Решение № 879 от 12.07.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1251/2023
- Вид
- Решение № 879
- Подписан
- 12.07.2023
- В сила
- 12.07.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева
Други актове по делото
- Определение № 2383 от 20.06.2023 · Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Александър Валентинов Цветков
- Протокол № 1154 от 06.07.2023 · Невин Реджебова Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. I · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 7, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 7, ал. 2, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 7, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- § 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост
- § 1, т. 13 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 879 гр. Варна, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501251 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена“, ул. „50-та“ № 27, жилищен комплекс „Катерина 1“, представлявана от управителя О.Вл.Ш. срещу Решение № 617 от 27.02.2023г. по гр.д. № 3097/2022г. по описа на ВРС, 34-ти състав, поправено с Решение № 850 от 15.03.2023г., В ЧАСТТА , с която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 38 и чл. 6, ал. т. 8 и т. 10 от ЗУЕС е отхвърлен предявеният от въззивника срещу А. М. Ж., гражданка на Руската Федерация, *********** иск за осъждане на ответницата да заплати на Етажната собственост сумата над 148.30 лева до претендираните 1986.84 лева, представляваща три броя незаплатени годишни вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажната собственост, формирана като сбор от дължимите суми за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2021г., с размер на вноската от 630.04 лева за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2019г., задължение произтичащо от Решение № 4 от Протокол от ОС на ЕС от 21.06.2018г.; за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г. сумата от 678.40 лева и за периода от 01.09.2020г. до 31.08.2021г. – 678.40 лева, задължение произтичащо от Решение № 3 от Протокол от ОС на ЕС от 14.08.2019г., с изключение на средствата за фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, както и постановяване при нарушение на 1 съдопроизводствените правила. Поддържаните доводи са, че решенията на ОС на ЕС, чието изпълнение се претендира в процеса, не са обжалвани и са влезли в сила. Изводът на ВРС за недължимост на годишната такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС от ответницата на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е необоснован и не почива на цялостен анализ на доказателствата по делото. Същият, извлечен от отразеното от длъжностното лице по призоваване на ответницата, че при посещение на 27.04.2022г. на адреса по данни на К.Цв., ответницата не се е прибирала в България от около три години е неправилен и противоречи на установеното по делото от показанията именно на К.Цв., разпитан в качеството на свидетел. Същият е заявил пред съда, че се е видял лично с ответницата през 2019г., за да я уведоми, както и че същата не е уведомявала управителя или собствениците, че няма да я има тук. Самата ответницата в отговора си е заявила, че през 2019г. е била със съпруга си в имота, по отношение на който се дължат исковите суми. По делото не е установено ответницата да е отправила изявление до управителя на ЕС или друг собственик, няма отразяване в книгата на ЕС, нито са налице отправени искания за намаляване или освобождаване напълно от дължимите в исковия период годишни такси на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Доколкото по оспорванията по делото не са ангажирани доказателства, да се приеме обратното е необективно. Отделно, в отговора на исковата молба ответницата е признала, че на 29.05.2022г. в жилището й е било изключено електричеството, когато там живеела дъщеря й. Т.е. освен нея, апартамента се обитава и от членовете на семейството й, поради което само нейното отсъствие не е достатъчно да се приеме наличие на основанието по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Дори да се приеме, че отразеното от призовкаря е вярно, то дължима остава годишната такса за 2019г., а констатацията на длъжностното лице не се отнася и за членовете на семейството на етажния собственик. Освен това на страните по делото не е дадена възможност да изразят становище по тази констатация на длъжностното лице по призоваване, не са дадени указания за предприемане на съответни процесуални действия в тази връзка, с което е нарушено и ограничено правото на защита на ищеца.
