Определение № 765 от 02.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 765 гр. Ловеч, 02.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500404 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Веника 2009“ ООД, подадена против определение № 362/31.07.2023 г., по гр.д. № 700/2022 г. на РС Тетевен, с което съдът е върнал като просрочена въззивна жалба против решение № 89/27.06.2023 г., по гр.д. № 700/2022 г. на РС Тетевен.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и е изведено искане за отмяната му. Според частния жалбоподател, районният съд неправилно е счел, че въззивната жалба е просрочена, че тя е подадена на 21.07.2023 г., вместо на 20.07.2023 г., игнорирайки клеймото на пощенския плик, че съобразеното от него извлечение от електронната справка в информационната система на куриера съдържа данни за момента на достигане на пратката в разпределителния център, а не за нейното получаване от служител на куриера. В частната жалба е направено искане за отмяна на определение № 362/31.07.2023 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответниците по частната жалба не е постъпил писмен отговор.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, и против подлежащ на обжалване съдебен акт – определение за връщане на въззивна жалба (чл. 262, ал. 3 ГПК). Съдът приема, че едноседмичният срок по чл. 274, ал. 1 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена на 02.08.2023 г., а атакуваното с нея определение за връщане на въззивната жалба е връчено на 08.08.2023 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

С решение № 89/27.06.2023 г., по гр.д. № 700/2022 г. на РС Тетевен, съдът е отхвърлил предявения от „Веника 2009“ ООД против И.И.Й. и П.И.С. иск по чл. 403 ГПК, и е осъдил дружеството ищец да заплати на всеки от ответниците по 800 лв., представляваща разноски по делото. Решението е връчено на 06.07.2023 г., видно от разписката на съобщението до дружеството.

1

Против решението е подадена въззивна жалба от „Веника 2009“ ООД.

Жалбата е подадена по пощата (чрез куриер) на 20.07.2023 г., видно от клеймото за изпращач на пощенския плик и приемо-предавателния протокол относно пратка № 2110013818820.

По делото са постъпили две молби за издаване на изпълнителен лист за разноските, присъдени с решение № 89/27.06.2023 г., по гр.д. № 700/2022 г. на РС Тетевен - от И.И.Й. (с вх. № 3603/24.07.2023 г.) н от П.И.С. (с вх. № 3604/24.07.2023 г.).

С разпореждане № 1496/25.07.2023 г., постановено по гр.д. № 700/2022 г. на РС Тетевен (обжалваното разпореждане), състав на същия съд е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за разноските, присъдени с решение № 89/27.06.2023 г., по гр.д. № 700/2022 г. на РС Тетевен.

С определение № 362/31.07.2023 г., по гр.д. № 700/2022 г. на РС Тетевен (обжалваното определение), състав на същия съд е върнал въззивната жалба, подадена от „Веника 2009“ ООД против решение № 89/27.06.2023 г., по гр.д. № 700/2022 г. на РС Тетевен, считайки същата за просрочена. В мотивите на обжалваното определение съдът е приел, че жалбата е подадена на 21.07.2023 г., което се установявало от направената на информационния сайт на куриера справка за електронно проследяване.

От правна страна съдът приема следното:

Определението за връщане на въззивната жалба е неправилно.

Решаващият извод на районния съд за просрочие на въззивната жалба е изграден на погрешна преценка относно момента, в който е извършено действието по нейното подаване. Районният съд е игнорирал клеймото за изпращач, положено върху пощенския плик, което е четливо и несъмнено означаващо денят, в който пратката е получена от куриера – 20.07.2023 г. При това положение за конкретния състав на районния съд не е имало основание за съмнение относно деня на получаване на въззивната жалба от куриера, удостоверен чрез пощенското клеймо. Направената от районния съд справка за този факт не е пълна, доколкото отразява постъпване на пратката в централния офис на пощенския оператор, а не предаването й на служител на куриера. Дори да имаше неяснота относно клеймото за изпращач или данни, разколебаващи неговата достоверност, проверката на районния съд би следвало да се сведе до изискване на информация от куриера за деня и обстоятелствата, при които е предадена за изпращане пратка № 2110013818820, а не до извършване на справка в електронното приложение за проследяване на пратки. От представените към частната жалба документи (удостоверение от пощенския оператор и приемо-предавателен протокол) е видно, че на 20.07.2023 г. пратка № 2110013818820 (пощенският плик с въззивната жалба) е предадена от изпращача (пълномощника на жалбоподателя) на представител на куриера, което потвърждава деня на клеймото за изпращач. При това положение следва да се приеме, че въззивната жалба е изпратена на 20.07.2023 г., че с оглед възприетия начин на подаване (по пощата), действието на въззивника се смята за извършено в същия ден (чл. 62, ал. 2 ГПК), в който изтича двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, броен от 06.07.2023 г. - денят на връчване на обжалваното решение (чл. 60, ал. 4 ГПК). След като въззивникът е спазил срока за обжалване, районният съд не би могъл да върне правомерно въззивната жалба на това основание. Ето защо, определението на районния съд за връщане на въззивната жалба е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на 2 същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия – извършване на проверка за редовност и допустимост на въззивната жалба (извън аспекта спазване на срока за обжалване), респ. администрирането й по чл. 263 ГПК, в случай че съдът я прецени за редовна и допустима.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 362/31.07.2023 г., по гр.д. № 700/2022 г. на РС Тетевен.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия – извършване на проверка за редовност и допустимост на въззивната жалба (извън аспекта спазване на срока за обжалване), респ. администрирането й по чл. 263 ГПК, в случай че съдът я прецени за редовна и допустима

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3