Решение № 372 от 15.05.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5571/2025
- Вид
- Решение № 372
- Подписан
- 15.05.2026
- Състав
- Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 372 гр. П., 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря Х.В.Х. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720105571 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. Б., против Община П., иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 2556,46 EUR /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 евроцента/ с левова равностойност 5 000,00 BGN /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждане на здравето, настъпило на 17.08.2025 г. вследствие на спъване в разбита настилка на плочките на ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 17.08.2025 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.08.2025 г. ищцата вървяла по ***., когато стъпила на една от разместените и счупени плочки и паднала на земята. Двама мъже й се притичали на помощ и я вдигнали, обадили се на тел. 112 и линейка от ЦСМП я откарал до болницата.
Установило се, че има в горна трета на дясна подбедрица рана, която зашили с два хирургически конеца, на 5 см. Под нея имало подобна рана с дължина около 6 см., която също зашили с 4 хирургически конеца, около двете рани имало кръвонасядания с моравосинкав цвят, по външната повърхност на лявата предмишница имало кръвонасядания с мораво-синкав цвят на площ от 10/8 см, по десния лакът имало дребни охлузвания покрити с леко надигната червеникава коричка. Тъй като не се чувствала добре, на 21.08.2025 г. отново била прегледана в *** и й било издадено съдебно-медицинско удостоверение, в което били 1 описани нараняванията. Твърди, че повече от три седмици не са й махнали конците, тъй като раните не заздравявали, претърпяла множество болки и страдания, както по време на лечението, така и в момента – не може да спи, сънува кошмари, свързани с падането и болките, които е претърпяла, изживява стреса и пие успокоителни лекарства.
Излага, че ответникът е задължен да поддържа улиците и описаните неимуществени вреди са настъпили поради неизпълнение на задължението му. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на увреждането до плащането. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, представляван от Кмета С.В., в който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Възразява срещу наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и претърпените вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Сочи, че липсват доказателства за претъпрените болки и страдания от ищцата, а извършеният лист за преглед е съставен по данни на пациента и не е годно доказателствено средство, а епикризата е с дата, несъответстваша на датата на настъпване на инцидента. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието съдебномедицинско удостоверение с изх. № 189/21.08.2025 г., издадено от ***, с което е удостоверено, че на 21.08.2025 г. в 11.20 ч. д-р Р.С. е прегледал Д.
М. Ч., при което е установено, че на дясна подбредрица в горна трета е поставена марлена превръзка. След снемането й е установена рана зашита с два хирургични конеца, покрита с леко надигната тъмно-червеникава коричка, напречно разположена. На 5 см. Под нея е установена подобна рана с дължима около 6 см, зашита с четири хирургични конци; около раните - кръвонасядания с мораво-синкав цвят; по външна повърхност на лява премишница – кръвонасядане с мораво-синкав цвят на площ около 10/8 см; по десния лакът – дребни охлузвания покрити с леко надигната червеникава коричка. Посочено е, че описаните увреждания са в резултат на твърди тъпи прдмети и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава пострадалата /според анамнезата на 17.08.2025 г. около 11.40 ч. освидетелстваната паднала поради липса на павета на *** и си наранила десния долен крайник/.
Съгласно амбулаторен лист за извършен преглед на 17.08.2025 г. на Д. М. Ч. от д-р Д.Д., след снета анамнеза /паднала на улицата с рана на дясна подбредрица/, отразено обективно състояние /две разкъсно контузни рани, кървящи с размери 5-6 см в дясна подбредрица/ е назначена терапия и поставена основна диагноза открита рана на други части на подбредрицата.
По делото е приета епикриза от 15.09.2025 г. от ***, в която е отразен оперативен протокол, съгласно който след щателно почистване на оперативното поле и под местна инфилтрационна анастезия е направено некректомия на рани, намиращи се по дясна 2 подбедрица като се опреснили кожните ръбове от некротични материи, промито е обилно с дезинфекционни разтвори, поставена е суха стерилна превръзка.
Видно от експертно решение № 90872 от зас. № 77 от 18.04.2024 г., издадено от ***, че н а Д. М. Ч. е призната 96% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, като водеща диагноза е посочена астма с преобладаващ алергичен компонент, като е отразено, че от 2006 г. пациентката е с установено системно заболяване – системен Лупус ериматодес.
По делото е проведена СМЕ, поддържана в съдебно заседание от вещото лице К. С.. В заключението се посочва, че при процесния инцидент ищцата е получила две разкъсноконтузни рани в горната част на дясна подбедрица, контузия с кръвонасядане на лява предмишница, контузия с охлузвания по десния лакът, които увреждания са причинили времено разстройство на здравето, неопасно за живота. При извършения на 12.03.2026 г. преглед вещото лице е установило наличието на дъговиден белег от рана в областта на дясна колянна става с напречен ход и дължина 4 см., под която странично се вижда дъговиден надлежно разположен белег с дължина 6 см и ширина 1 см под нивото на околната кожа от описаната морфология на получените рани в съдебномедицинското удостоверение може да се направи извод, че раните са получени влседствие на удар и контузия в зоната на увреда.
