Решение № 476 от 14.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Пловдив, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330101642 по описа за 2021 година

Депозирана е искова молба от Сграда в режим на етажна собственост – ТК „Форум” с адрес: *****, с която се предявява установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата етажна собственост сумата в размер на 436.43 лева, представляваща дължими разходи за стопанисване, поддръжка и управление на общите части на първия етаж от сградата за периода от месец януари 2020 г. до месец юни 2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8189 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, а именно: магазин № ****с площ от 19.90 кв.м. Ищецът посочва, че съгласно решение на ОС на ЕС от 10.06.2010 г. било овластено „Сиенит Инвест” ООД да събере сумите за заплащане на консумативи за общите части в сградата, като дружеството да възложи събирането на тези суми по отношение на първия етаж от сградата на „Тракия – 2002” ООД. Твърди също, че самостоятелните обекти на първия етаж от сградата били общо 90 на брой, като между тях, поравно, се разпределяли разходите за поддръжка и управление на общите части.

За периода от м. 01.2020г. до 06.2020г. поддържа, че всеки етажен собственик на първия етаж от сградата дължал сумата от общо 436.43 лева, която включвала разходи 1 за вода, пожароизвестяване, почистване на общите части, заплата работници, осигуровки, почистващи материали, топлинна енергия и лихви и охрана. Твърди, че ответникът не заплатил задълженията си, поради което било депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК, станало повод за образуване на ч.гр.д. на Районен съд Пловдив и за издаване на заповед за изпълнение за сумата, срещу която ответникът възразил, за плащане на част от задълженията. Възразява, срещу твърденията за погасяването на процесните задължения, което обосновавало правния интерес от завеждане на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Не се оспорват задълженията за вода, пожароизвестяване и почистване, като твърди че същите са погасени с плащане на управителя на ЕС, която неоснователно не се признава. Оспорват се претенциите за заплати на работници, за осигуровки и за почистващи материали. По отношение на топлинната енергия намира, че задълженията не отговарят на сумите по издадените фактури. Оспорват се и задълженията за охрана, като твърди, че сумите не били изчислени правилно, а за периода на извънредното положение охраната не била необходима, защото всички търговски обекти били затворени. Оспорва се правото на дружеството „Тракия 2002“ да сключва договори с трети лица за разходи свързани с поддържането и управлението на първия етаж. Освен това сключеният между управителят на ЕС и дружеството договор бил с изтекъл срок. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Налице е идентичност между страните и предмета по предявения от ищеца установителен иск и вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8189 по описа на ПРС за 2020 г. От страна на длъжника по това дело е постъпило възражение за частично плащане на задълженията.

В отговор е подадено становище от етажната собственост за това, че плащането не се признава за редовно, защото не е извършено на оправомощено лице. На ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск, като исковата молба е постъпила в съда в законоустановения едномесечен срок. По отношение на част от разноските за ЕС не е налице спор за тяхната дължимост, а единствено относно редовността на извършено по време на производството погасяване.

С решение от 10.06.2010г. на ОС на ЕС е избран управител на етажната собственост, който е упълномощен да сключи договор за управление на първия етаж от сградата с „Тракия 2002“ ООД и договор за управление на втори и трети етаж с трето лице. Наред с това са взети решения събирането на сумите за плащане на консумативи за първия етаж да се възложи на „Тракия 2002“ ООД. На 21.06.2010г. е сключен 2 договор между ЕС, представлявана от управителя „Сиенит инвест“ ООД и „Тракия 2002“ ООД, с който е възложено управлението на първия етажа, както и събирането на разходите от собствениците на обекти в него, с изключение на тези собственост на дружеството управител.

Взетите решения са валидни и са породили действие. Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица, а това дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да проверява законосъбразността на решението на ОС, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяната му- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и постановеното по нея съдебно решение). От негова страна, нито в писмения отговор, нито в проведените съдебни заседание, не бяха наведени твърдения за това да е упражнил правото си да оспори взетите от ОС на ЕС решения. Поради това за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва да се считат за стабилизирани. (в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК).

Не се споделя становището, че след приемането на разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС и изтичане на предвидения в нея 2-годишен срок договорът с „Тракия 2002“ ООД се е прекратил по силата на закона. Разпоредбата урежда действието на специален вид правоотношения между етажната собственост и трето за нея лице, на което се възлагат правомощия във връзка с нейното управление и представителство.

Посоченият договор не е за управление на етажната собственост по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, защото с него дружеството „Тракия-2002“ ООД не придобива права по чл. 23 ЗУЕС.

Управител на етажната собственост продължава да бъде дружеството „Сиенит инвест“ АД, като само част от задълженията му в това качество, по отношение на част от обектите в сградата- на първия етаж, са възложени на трето лице.С него на третото лице е възложено единствено техническото изпълнение, но не и самите права по чл. 23 ЗУЕС.

