Решение № 1095 от 14.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно гражданско дело № 20265300501883 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Г. Р., подадена чрез адв. Т. И., срещу Разпределение от 29.06.2026 г., обективирано в протокол за извършено разпределение по изпълнително дело № 20259090400158 по описа на ЧСИ Христо Стоянкин, рег. № 909, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

В жалбата се поддържа, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител не е съобразил последиците от невнасянето на цената от съделителя И. Н. Р., обявен за купувач при предходна публична продан на делбения имот. Твърди се, че на основание чл. 493, т. 1 ГПК полагащата му се от последващо реализираната продажна цена сума следва да бъде намалена с размера на един задатък, възлизащ на 34 400 лв., равностойни на 17 588,44 евро, като съответната сума бъде разпределена в полза на жалбоподателката. Излагат се и съображения, че разноските, свързани с нестаналата публична продан и необходимостта от провеждане на последваща такава, следва да бъдат възложени изцяло в тежест на И. Р..

В срока по закона е постъпил отговор от И. Н. Р., чрез процесуалния му представител, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 493, т. 1 ГПК не намира приложение в конкретната хипотеза, тъй като И. Р. е участвал в публичната продан като съделителвзискател и не е дължал, респективно не е внасял задатък. Посочва се, че между съделителите липсват парични вземания един спрямо друг в смисъла на изпълнителното производство, а правото на всеки от тях върху получената от проданта цена произтича от установените с влязлото в сила решение по 1 делбата квоти. Поддържа се, че приспадането на един хипотетичен задатък от дела на единия съделител и предоставянето му на другия би довело до фактическо изменение на тези квоти без законово основание.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по реда на чл. 436, ал.

3 ГПК, с които намира жалбата за допустима, но неоснователна. Поддържа, че при извършване на публична продан на делбен имот съделителите имат право да получат съответстващата на квотата им част от реализираната продажна цена и че в конкретната хипотеза не е налице внесен задатък, който да бъде задържан или разпределян в полза на останалия съделител.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните, становището на съдебния изпълнител и доказателствата по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано за осъществяване на влязло в сила решение за съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор ****.506.1024.1.1 по КККР на гр. ***, при равни права на съделителите Е. Г. Р. и И. Н. Р..

За имота е определена пазарна стойност от **** лв., като за периода от 16.06.2025 г. до 16.07.2025 г. е проведена публична продан при начална цена **** лв. В тази продан И. Н. Р. е участвал като съделител и взискател. С оглед качеството му на взискател и размера на полагащата му се част той не е внесъл задатък за участие в проданта. С протокол от 17.07.2025 г. същият е бил обявен за купувач като единствен наддавач. След извършеното по реда на чл. 495 ГПК разпределение той не е внесъл в определения срок сумата, необходима за изплащане на съразмерната част на другия съделител, поради което продажбата не е породила окончателния си вещнопрехвърлителен ефект и впоследствие е пристъпено към нова публична продан.

След възобновяване на изпълнителното производство е проведена публична продан за периода от 27.04.2026 г. до 27.05.2026 г., при която имотът е възложен на трето лице – А. Л. М., за предложената цена от **** евро. Във връзка с постъпилата продажна цена ЧСИ е извършил обжалваното разпределение от 29.06.2026 г., като е определил на всеки от двамата съделители сума, съответстваща на притежаваната от него 1/2 идеална част, преди приспадане на подлежащите на удовлетворяване вземания, такси и разноски.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса дали по отношение на И. Н. Р. следва да бъде приложена последицата по чл. 493, т.

1, предложение второ ГПК и полагащата му се съобразно делбената квота част от получената при последващата публична продан цена да бъде намалена с размера на един задатък.

Настоящият съдебен състав намира, че такава последица в конкретната хипотеза не следва да бъде прилагана.

Безспорно е, че при първата публична продан И. Р. не е внасял задатък.

Участието му без предварително внасяне на такава сума е обусловено именно от качеството му на съделител-взискател и от стойността на полагащата му се 2 част от имота. Следователно в патримониума на съдебния изпълнител не е постъпила сума с характер на задатък, която вследствие невнасянето на цената, да бъде задържана и използвана за удовлетворяване на останалите взискатели.

Това обстоятелство е съществено с оглед естеството и функцията на задатъка при публичната продан. Задатъкът представлява предварително внесена от наддавача сума, която обезпечава сериозността на участието му и изпълнението на задължението за заплащане на предложената цена. При неизпълнение законът предвижда неблагоприятна последица за внеслия го наддавач – той не му се връща, а служи за удовлетворяване на взискателите.

Когато по силата на закона участникът в проданта не е длъжен фактически да внесе задатък, липсва реално имуществено благо, което да бъде задържано и впоследствие разпределено.

