Определение № 711 от 12.09.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 711 гр. Габрово, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500375 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против Разпореждане № 249/31.07.2024г. постановено по ч.гр.д. №193/2024г. на PC Трявна, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1318.93 лева договорно възнаграждение за периода 01.04.2023г. – 05.03.2024г. и за сумата 306.87 лева законна лихва за периода 05.03.2024г. – 29.07.2024г.

Жалбоподателят счита, че в обжалваната част разпореждането е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК касаят неравноправния характер на клауза в договора и тълкуването в съответствие с чл.143 ЗЗП. Смята, че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП. Твърди, че уговорения в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена, и е в 1 съответствие със законовите ограничения и изисквания. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск. Размерът й подлежи на установяване в изпълнителното производство, което следва да е приложимо и за заповедното производство.

Твърди се, че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни, поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Прави се искане съдът да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови да се издаде заповед да изпълнение относно отхвърлените вземания. Претендира се и присъждане на направените по делото разноскидържавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. И. М., за сумата от 9 397.35 лева, от които: неплатена главница в размер на 3 620.15 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1318.93 лева, дължимо за периода 01.04.2023г. – 06.03.2024г. ; неплатено възнаграждение за използвана услуга „Фаст” в размер на 1318.08 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси” в размер на 2333.32 лева, 500.00 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора начислена на 06.04.2023г. и 306.87 лева - законна лихва за периода 06.03.2024г.(датата на предсрочна изискуемост) до 29.07.2024г г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит №40011713624/26.08.2022г. Тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

2

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че искането за присъждане на възнаграждение за услуги „Фаст” и „Флекси” е неоснователно, поради нищожност на клаузите, с които е уговорено ползването и заплащането им. С начисляването на сумите за тези услуги още при подписването на договора се възлага допълнително задължение на потребителя в размер на 110% от отпуснатата главница. Същевременно тези плащания не са включени при определянето на ГПР по договора за кредит, въпреки че са свързани с отпускането и изплащането на кредита. При съобразяването им заедно с останалите разходи по кредита, ГПР многократно надвишава максимално допустимия размер съгласно чл. 19 ал.4 от ГПК. При тези обстоятелства е прието, че клаузите за допълнителни услуги са нищожни на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК.

По отношение на искането за заплащане на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, в обжалваното разпореждане е прието, че клауза, която предвижда заплащането на такава такса не се съдържа в договора, нито в приложимите към него общи условия, поради което е прието, че потребителят не е информиран за нея.

С оглед на горното заповедният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен, при което на кредитора се дължи единствено чистата стойност на кредита.По тези съображения са отхвърлени и претенциите за заплащане на договорна лихва, лихва за забава и законна лихва.

Въззивният съд намира, че постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми от 1318.93 лева договорно възнаграждение за периода 01.04.2023г. – 05.03.2024г. и за сумата 306.87 лева законна лихва за периода 05.03.2024г. – 29.07.2024г. е законосъобразен. В останалата част разпореждането не е обжалвано.

Заявлението по чл.410 ГПК е частично отхвърлено за претендираните от „Профи Кредит България“ ЕООД вземания за възнаграждение за услуга „Фаст” и за услуга „Флекси“, както и за такси за извънсъдебно събиране на вземането, и доколкото в заявлението по чл.410 ГПК не е посочен размер на главницата, върху който претендираните лихва за забава и законна лихва са начислени и начина на формирането на тази главница, то при частичното отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК за съответните вземания за услуги и 3 такси , не може да се приеме за установено, че лихвата за забава и законната лихва са дължими в претендирания размер, нито да се извърши преизчисляване в заповедното производство при отхвърляне на част от заявлението.

Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, предвид което в тази хипотеза не се дължи договорна лихва. В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги „Фаст” и „Флекси”, предвидени в процесния договор, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.

Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и представлява хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. С оглед на това правилно не е уважено заявлението по чл.410 ГПК и за претендираното договорно възнаграждение от 1318.93 лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 249/31.07.2024г. постановено по ч.гр.д. №193/2024г. на PC Трявна, в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за парично задължение за сумата от 1318.93 лева договорно възнаграждение за периода 01.04.2023г. – 05.03.2024г. и за сумата 306.87 лева законна лихва за периода 05.03.2024г. – 29.07.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5