Решение № 649 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330115899 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „***“ № *, чрез адв. Н. М. от АК -*****, против „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, с която е предявен иск за осъждане на ответника „Стик - Кредит“ АД да заплати на ищцата Т. С. М. сумата в размер на 450,89 лв. (след допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, с протоколно определение от 10.02.2026 г., постановено по делото, изменение на иска чрез намаляване на неговия размер от 700,89 лв. на 450,89 лв.), представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ****/07.04.2023 г., сключен между страните, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 07.04.2023 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ****, по силата на 1 който е получила в собственост сумата от 950,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и ГПР в размер на 42,58 %. Кредитът следвало да бъде погасен на 24 месечни вноски. Сочи, че със съдебно решение № 3559/15.07.2025 г., постановено по гр. дело № 15456/2024 г. п о описа на Pайонен съд – Пловдив, Договор за потребителски кредит № ****/07.04.2023 г., сключен между ищцата и ответника „Стик - Кредит“ АД, е прогласен за нищожен. Ищцата твърди, че в изпълнение на този договор е заплатила сумата в размер на 1650,89 лв., от които главницата възлизала на 950,00 лв.

Излага, че сумата, представляваща разликата над главницата до общо платената сума от 1650,89 лв., равняваща се на 700,89 лв., е заплатена от нея на ответното дружество при начална липса на правно основание.

По гореизложените съображения ищцата моли за уважаване на предявения осъдителен иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Стик - Кредит“ АД, в който заявява, че признава иска и моли на основание чл. 237 от ГПК да бъде постановено решение при признание на иска. Едновременно с това твърди, че платената над главницата сума по процесния договор за кредит е в общ размер на 450,89 лв., а не в размер на претендираната от ищцата сума от 700,89 лв. Сочи, че не оспорва факта, че сумата в размер на 450,89 лв. подлежи на възстановяване на ищцата, тъй като договорът за кредит, по който е платена е обявен за недействителен в цялост. Ответникът твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В случай че съдът прецени, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото се моли да не бъдат присъждани разноски в тежест на ответника по конкретно изложени в отговора на исковата молба съображения.

Ангажира писмени доказателства.

В открито съдебно заседание ищцата Т. М. не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от ищцата, чрез пълномощника й – адв. Н. М., с която моли за уважаване на предявения иск. С оглед направеното от ответника признание на иска, моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Ответникът „Стик - Кредит“ АД не изпраща представител в открито 2 съдебно заседание. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество „******“, представлявано от адв. М., с която поддържа отговора на исковата молба и моли да бъде постановено решение при признание на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това по аргумент на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като в мотивите на решението е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание на иска (чл. 237, ал. 2 от ГПК ).

В процесния случай е налице изразено от ответното дружество, чрез процесуалния му представител юрк. Г.С.К. (изрично упълномощена с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, видно от приложеното по делото пълномощно – л. 51) признание на предявения иск по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, което признание е неоттегляемо, съобразно нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Отделно от това ищецът моли за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК при 3 признание на иска.

С оглед направеното от ответника признание на иска, съдът намира, че предявеният осъдителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за това.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищцата.

Неоснователно е възражението на ответника, че в случая не дължи разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 78, ал.

2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Предпоставките са кумулативни, като само признанието на иска не е достатъчно, за да бъдат възложени разноските на ищеца. В случая ищцата твърди, че е заплатила на ответника при начална липса на правно основание процесната сума, която не й е върната от ответника и последният по неясни причини я задържа. Ответникът не твръди да е върнал исковата сума на ищцата. Поради това с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Ищцата своевременно е претендирала присъждане на сторените от нея разноски по делото за държавна такса в размер на 50,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., като е представила надлежни писмени доказателства – вносна за заплащането на държавната такса, а за заплащането в брой на адвокатското възнаграждение ищцата е депозирала договор за правна защита и съдействие. Договорът за правна защита и съдействие в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила в брой адвокатското възнаграждение.

Основателно е релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата, в размер на 400,00 лв. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, защитавания материален интерес, обстоятелството, че преюдициалният спор относно действителността на договора за кредит, по който е платена 4 процесната сума, е решен в друго производство с влязъл в сила съдебен акт, в което ищцата не е изчерпала пълния обем на защитата си, въпреки че е била на нейно разположение, фактът, че дължимостта на процесната сума не се оспорва от ответника и реално извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия по делото, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 127,82 евро с равностойност 250,00 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 153,38 евро, от които: 25,56 евро държавна такса и 127,82 евро – адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че следва да се посочат равностойностите на дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, да заплати на Т. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *, на основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, сумата в размер на 230,54 евро, с равностойност 450,89 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ****/07.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, да заплати на Т. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 153,38 евро, от които: 25,56 евро - държавна такса и 127,82 евро – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6