Действително в чл. 493, т. 1 ГПК е предвидено, че когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък. Тази разпоредба обаче следва да бъде тълкувана във връзка със спецификата на конкретното изпълнително производство.

Публичната продан на неподеляем имот е начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел разпределяне на паричната равностойност между съделителите съобразно делбените им квоти. Тъй като не е предвиден специален ред за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот, същата се извършва по реда на изпълнителния процес съгласно правилата на ГПК. Това обстоятелство обаче не води до извод, че в случая е налице същински изпълнителен процес. За разлика от същинското изпълнително производство, страни в производството по извършване на публична продан са съделителите от исковото производство за съдебна делба, по отношение на които е постановено решението за изнасяне на публична продан. В това производство не се изпращат покани за доброволно изпълнение, не се извършва опис и оценка, не се назначава пазач, не се вписва възбрана върху имота, съделителите не внасят задатък, ако участват като наддавачи./Решение № 53 от 16.01.2026 г. на САС по в. ч. гр. д. № 25/2026 г./ В настоящия случай изпълнителното производство не е образувано за събиране на парично вземане на И. Р. срещу Е. Р.. Основанието за провеждане на публичната продан е влязло в сила решение за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична продан. Съделителите нямат насрещни изпълняеми парични притезания един към друг, произтичащи от изпълнителен титул. Всеки от тях има право след продажбата да получи част от реализираната цена, съответстваща на признатата му с решението за допускане на делбата квота.

По тази причина правото на И. Р. да получи 1/2 от реализираната впоследствие продажна цена не представлява „вземане“ в смисъла на чл. 493, т. 1 ГПК, което да може да бъде намалено като заместител на невнесен задатък, а паричен еквивалент на притежаваното от него право на собственост върху 1/2 идеална част от делбения имот.

Противното разрешение би имало за последица не санкциониране на взискател за неизпълнение на задължението му като купувач, а преразпределяне между съделителите на получената от продажбата цена в съотношение, различно от установените с влязлото в сила решение по делбата права. Вместо всеки да получи паричния еквивалент на своята 1/2 идеална 3 част, единият съделител би получил повече, а другият – по-малко от стойността на признатата му квота. За подобно изменение на имуществените последици от влязлото в сила решение за делба е необходимо изрично и несъмнено законово основание, каквото в случая съдът не намира.

Съдът не споделя довода в жалбата, че макар задатък действително да не е бил внесен, следва фиктивно да се определи негов размер и със същия автоматично да бъде намалена полагащата се на И. Р. част от цената на имота.

Подобно разрешение би означавало да се създаде парично задължение между съделителите, което не произтича нито от решението за делба, нито от реално внесена по изпълнителното дело сума.

При положение че правата на съделителите в съсобствеността са равни, правилно съдебният изпълнител е изходил от принципното разпределяне на получената цена поравно между тях. Невнасянето на сумата от И. Р. при предходната нестанала продан не изменя нито квотите в съсобствеността, нито размера на паричния еквивалент, който всеки съделител има право да получи от успешно приключилата последваща продажба.

Доколкото в настоящото производство се обжалва конкретното разпределение и жалбоподателката претендира намаляване на дела на И. Р. с фиктивния размер на един невнесен задатък и увеличаване със същата сума на собствения дял, това искане е неоснователно.

Неоснователен е и доводът, че липсата на такава последица би поставила И. Р. в неоправдано по-благоприятно положение. Законът не освобождава обявения за купувач взискател от последиците на неизпълнението.

Предвид изложеното съдът намира, че ЧСИ правилно не е намалил с 34 400 лв., съответно 17 588,44 евро, сумата, полагаща се на И. Р. от получената при последващата публична продан цена. Не е налице реално внесен от него задатък, който да бъде задържан, нито основание хипотетичният размер на такъв задатък да бъде трансформиран в самостоятелно вземане на другия съделител и да бъде преразпределен в негова полза.

Ето защо обжалваното разпределение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Р. Г., ЕГН:

********** следва да бъде осъдена да заплати на И. Н. Р., ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на 205 евро.

Воден от горното, Окръжен съд – Пловдив

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. Г. Р., подадена чрез адв. Т.

И., срещу Разпределение от 29.06.2026 г., обективирано в Протокол за извършено разпределение по изпълнително дело № 20259090400158 по описа на ЧСИ Христо Стоянкин, рег. № 909, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА Разпределението от 29.06.2026 г., обективирано в Протокол за извършено разпределение по изпълнително дело № 20259090400158 по описа на ЧСИ Христо Стоянкин, рег. № 909, в 4 обжалваната част.

ОСЪЖДА Е. Р. Г., ЕГН: ********** да заплати на И. Н. Р., ЕГН:

********** направените по делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 205 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5