Определение № 3262 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3262 гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Частно касационно гражданско дело № 20258003104764 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК като е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 7770/28.10.2025 година, подадена от П. С. М., против определение № 684/03.10.2025 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 540/2025 година.

С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Варна е потвърдил първоинстанционното определение № 522/03.07.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 334/2022 година, с което е оставена без уважение подадената от П. С. М. молба с вх. № 5743/17.09.2024 година молба по чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване срока за въззивно обжалване на постановеното по същото дело решение № 196/12.07.2024 година.

В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него първоинстанционно такова да бъдат отменени като се постанови друго, с което подадената от П. С. М. молба с вх. № 5743/17.09.2024 година молба с вх.

№ 5743/17.09.2024 година за възстановяване на срока за въззивно обжалване 1 на решение № 196/12.07.2024 година на Окръжен съд Добрич, постановено по гр. д. № 334/2022 година по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК да бъде уважена, като делото се върне на първоинстанционния съд за предприемане на следващите се съдопроизводствени действия по администрирането на жалбата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване.

Ответникът по частната касационна жалба „МБАЛ-Добрич“ АД, гр.

Добрич е подал отговор на същата с вх. № 8444/25.11.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 684/03.10.2025 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по ч. гр. д. № 540/2025 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако това бъде направено жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважени и потвърждаване на оспорваното с нея определение.

Третото лице помагач на страната на „МБАЛ-Добрич“ АД, гр.

Добрич, а именно „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД гр. София не е подало отговор на частната касационна жалба, като не е изразило становище по допустимостта и основателността на същата.

П. С. М. е била уведомена за обжалваното определение на 21.10.2025 година, а подадената от нея против същото частна касационна жалба е с вх. № 7770/28.10.2025 година. Поради тона същата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Апелативен съд Варна е приел за установено, че първоинстанционното исково производство дело е било образувано по искова молба на П. С. М., подадена на 23.05.2022 година, чрез Адвокатско дружество „Шаркова и партньори“, гр. Пловдив, представлявано от управляващия съдружник адвокат М. Ш., което било преупълномощило адвокат. В. К. К. от 2

САК. Към исковата молба било представено и пълномощно, дадено от М. на посоченото адвокатско дружество, с което последното било овластено да я представлява пред съда, подавайки искова молба против „МБАЛ‑Добрич“ АД, гр. Добрич и с очертана претенция, включително и да преупълномощава други адвокати с правата по това пълномощно, което било безсрочно.

Управляващият съдружник в Адвокатското дружество–адвокат Мария Шаркова била преупълномощила адв. В. К. с правата по даденото на дружеството пълномощно, с оглед изпълнението на изискването на чл. 71, ал.

1, изр. 2 от ЗАдв. Исковата молба била подписана от адвокат М. Ш. (без преупълномощаване от адвокатското дружество за самата нея) и от адвокат В.

К.. В изпълнение на указанията на съда, с молба от 15.06.2022 година процесуалният представител на М. адвокат К. била отправила искане връчването на съобщения и съдебни книжа да се извършва чрез ЕПЕП на посочен от нея електронен адрес. Към молбата било приложено и заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП, в което било потвърдено изявлението, че по делото могат да се получават електронни призовки и съобщения от процесуалния представител на М.. Делото пред първоинстанционния съд било приключило с постановяването на решение № 196/12.07.2024 година, с което предявеният от П. С. М. против „МБАЛДобрич“ АД, гр. Добрич иск за присъждане на обезщетение в размер на 50 000.00 лева за претърпени неимуществени вреди от противоправни действия и бездействия на персонала на болницата за периода 28.05.2017 година до 29.05.2017 година, на основание чл. 49 от ЗЗД, бил отхвърлен като неоснователен. Съобщението за изготвеното решение, заедно с препис от решението били изпратени на 12.07.2024 година до П. С. М. чрез адвокат К. по два начина-чрез ЕПЕП на посочения от нея електронен адрес, на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК и на хартия–на адреса на кантората в гр. С.. Тъй като съобщението не било изтеглено от адресата в седмодневен срок от неговото изпращане, то била осъществена хипотезата на чл. 41а, ал. 1 от ГПК и съобщението се счита за връчено на 20.07.2024 година. От този момент е започнал да тече и двуседмичният срок за подаване на въззивна жалба от П. С.

