Решение № 123 от 04.07.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Кърджали, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200277 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № ************/ 15.12.2023г., издадено от и.д. директор на РД”АА”- С. З., с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание имуществена санкция в размер на 200лв. по чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози на „А. т." ЕООД- Х., за това, че на 04.07.2023г. в гр.К. на А. *** притежаващ лиценз на Общността за международен превоз на пътници № ******* валиден до 31.12.2025г. не е осигурил обслужването на редовна международна автобусна линия гр.К. гр.И.

Р. Т. възложена с разрешително № ********** валидно до 11.11.2025г. с час на потегляне от гр.К. 9,15ч.- нарушение на чл.40 ал.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който го обжалва с молба да бъде отменено като незаконосъобразно по следните съображения: при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон; описаното в акта не отговаря на фактическата обстановка, тъй като е неясно, неточно и непълно; вината му не е доказана. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя на дружеството, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

1

Настоява, че няма изискване за отбелязване в дневника на автогарата за извършените преводи, поради което не може да се приеме, че това е доказателство. От разпита на свидетелите се установява, че изходът на А. К. е свободен и винаги може да бъде напуснат от превозвачите, независимо дали са вписани или не в дневника.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е становище от последния, с което настоява, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалите и процесуалните правила при издаването му, и моли да се потвърди. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че той надвишава размера предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Районна прокуратура- К., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 19.10.2023г. в гр.К. свидетелите М. М. и М. И.- служители в РД“АА“- С. З., извършили комплексна проверка на превозвача „А. Т.“ЕООД. При нея установили, че жалбоподателят притежава лиценз на общността за международен автомобилен превоз на пътници, както и Разрешително № ********** валидно до 11.11.2025г. за извършване автобусна линия по маршрут от гр.К. за гр.И. Р. Т. с час на тръгване в 9,15ч. от гр.К. При извършената проверка в дневника на „А. ***“ в гр.К. двамата проверяващи установили, че на дата 04.07.2023г. превозвачът не е осигурил обслужването на тази редовна международна автобусна линия. По този повод на датата на проверката 19.10.2023г. в седалището на фирмата- жалбоподател, свидетелят М. М. съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на колегата си М. И., и на пълномощник на проверяваното дружество, който го подписал с възражения.

По делото са представени препис на Разрешително № **********/ 09.09.2021г. издадено на „А.- Т.”ЕООД от Министерство на транспорта с валидност до 11.11.2025г. ведно с маршрутно разписание, видно от което фирмата изпълнява международна ежедневна автобусна линия с тръгване от 2 гр.К. в 9,15ч. и последна спирка гр.И. Р. Т.. Прието е и писмо с рег.№ **********/7/14.03.2023г. на изпълнителния директор на ИААА, съгласно което цитираното по- горе разрешително е обявено за невалидно и са издадени нови четири броя разрешителни, които обаче не са представени по делото, въпреки задължението което му бе указано от съда.

Тази безспорна фактология бе установена на база свидетелските показания на М. М. и М. И., и писмените доказателства по делотоРазрешително № **********/ 09.09.2021г. ведно с разписание, както и Дневник за изпълнение на курсовете в А. „********“ за 04.07.2023г., който е издаден и надлежно попълван съгласно чл.57 ал.4 от Наредба № ** от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б., както писмо с рег.№ **********/*/14.03.2023г. на изпълнителния директор на ИААА.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата жалба е процесуално допустима и делото следва да бъде разгледано по същество, тъй като е спазен 14- дневния срок за обжалване фиксиран в чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Това се установява от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на 16.01.2024г. чрез известие за доставяне, а жалбата е постъпила при наказващия орган на 26.01.2024г.

Отговорността на „А. Т.“ЕООД- Х. е ангажирана за нарушение на чл.40 ал.5 пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, според който „Освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл.2 ал.1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание”, което е подвел под санкционната норма на чл.105 ал.1 от ЗАвП. Последната казва, че „За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200лв.” След анализ на събраните материали, съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Така по делото липсват категорични доказателства към процесната дата дружеството да е имало валидно разрешително за изпълнение на международна автобусна линия К.- И. с час на тръгване от гр.К. в 9,15 часа. Приложеното и цитираното в акта и 3 наказателното постановление Разрешително № **********/ 09.09.2021г. към датата на деянието- 04.07.2023г., е било невалидно. Поради това не може да установи дали на жалбоподателя „А. Т.“ЕООД към посочената дата е било възложено да изпълнява маршрутно разписание по автобусна линия К.- И. с час на тръгване от гр.К. в 09,15 часа. В тежест на административно наказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, всички признаци на административното нарушение, а това в случая не бе сторено. На следващо място, съдът при извършената служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление констатира, че е допуснато съществено нарушение на чл.57 ал.2 от ЗАНН. Не е спазено законовото изискване наказателното постановление да е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Представеното с преписката наказателно постановление е оформено като документ, подписан с електронен подпис, но липсва каквото и да било отразяване за валидиране на подписа, или пък, че този документ представлява заверен препис на електронно подписан документ. Съгласно чл.13 ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3 т.10 от Регламент (EС) № ***/2014. Цитираният текст от Регламента гласи, че „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Това означава, че подписът служи за установяване на авторството на електронното изявление. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.

Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис съгласно чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. В случая обаче не са представени доказателства, че наказателното постановление е подписано при спазване на чл.13 от ЗЕДЕУУ. По делото е представен електронен носител /диск/, съдържащ файл с наказателно постановление, което е идентично с приложеното по административно наказателната преписка. След извършена проверка за валидността на подписа положен във файла с наказателното постановление се установява, че е подписано с невалиден квалифициран електронен подпис. След като използването на валиден квалифициран електронен подпис има значение на саморъчен подпис, то и обратнотоневалидността на електронния подпис в наказателното постановление 4 означава липса на подпис. Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено, поради липсата на доказателства за извършване на административното нарушение и поради допуснато в процедурата при издаването му съществено процесуално нарушение.

Предвид изхода на делото и обстоятелство, че от жалбоподателя не се претендират разноски, то не следва да има произнасяне в тази посока. Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************/ 15.12.2023г., издадено от и.д. директор на РД”АА”- С. З., с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено наказание имуществена санкция в размер на 200лв. по чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози на „А. т." ЕООД- Х., за това, че на 04.07.2023г. в гр.К. на А. *** притежаващ лиценз на Общността за международен превоз на пътници № **** валиден до 31.12.2025г. не е осигурил обслужването на редовна международна автобусна линия гр.К. гр.И.

Р. Т. възложена с разрешително № ********** валидно до 11.11.2025г. с час на потегляне от гр.К. 9,15ч.- нарушение на чл.40 ал.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5