Вещото лице посочва, че при ищцата е настъпило усложнение – възпаление на една от раните на дясната подбедрица, трайни последици от настъпилия инцидент са белезите, които са установени при извършения преглед. Поради полученото възпаление на раната се е наложило провеждане на оперативно лечение, при което са изрязани мъртвте тъкани и опреснени раневите ръбове и е назначена антибиотична терапия.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Ю.Б., С. М. Ч. /сестра на ищцата/ и Т.В.Г. – тримата без дела със страните по делото.
Свидетелят К.Ю.Б. заявява, че на 17.08. синът й има рожден ден и помни, че имали уговорка да се видят с ищцата в център за личностно развитие. От нея разбрала, че тогава е паднала на улица „***“, защото се с спънала в плочка, която се е клатила, и се наложило минувачи да й помогнат да се изправи и след това са повикали бърза помощ. След време,когато са минавали покрай мястото, Д. показвала на свидетелката къде точно е паднала – около *** Инцидентът се отразил зле. Излага, че Д. е много жизнен и весел човек, винаги усмихната, но след случая била тъжна, че не може да излиза и трябва да стои вкъщи.
Имала болки, след време получила възпаление на раната, не била веселия човек, който свидетелката познава, емоционално й трябвало около 2-3 месеца да се отърси. Когато вървяла по улоцата, изпитвала страх, вървяла бавно, притеснявала се. Посочва, че Д. работи дистанционно като технически сътрудник с гръцки език и свидетелката е ходила два-три пъти до входа на блока й, за да се видят и веднъж се качила до дома й.
Свидетелката С. М. Ч. /сестра на ищцата/ заявява, че Д. й се обадила, че е претърпяла 3 инцидент на 18.08.2025 г., разказала й, че когато се разхождала е паднала на ул. „***“ в района на магазин „Флеър“ и „Сладко и солено“ и си е ударила крака, две момчета й помогнали да стане и едното викнало линейка, която я закарала до бърза помощ, зада обработят раната. Излага, че живеят заедно и след инцидента тя я карала на превръзки, защото Д. не могла да се обслужва сама. Впоследствие раната инфектирала и се наложило да постъпи в болница, защото кракът много се подул, целият бил червен и въобще не могла да стъпва. Когато отишли при хирурга, той казал по сшеност да отидат в болницата, там направили вливки с антибиотици няколко дни и на третия, четвъртия ден кракът започнал да спада, но поне 2-3 месеца минали. Сочи, че при Д. има усложнения, тъй като е с автоимунно заболяване и всяка такава рана минава по-бавно, а антибиотиците, които пие, влияят на другото й заболяване. Заради раната се движила само с помощ, свидетелката я карала с колата и придружавала до хирурзите. През този период Д. се затворила вкъщи и имала притеснението, че лекарствата могат да й се отразят на другото заболяване, заради което при нея дори една настинка се не се отразява добре емоционално. Момчетата, които й помогнали да стане, снимали плочките и се виждало кръвта по тях.
Свидетелят Т.В.Г. заявява, че на 17.08.2025 г. преди обяд /знае датата, тъй като направил снимки на телефона си на тази дата в 11.30 ч./ вървял по улица „***“ и видял, че момичето, което е в залата, се спънало в паве, което стърчи над настилката, и паднало. Това се случило приблизително пред *** С приятеля му С.В. й помогнали да я се изправи. Била се отворила рана, имала разцепено на самото бедро, викнали бърза помощ и я оставили на една пейка срещу казиното. Изчакали да дойде линейката, свидетелят й сложил тютюн върху раната, за да спре кървенето. След като дошла линейката си тръгнали.
Съдът, кредитира показанията на свидетелите К.Ю.Б. и Т.В.Г. като незаинтересовани от изхода на делото и непротиворечащи на доказателствата по делото, поради което ги цени изцяло относно възприетите от свидетелите факти. По отношение на показанията на свидетелката С. М. Ч., съдът, съобразявайки възможната й заинтересованост с оглед роднинската й връзка с ищцата, кредитира показанията й относно непосредствено възприетите факти и дококото съответстват на останалите доказателства по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното осъществяване на следните предпоставки: извършено от лица, действащи по възложение на ответника виновно противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, настъпване на вреди, техният вид и размер и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
От показанията на свидетеля Т.В.Г. – очевидец, се установява, че при спъване в изпъкнала плочка на ул. „***“ ищцата паднала и получила увреждание на крака.
4
Свидетелските показания съответстват на съдебно-медицинското удостоверение, според което уврежданията отговарят на описания от пострадалата начин на настъпване, както и на приложения по делото лист за преглед на пациент и заключението по СМЕ. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника срещу механизма на настъпване на уврежданията.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на Общините следните държавни имоти общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Следователно ***, където е настъпило увреждането, е общинска собственост и поддържането му във безопасен вид е нейно задължение. Горното Община П. следва да изпълнява било чрез своите служители или работници, било чрез лицата, на които изрично е възложила това. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът е отговорен за неизпълнение на задължението на служителите си за поддържане на пешеходния участък в състояние годно за безопасна експлоатация.