М.. Междувременно, изпратеното на хартиен носител съобщение, заедно с постановеното по делото решение, били върнати в съда на 06.08.2024 година с удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването от 29.07.2024 година, че по сведение на секретаря в адвокатската кантора, 3 адвокат К. била в отпуск до 05.09.2024 година. Към съобщението било приложено копие от удостоверение, издадено на 18.07.2024 година от Съвета на САК, в което било удостоверено, че адвокат К. била подала на 17.07.2024 година заявление, с което била уведомила САК, че в периода от 25.07.2024 година до 05.09.2024 година щяла да ползва отпуск и нямало да има възможност да приема призовки и книжа по делата и да изпълнява дадени указания, включително и електронни такива. С молба от 16.09.2024 година адвокат К. като процесуален представител на М. била посочила, че при справка в ЕПЕП на същата дата, била установила, че по делото било постановено решение и след това е било издадено и разпореждане от 03.09.2024 година за издаване на изпълнителен лист в полза на ответника по делото. Поддържало се становището, че не било налице редовно връчено съобщение на П. С. М. за изготвеното по делото решение, поради което следвало да се приеме, че срокът за въззивно обжалване не бил започнал да тече. Отделно от това било изложено, че дори и да се приемело, че било налице редовно връчване, то била налице извинителна причина за пропускане на срока, тъй като за периода от 25.07.2024 година до 05.09.2024 година адвокат К. била ползвала годишен отпуск, а отделно от това–от началото на юли 2024 година адвокат К. имала здравословни проблеми в областта на гърлото и шията, поради което била посетила двукратно специалист УНГ в МБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД гр. С., общопрактикуващ лекар, извършени били параклинични изследвания, включително и ЯМР поради липса на подобрение на състоянието й. Допълнено било, че не бил издаван болничен лист, тъй като по това време адвокат К. била ползвала единствената си отпуска за годината. Поради това се считало, че били налице непредвидени обстоятелства и била налице хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, поради което било направено искане срокът за въззивно обжалване да бъдел възстановен.

Към молбата била приложена въззивна жалба на П. С. М. против първоинстанционното решение, както и писмени доказателства, свързани с искането за възстановяване на срока. С окончателно определение № 2329/08.05.2025 година, постановено по ч. гр. д. № 664/2025 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., не било допуснато касационно обжалване на определение № 731/16.12.2024 година, постановено по в. ч. гр. д. № 562/2024 година по описа на Апелативен съд Варна, като така била потвърдена законосъобразността на постановеното от първоинстанционния съд 4 разпореждане № 678/20.09.2024 година, с което въззивната жалба на М. лира върната, поради подаването й след срока за обжалване. В посочените съдебни актове било прието, че връчването на решението по делото на М. било осъществено в хипотезата на чл. 41а, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като съобщението не било изтеглено в седмодневен срок от неговото изпращане и поради това се считало за връчено в първия ден след изтичането на този срок за изтегляне, т. е. на 20.07.2024г. в 00:00 часа. Освен това в определението на ВКС било посочено, че ползването на отпуск от адвоката не било предвидено като основание за спирането на процесуалните срокове и при пропускането му поради особени непредвидени обстоятелства, можело да се иска неговото възстановяване–чл. 64, ал. 2 от ГПК. Поради връщането на въззивната жалба с влязъл в сила съдебен акт и поради липсата на съобщение за пропускането на срока за въззивно обжалване, следвало да се приеме, че молбата за възстановяване на срока за подаване на въззивната жалба била допустима и подадена в срок. Същата била редовна, тъй като отговаряла на изискванията на чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и била била разгледана в открито съдебно заседание–чл. 66, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Поради това и определението, с което се бил произнесъл първоинстанционният съд, било валидно и допустимо.

Законът допускал възстановяването на срока, когато пропускането му било свързано с извинително за страната или неговия процесуален представител бездействие–когато пропускането му се дължало на особени непредвидени обстоятелства, които страната (представителят) не била могла да преодолее (природни стихии, внезапно тежко заболяване, задържане от органите на полицията и други. подобни). Касаело се за обстоятелства с изключителен и изненадващ характер, които, поради това, че били настъпили в течение на срока, обективно било попречило на страната да предприеме дължимото действие, като същите били непреодолими дори и при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса.

Препятствието трябвало да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не бъдело краткотрайно, а да продължавало през почти целия период на срока и да бъдело единствената причина за пропускането му. Процесуалният представител на страната поддържал, че такова особено непредвидено обстоятелство от една страна представлявал „изненадващият“ подход на съда да извърши връчването на книжата чрез ЕПЕП на посочения по делото електронен адрес, в противовес на установената по делото практика за 5 връчването физически и на хартиен носител в кантората на адвоката, който по същото време бил в отпуск. Връчването на съдебния акт по предвиден в ГПК процесуален способ било надлежно и било произвело съответните правни последици (зачетени при проверка на законосъобразността на разпореждането за връщане на подадената от П. С. М. въззивна жалба). Именно при тази проверка било посоченото от ВКС, че ползването на отпуск от адвоката не било основание за спиране на процесуалните срокове, което означавало, че ползването на отпуск не представлявало и особено непредвидено обстоятелство по смисъла на закона, което да било основание за възстановяване на пропуснат срок. От друга страна, като особено непредвидено обстоятелство се сочело наличието на внезапно заболяване на процесуалния представител на М., до когото бил изпратен препис от съдебния акт, което според твърдението в молбата от 17.09.2024 година, било започнало от началото на юли 2024 година. Видно било от снетата на хартия кореспонденция, проведена чрез безплатно приложение за електронна комуникация (която поради липсата на оспорване от насрещната страна, въззивният съд приемал, че била действително проведена чрез техническо средство на адвокат В. К. и с посочените кореспонденти), че на 17.07.2024 година същата била изпратила на д-р Й., специалист УНГ, проведени предходната година (на 13.07.2023 година) клинични изследвания. На 19.07.2024 година специалистът бил отговорил, че към терапията (два други медикамента „Ialoclean“ и „Goldisept“) щял да бъде прибавен и медикамента „И.“ при посочена дозировка. На 26.07.2024 година адвокат К. била съобщила на специалиста, че не се подобрявала, „даже била по-зле“, „едва преглъщала“.