Посочено е, че почти всички собственици в ЕС са чужденци и също не живеят в имотите си без прекъсване. Задължение на ответницата е било да уведоми за отсъствието си и неговата продължителност, като впише в книгата на ЕС времето, през което няма да ползва самостоятелния си обект съгласно т. 5 на чл. 7, ал. 2 от ЗУЕС. Поради всичко изложено е отправено искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил отвъззиваемата страна.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като въззивникът претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Етажна собственост в сграда с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена“, ул. „50-та“ № 27, жилищен комплекс „Катерина 1“, представлявана от управителя О.Вл.Ш. срещу А. М. Ж., гражданка на Руската Федерация, *********** осъдителни искове за реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД вр. вр. чл. 38 и чл. 6, ал. т. 8 и т. 10 от ЗУЕС посредством осъждане на ответницата да заплати на ЕС общата сума от 1986.84 лева, представляваща неплатени три годишни вноски съставляващи разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажната собственост, формирана като сбор от дължимите суми за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2021г., дължими на основание на взети Решение № 4 от Протокол от ОС на ЕС от 21.06.2018г. и Решение № 3 от Протокол от ОС на ЕС от 14.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ответницата е собственик на ап. № 27, с площ от 42.36 кв.м., ведно с изба № 19, с площ от 1.20 кв.м., както и на 1.454% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 7.34 кв.м. и вписана в книгата на ЕС, заведена на 01.07.2016г. С Решение № 4 от Протокол от 21.06.2018г. на ОС на ЕС е прието годишната вноска за поддръжка и обслужване да бъде в размер на 12.60 кв.м./кв.м. върху площта на притежавания от всеки собственик самостоятелен обект в сградата. С Решение № 3 от Протокол от 14.08.2019г. от ОС на ЕС е прието увеличение на вноската за поддръжка и обслужване на сградата с 1 лв., като крайната сума е прието да възлиза общо но 13.65 лв./кв.м. годишно. Определената от ОС годишна вноска, дължима от етажните собственици представлява дохода на ЕС за текущата година, от който се разпределят средства за фонд „Ремонт и обновяване“, за фонд „Непредвидени разходи“, за фонд „Резервен“ и за разходите по управление, поддържане и обслужване на ОЧ на ЕС. Дължимата от ответницата такса е определена като сбор от площта на самостоятелния обект /42.36 кв.м./ и притежаваните от нея ид.ч. от ОЧ на сградата /7.34 кв.м./, умножено с коефициента, посочен в решенията на ОСЕС от 2018г. и от 2019г. Като собственик на самостоятелен обект в ЕС ответницата е заплащала дължимите годишни вноски за поддръжка на сградата за 2017г. и за 2018г., но не е изпълнила задължението си да заплати три поредни годишни вноски за поддръжка и обслужване на сградата, а именно: 2018-2019г. – 630.04 лв.; 2019-2020г. – 678.40 лв. и 2020-31.08.2021г. – 678.40 лв. Чрез отправени покани от администратора на сградата на 07.06.2020г., на 06.04.2021г. и на 02.06.2021г. по имейл [email protected], въведен като контакт, ответницата е била уведомена за задълженията й в исковия размер, проведена е кореспонденция между нея, дъщеря й и администратора на ЕС, въпреки което изпълнението не е последвало. Ето защо е отправено искане за осъждане на ответницата да изпълни реално задължението си за плащане на исковите суми.
В отговор на исковата молба, ответницата признала, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС, съставляващ ап. 27 в гр. Варна, к.к. „Св. Св.
3
Константин и Елена“, ул. 50-та № 27. Заявила, че няма никакви договорни отношения с инвеститора на сградата или негов правоприемник, нито договор с ЕС в комплекс „Катерина 1“ за управлението и поддръжката й. Заявила, че няма задължения за поддръжка на територията. Релевирала е възражение, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС разходите за управление, поддръжка на общата собственост не подлежат на заплащане от собственика, ползвателя или наемателя, ако същите са се намирали в сградата по-малко от 30 дни през календарната година. Посочила, че през 2018г. в обекта е живяла дъщеря й повече от 30 дни и въз основа на устна уговорка с управителя на ЕС предавала в брой паричните средства за поддръжка нему. Ответницата не е идвала в България, поради което е нямало как да плаща дължимите суми в брой. През 2019г. е живяла в жилището си по-малко от 30 дни, идвала е в страната със съпруга си и е обитавала обекта си от 25.08.2019г. до 10.09.2019г. През 2020г. и 2021г. нито тя, нито роднините й не са били в България и не са ползвали апартамента. Ето защо разходите за управление и поддръжка на общата собственост са недължими от нея.
Евентуално се е позовала на погасяване на паричното задължение по давност с изтичане на тригодишна погасителна давност. Наред с това се е позовала, че ищецът я е възпрепятствал да използва общите помещения на сградата. Така, на 29.05.2022г. по указание на О.Ш. в собствения й апартамент е било изключено електричеството, когато в него живеела дъщеря й. На писмена молба да бъде включено същото, получила отказ, вследствие на което дъщеря й била лишена от възможността да използва електрическото осветление в жилището й в продължение на месеци. Поради всичко изложено отправила искане предявените срещу нея искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
В първо съдебно заседание, ищецът чрез процесуален представител пояснил, че сградата на ЕС е една, няма характеристиката на жилищен комплекс от затворен тип; няма сключен договор за управление с инвеститор, поради което управлението на общите части в сградата се осъществява по реда на ЗУЕС. През исковия период ответницата не е подавала писмена молба, която да е била вписана в книгата на ЕС, че няма да ползва обекта си с оглед ползване от привилегията по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Признала извършените от ответницата плащания на вноски за управлението на ЕС относими за 2017-2018г. в брой С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено, че установеното по делото от фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства на установеното от настоящия съдебен състав.
Обжалваното решение в частта, с която предявените искове са уважени за сумата от 148.30 лв. – дължими от ответницата вноски в исковия период за фонд „Ремонт и обновяване“, не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивен контрол е решението в останалата част, с която са отхвърлени исковете за разликата над 148.30 лв. до пълния предявен размер от 1986.84 лв. – разходи за управление и поддръжка на общите части, за които е прието, че са недължими от ответницата на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните 4 правни изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В тежест на ищеца по иск за реално изпълнение е да установи правопораждащият юридически факт, по силата на който ответникът има правното задължение да плати парична сума в конкретен размер, както и настъпилата изискуемост на задължението на ответника.
Разпечатката съдържа 26 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ed52729-9256-48e2-8fc6-17312fbad98b