 г. по описа на ВРС. Счита, че не са нарушени разпоредбите на чл.26 ЗПК. На следващо място, излага, че в хода на изп. дело е събрана сумата от 13 195,13 лв., като взискателя още с молбата за образуване е поискал извършването на изпълнителни действия, предприети от ЧСИ.

По отношение на иска касаещ задължение по кредитна карта от 17.01.2012 г. се сочи, че това вземане не е предмет на претенция от ответника, не са предприемани действия по събирането му, ответника не разполага с изпълнителен титул спрямо ищеца и за последния не е налице правен интерес от водене на производството, поради което производството е недопустимо. Ако претенцията се разгледа по същество – признава, че ищецът не дължи тази сума на ответника и иска да не бъде натоварван с разноските по него.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са 1. Отрицателен установителен иск по 439 ГПК и 2. Отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК

И по двата иска в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита.

По иска по чл.439 ГПК

По иска по чл.439 ГПК: В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – че е титуляр на вземането, което е придобил въз основа на договор за цесия с „ОТП Факторинг“ ЕАД от 30.10.2017 г., настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането чрез предприемане от негова страна на действия вкл. в хода на изп. производство прекъсващи давността.

По твърденията за нищожност на договора за цесия между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД

По делото е представен договор за кредит за текущо потребеление от 24.02.2011 г., сключем между С. Д. / кредитополучател/ и „Банка ДСК“ ЕАД / кредитор/, с койето банакта е отпуснала на ищеца кредит от 10000 лв. за срок от 120 месеца. В договора е посочено, че неразделна част от него са ОУ, които кредитополучателя е получил и приема с подписване на договора за кредит. Представени са приложимите ОУ в чл.23 от които е посочено, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

Към исковата молба е приложено писмо от „Банка ДСК“ АД до ищеца от 23.12.2022 г., с което Д. бива уведомен, че с договор за цесия от 31.07.2014 г. банката е прехвърлила вземането си към него по договор за кредит от 24.02.2011 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, на което е и предоставил относимите документи.

Като част от изпълнително дело изп. дело 24/2018 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова е представен договор за продажба на вземания от 30.10.2017 г. между „ОТП Факторинг България“ ЕАД / продавач/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД / купувач/, видно от описа към конто под номер 451493 фигурира и вземането на прехвърлителя към ищеца по договора за кредит от 24.02.2011 г. с размер на дълга от 13495,42 лв. към 30.10.2017г..

Предтавено е пълномощно от представител на „ОТП Факторинг България“ ЕАД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за уведомяване на длъжниците, чиито задължения са прехвърлени с договора за цесия от 30.10.2017 г.

Представено е уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от „ОТП Факторинг България“ ЕАД до ищеца за прехвърляне на вземането по договора за кредит от 24.02.2011 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. На л.57 от изп. делото е представено писмо, от което се установява, че ищецът е уведомен на 11.07.2018 г. за цесията между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за нищожност на договора за цесия, по силата на който банката е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а то от своя страна е прехвърлило на ответника вземанията по договора за кредит, поради нарушение на императивната норма на чл. 26, ал. 1 Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно цитираната разпоредба кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако това е предвидено в договора. В настоящата хипотеза такава клауза е договорена в т. 23 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД, представляващи неразделна част от процесния договор и приложими към 2 възникналото между договарящите правоотношение. Кредитополучателят се е съгласил с Общите условия, вкл. с т. 23 от тях, поради което за кредитора е възникнало правото да цедира вземанията си по договора на трето лице. /Решение № 77 от 7.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1973/2020 г., I т. о., ТК/.

Неоснователен е довода на ищеца за неравноправност на клаузата за възможността за прехвърляне на вземането, уговорено в т.23 от ОУ към договора за кредит с „Банка ДСК“ АД. За да се определи една договорна клауза като "неравноправна" трябва да се установят следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Дори и неиндивидуално уговорена, като част от ОУ, то не са налице останалите предпоставки, за да се възприеме клаузата за неравноправна. Уговорката е сключена в съответствие с изискването заложено в чл. 26 от ЗПК и не е в нарушение на принципа на добросъвестността, като не се създава несъответствие между правата и задълженията на страните, нито пък клаузата е във вреда на потребителя. / такъв извод и в Решение № 820 от 29.04.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 666/2021г./ С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да претендира изпълнение по договора за банков кредит както от кредитополучателя съответно се явява и надлежен ответник в настоящото производство.