По силата на чл. 6 ал. 1 т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата. В настоящия случай с доклада на делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответникът е бил собственик на обект в сграда за периода, поради което съдът приема това за доказано.

От представената заповед на началника на СГКК, както и от представената справка за технически показатели се установява, че процесната сграда е в режим на ЕС, като има три етажа, на които са разположени множество самостоятелни обекти. На 3 първия етажа са разположени 91 самостоятелни обекта, от които 89 с предназначение за търговска дейност (магазини), с площ по 19.90 кв.м. и 2 с предназначение за офис и площ по 10.80 кв.м. Всички търговски обекти са собственост на различни лиза, вкл. ответникът, а двата офиса са собственост на „Сиенит Инвест” АД;

Видно от заключението на изготвената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено на основание чл.202 ГПК, в счетоводството на „Тракия 2002“ ООД са надлежно осчетоводени фактури, доказващи извършени плащания по поддръжка и управление на общите части на първия етаж на етажната собственост за процесния период, както следва: за вода- общо 1463.54 лева; почистващи материалиобщо 276.83 лева абонаментно почистване- общо 3300 лева; пожароизвестяване - общо 163.20 лева; топлинна енергия- 19521.55 лева; охрана - общо 9240 лева; заплати- общо 3629.03 лева; осигуровки- общо 1684.75 лева. Общият размер на разходите е 39278.90 лева. За всички описани разходи са сключени договори между оправомощеното с договора от 2010г. дружество „Тракия-2002“ ООД и трети лица изпълнители на съответните услуги. От така приложените документи и приетите три експертизи се установява, че има отделен договор с ВиК-Пловдив, отделно отклонение за първия етаж и отделен водомер, договор за абонаментно почистване на първия етаж, разпределение на цената за поддръжката на противопожарната инсталация за всеки от трите етажа, отделен договор за охрана на първия етаж и трудови правоотношения с трети лица работници на длъжност чистач/хигиенист относно етажа. Подписано е и споразумение между „Тракия-2002“ ООД и „Сиенит инвест“ за разпределение на изразходваната топлинна енергия относно първи и втори етаж (където инсталацията е обща) съответно 48% на 52%. Така събраните доказателства разкриват достатъчно фактическо и юридическо обособяване на разходите за поддръжка и управление на първия от втория и третия етаж на сградата. Тъй като общите части принадлежат на всички собственици, независимо къде са разположени, в действителност не може да се говори за пълно обособяване на разходите. Извършеното разделяне на разходите по разположение на общите части на съответния етаж на три, съобразно броя на етажите и приблизително поравно за топлинна енергия (защото засяга инсталацията за два етажа), обаче е добросъвестно и постига баланс между правата и интересите на всички собственици на обекти в сградата- както на първия, така и на втория и третия етаж. Тук следва да се има предвид и че причина за това разделяне на разходите е именно желанието на етажните собственици и взетото в тази насока решение от 2010г.

Всички посочени разходи попадат в дефиницията на разходи по ползването, стопанисването и поддръжката на общите части, дадени в Раздел II, член II.1 от Правилника за вътрешния ред на сградата, приет с неоспореното от етажните собственици Решение на ОС от ЕС от 10.06.2010 г. и обвързва всички етажни собственици. Предвид така събраните доказателства се доказва извършването на описаните разходи за поддръжка на първия етаж от етажната собственост.

4

Липса на решение на ЕС за размера на вноските за управление и поддръжка на общите части не променя изводите. Стойността на вноските принципно се определя от цената на услугите необходими за извършването на тези дейности, като ЕС не е задължена да определя фиксирано месечно плащане. Това би могло да се направи за удобство и яснота на етажните собственици, но не означава, че когато разходите за определен период са по-големи, собствениците са освободени от заплащането им.

Съгласно чл. 51 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Това е така обаче, само доколкото етажните собственици не са решили друго, като следва да се вземе предвид, че нормата регулира отношения в жилищна сграда, а в търговски център. Видно от текста на Протокола за проведено общо събрание на етажната собственост от дата 10.06.2010 г. в конкретния случай етажните собственици са предвидили различен режим на разпределяне на разходите. В решението по т. 1 от дневния ред не е определена пропорцията на разпределение на разходите между отделните собственици/ползватели на обекти, находящи се на първия етаж. Това съотношение е определено с решението по точка Втора от дневния ред, с която е приет Правилник за вътрешния ред в етажната собственост, задължителен за всички етажни собственици. В чл. I.6 и чл.II.1 от същия е предвидено, че всеки съсобственик/ползвател участва в заплащането на разходите за поддръжка на общите части съразмерно с дела си от общите части в сградата.