Решение № 28 от 10.02.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Тетевен, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № ****4330100462 по описа за **** година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. Т. Н. с ЕГН:

********** с постоянен адрес общ. Тетевен, с. хххххх, ул. „******“ 10, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. срещу „фирма“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.

Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ххххххххх, М.“, чрез адвокат Х. М. - САК.

Предявен е осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума по признат за нищожен договор за потребителски кредит, с определена цена на иска – 105.55 лева.

Излага се от ищеца, че на 07.02.**** г. между С. Т. Н., в качеството й на заемополучател, и „фирма“ ООД, в качеството му на заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит № *****, към искане № ******. В Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението: размерът на заема е 800 лв., със задължение да бъде погасен чрез 29 месечни вноски. Посоченият размер на възнаградителна лихва бил в размер на 40.05 % годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора бил посочен годишен процент на разходите, в размер на 49.87 %.

Ищцата заявява, че в Договора било разписано, че в срок от три дни кредитът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Сочи, се в исковата молба, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучатедя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е налице договор за поръчителство, таксата на гарантиращото дружество, била в размер на 544.45 лева.

1

Изразява становище, че е вероятно, с цел заобикалянето на Закона, неустойката да се изключва от ГПР, поради схващането, че ГПР се калкулира към датата на сключване на договорите за потребителски кредит, а задължението за заплащане на неустойка формално, макар и привидно (тъй като е включено още в първоначалния погасителен план), възниква 3 (три) дни след подписването му. По този начин се избягва посочването на излизащите извън позволените от Закона рамки за максимален размер на ГПР към датата на сключване на договора. Това приема за незаконна и опасна търговска практика, която води до свръхзадлъжнялост на кредитополучателите и нерядко създава обективни предпоставки за изпадането им в неплатежоспособност чрез недобросъвестна употреба на слабата им икономическа позиция. Ако кредитното дружество желаеше реално обезпечение по предоставения кредит, като средство за защита на интересите си, то, още след задължителната предварителна проверка по чл. 16 ЗПК, щеше да изисква осигуряването на надлежно обезпечение при самото подписване на договора. Или, при наличието на достатъчно негативни факти в кредитната история на клиента, щеше да доведе до отказ от предоставяне на паричния заем.

Счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посоченият в пар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следвало да се заплати от потребителя. Това се потвърждавало и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Счита, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи.

Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл.

На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Приема ,че се нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. Параметрите по това облигационно правоотношение са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.

На последно място в исковата молба се твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът да има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно 2 задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.

Искането е за постановяване решение, с което да бъде прогласена Нищожност на Договор за потребителски кредит № *****, към искане № ****** като противоречащ на разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗД и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, с определена цена на иска – 105.55 лева.

Моли, за присъждане на всички направени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение на основание договор за правна помощ.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит от дата 07.02.**** г. и твърденията на ищеца за това, че процесната клауза от договора е недействителена, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ. Ответникът оспорва претендираното право и предявения иск от ищеца. Прави възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 105.55 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит сключен от С. Т. Н. с ЕГН: ********** с „фирма“ ООД, ЕИК 202531869, предвид установените по делото факти, че с съдебно Решение № 93 от 11.04.**** г по гр. дело № 507/*** г. по описа на РС Тетевен съдебният състав е постановил решение, с което е прогласил нищожността на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във с чл.22, вр. с чл.10а, вр. с чл. 11 и чл.19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП Договор за паричен кредит № ***** сключен на 07.02.****г между „фирма“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, р-н. Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. и С. Т. Н., ЕГН ********** от с. хххххх, общ. Тетевен, ул. „******“ № 10. Също така с цитираното съдено решение съдът е осъдил дружеството кредитор „фирма“ ООД, ЕИК 202531869 на основание чл. 55 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 546,94 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит № *****/07.02.**** г. сключен между „фирма“ ООД, ЕИК 202531869 и С. Т.

Н.

ЕГН**********. По гр. дело № 507/*** г. по описа на РС Тетевен съдебният състав е допуснал, изслушал и приел ССЕ, според която ищцата С. Н. е заплатила по признатия за нищожен Договор за предоставяне на паричен кредит сумите от 800 лева, представляваща главница по договора, сумата от 546.94, представляваща заплатени суми по неустойка и такси, както и сумата от 105.55 лева, представляваща заплатена лихва по прогласения за нищожен Договор за паричен кредит № ***** сключен на 07.02.**** г. между „фирма“ ООД, ЕИК 202531869 и С. Т. Н.. Пред настоящия съдебен състав е предявен иск по реда на чл. 55 от ЗЗД за връщане на неоснователно заплатената сума от 105.55 лева, представляваща заплатена лихва по прогласения за нищожен договор.

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищцовата страна следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната - основанието за нейното получаване, респ. задържане, ако твърди наличие на такова основание. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, 3 а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

Ищецът претендира връщане на суми, за които твърди, че са дадени без правно основание – признат за нищожен договор за паричен кредит с ответното дружество. При началната липса на основание още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, каквито са и фактическите твърдения на ищеца. В случая фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответницата, липса на валидно правоотношение между страните, което да обуславя имущественото разместване.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и въведените от страните твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че е извършено плащане на процесната сума, чието възстановяване претендира, получаването й от ответника, както и обстоятелството, че същата е недължима – че не е налице валидно правоотношение, което да съдържа задължения за извършването й и да оправдава имущественото разместване.

Със съдебно Решение № 93 от 11.04.**** г по гр. дело № 507/*** г. по описа на РС Тетевен, съдебният състав прогласил за нищожен Договор за паричен кредит № ***** сключен на 07.02.****г между „фирма“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, р-н. Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. и С.

Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ed6b462-5f6d-49db-ab03-b92a41480ed6