По твърденията за погасяване на задълженията по давност:

По делото е представен препис от изп. дело 24/2018 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова –Данова, от който се установява следното:

Изп. дело е образувано по молба на ответника от 17.01.2018 г., въз основа на изп. лист, издаден на 27.01.2014 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. 990/2014 г. по описа на ВРС. Изпълнителният лист в полза на „Банка ДСК“ АД е издаден срещу Д. за общата сума от 9646,90 лв. по договор за кредит за текущо потребление от 24.02.2011 г. и договор за залог върху вземания от 24.02.2011 г., както и 622,35 ле. – съдебни разноски. Върху изпълнителния лист има множество отбелязвания за платени суми, считано от 13.07.2020 г. Отразени са плащания всеки месец за периода м.07.2021 г. до м.01.2022 г.; през м.03, м.05, 07, 08, 09, 10, 12.2022 г., както и от м.01 до м.05.2023г.

С молбата за образуване на изп. производство от взискателя са поискани изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, извършване на справки в БНБ, НОИ, и налагане на запори по банкови сметки, трудови възнаграждения, вземания или възбрана върху недвижимо имущество.

На 17.01.2018 г. съдебния изпълнител е изпратил запорни съобщения съобщения до две банки, както и до осигурителя на длъжника. На 05.02.2018 г. по изп. дело е получено писмо от „Алианц Банк България“ АД, че длъжника има две банкови сметки, като по тях постъпва сума с основание „пенсия“. На 05.02.2018 г. е постъпило писмо от „Банка ДСК“ АД, че длъжника има една банкова сметка, която вече е запорирана. На 05.02.2018 г. е постъпило писмо от работодателя „Планекс инвест“ ООД, в което се сочи, че длъжника получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата, поради което не могат да се правят удръжки и съответно да се извърши плащане по изп. дело.

На 15.02.2018 г. е получено писмо от НОИ, в което е посочено, че Д. вече има запор по друго изп. дело, след преустановява на удръжките по което ще започне удържане на суми от пенсията по процесното изп. дело.

На 22.02.2018 г. на длъжника в изп. производство е връчена покана за доброволно изпълнение.

Със запорно съобщение от 11.09.2019 г. ЧСИ Д. е наложила запор върху всички сметки на Д. в „Банка ДСК“АД, като от банката на 24.09.2019 г. е получено съобщение, че запорът е наложен по наличната сметка на длъжника, като по същата има и друг наложен запор /л.70 от изп.д./.

С писмо получено на 07.07.2020 г. съдебния изпълнител е информиран от НОИ, че във връзка с получено от института запорно съобщение от 2018 г., Д. получава пенсия от 397,77 лв., като с оглед прилагане на чл.446, ал.1 ГПК ще започне удържане на сума от 310,01 лв. месечно, считано от м.07.2020 г./л.75 от изп. дело/. Н л.76 от изп.д. е бюджетно платежно нареждане от ТП на НОИ Варна по сметка на ЧСИ Д. за сума от 310,01 лв.- с 3 основание номера на изп. дело и че касае м.07.2020 г. Постъпилата сума е разпределена с протокол за разпределение от 13.07.2020г. вкл. и за част е платена на взискателя.

След като ЧСИ Д уведомява ТП на НОИ Варна, че Д. получава едновременно пенсия и ттрудово възнаграждение, с писмо получено на 28.08.2020 г. съдебния изпълнител е уведомен от НОи, че месечната удръжка се увелича до 338,05 лв.

Видно от материалите на л.99 и сл. от изп.д. месечно се е удръжала сума от пенсията на Д., която е била разпределяна от ЧСИ Д.