Решение № 246 от 16.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Бургас, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С.ов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500062 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№48075/22.12.2022г., подадена от ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, чрез юрисконсулт Ана Димчева , срещу Решение №2920/19.12.2022г., постановено по гр.д.№6449/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил Областна дирекция на МВР – Бургас /ОД на МВР/, с адрес гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на С. Д. И., следните суми: 634, 02 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положени от ищеца за периода 01.10.2019 г. – 09.07.2020 г. 73, 65 часа извънреден труд, получен след преобразуване на отработени часове нощен труд в дневни с коефициент 1,143;

155, 11 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2020 г. до 09.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 10.10.2022 г. до окончателното изплащане; 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Със същото решение, съдът е осъдил ответника да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 250 лева за държавни такси и възнаграждение за вещо лице.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Излага се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.

Заявява се, че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали правилата на 1 действалите към процесния период подзаконови нормативни актове(наредби), уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент.

Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд, а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.

Развива подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.

Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на регламентация във въпросните подзаконови нормативни актове, обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР

Излага аргументи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство.

Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на направените в производството по делото разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия, чрез адв.Станко КралевБАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Излага се становище относно приложимите нормативни актове през процесния период.

Направен е подробен анализ, като се цитира съдебна практика (Решение №311/08.01.2019г. по гр.д.№1144/2018г. по описа на ВКС, ІV-то г.о., Решение №540/07.07.2010г. по гр.д.

№.895/2009г. ВКС І-во г.о.).

Посочва се, че изводите на районния съд съответствали на постановеното от СЕС решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция. На основание чл.78, ал.5 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Страните не се явяват и не изпращат представители в с.з.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Д. И. с искова молба, предявена срещу ОД на МВР - Бургас, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 200.00 лева, от която 160.00 лева - главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и 40,00 лева - обезщетение за забавено плащане 2 на главницата/лихва/, за периодите от падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане, до подаването на исковата молба, заедно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 160.00 лева за извънреден труд я е увеличил до размера от 634.02 лева за 73.65 часа положен извънреден труд и от първоначалния размер на акцесорната претенция от 40,00 лева е направил увеличение до размера от 155.11 лева, за периода от 01.10.2020 г. до 09.07.2020г.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията. Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. Аргументира тезата, че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба в процесния период - чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с която е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно това законово разрешение, за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд).

На държавните служители от системата на МВР за всеки отработен час се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотив, че цитираната в отговора на исковата молба Наредба на Министъра на вътрешните работи не съдържа изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съдът е приел, че на основание чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 1.143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на духа и целта на закона.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и 3 обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.

Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.