Решение № 15472 от 10.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15472 гр. София, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Д. ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110161130 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от Г. И. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ,,, против Н. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на родителски права и местоживеене на детето Х. Н. при майката, режим на лични отношения с ответника по отношение и осъждането му да заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер на 500 лв., считано от 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Иска се на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД заместване липсващо съгласие на ответника Н. Х. Н., ЕГН ********** за пътуване на детето Х. Н. Н., ЕГН ********** от Република България до държавите членки на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания, Република Сърбия, Турция и Република Северна Македония с цел туризъм и екскурзии, до навършване на детето пълнолетие, както следва: през лятната ваканция за период от 30 /тридесет/ дни общо, през зимната ваканция за период ненадвишаващ 10 /десет/ дни и през пролетната ваканция за период ненадвишаващ 5 /пет/ дни, придружено от неговата майка Г. И. Д. и за издаването на задграничен паспорт на детето.

При условията на евентуалност се иска заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето през летния период, на всяка календарна година до страните от Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания, Република Сърбия, Турция и Република Северна Македония с цел туризъм и екскурзии, до навършване на детето пълнолетие, придружено от неговата майка, за период от по 30 дни общо, във времето, несъвпадащо с режима на контакти на бащата

Предявен е и иск от Х. Н. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител - Г. И. Д., ЕГН **********, за осъждане на 1 ответника Н. Х. Н., ЕГН ********** на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 СК да заплати на сина си месечна издръжка в размер на 500 лв. за минал периода от 03.06.2023 г. до 07.11.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва основателността на предявените искове, претендира споделено родителство и оставяне без уважение на иска по чл. 127а, ал. 2 СК.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Страните са родители на детето Х. Н. Н., роден на 13.05.2014 г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.

Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния доклад, показанията на свид. Енев и свид. Топчиев и изслушването на майката по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните са във фактическа раздяла от м. 06.2023 г. От тогава детето живее с майка си, тя полага грижи за него и посреща всички негови нужди. Детето рядко общува с баща си и предимно то го търси по телефон. От фактическата раздяла на страните през м. 06.2023 г. не се е срещало с баща си. Между майката и детето има изградена добра емоционална връзка, то има добър здравен статус, 2 посещава редовно училище.

Недоказани в хода на производството останаха твърденията исковата молба, че бащата се е дезинтересирал от детето, доколкото са налице обективни причини за това- в релевантния за спора период от време е била действаща издадената заповед за незабавна защита по гр.д. № 25596/2023 г. по описа на СРС, 89 състав, по силата на която на ответника е било налице задължение да спазва наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН както по отношение на ищцата, така и спрямо малолетното дете на страните. Въз основа на експертното становище на вещото лице по приетото по делото заключение на съдебно – психологическа експертиза, при съвкупната преценка с останалите доказателства по делото – социални доклади, гласни доказателства и обяснения на страните и заявеното от малолетното дете пред съда, се налага извод, че детето се чувства спокойно с майката, която то възприема като най-близкия си човек и свързва фигурата на баща си с дистанцираност, строгост, неудовлетворение и несигурност.

Същевременно не са констатирани данни да е развит синдром на родителско отчуждение спрямо бащата, като детето макар и да възприема бащата като емоционално отдалечен, в предходен период, в който страните са живели съвместно, детето се е чувствало добре с баща си, а в периода на раздялата между страните то няколкократно е търсило контакт с него по телефон.

Ответникът заявява, че също е търсил сина си, че много го обича, както и че иска да се вижда с детето си и. Последното не би било възможно, ако системно са подлагани на отчуждителни техники, както се твърди в процесуалните документи.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и найвече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.

В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж.

Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).

Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са 3 възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е поспособен да полага грижи за тях.

Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).

Майката е с висок родителски капацитет, доколкото от раждането на детето тя полага непрекъснати грижи за него. След раздялата на страните тя е родителят, който продължава да полага всички необходими грижи за малолетното дете. От социалните доклади и приетата по делото съдебнопсихологическа експертиза се установява, че го обгрижва, то е с правилното физическо и психическо развитие, задоволява неговите битови, интелектуални и емоционални потребности. Създала му е уюта и комфорта на една добра среда за живеене. Констатациите от социалното проучване намират подкрепа в показанията на разпитаните по делото свидетели, които също излагат, че майката осигурява храна на детето, води го на училище и тренировки, то посещава зелено училище и ходи на лагер, посещава уроци по таекуондо и по английски език. Във връзка с искането на ответника следва да се посочи, че при липсата на постигнато споразумение в хода на производството не е възможно постановяване на съвместно упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете, съобразно т. 2 на Тълкувателно решение 4