Решение № 180 от 21.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Кюстендил, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500201 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба с вх. № 1662/10.02.2025 г. подадена от Р. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „**********“ №** чрез назначения особен представител адв. М. Д., със съдебен адрес: гр. Д., ул. „******“ №*, ет.* срещу Решение № 43/23.01.2025 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.

№ 2192/2023 г. по описа на същия съд.

С оспорения съдебен акт е признато за установено по отношение на Р. Г. А., че дължи на „А1 България" ЕАД следните суми: 594.08 лв. - по Договор № 501784323 със системен партиден номер М6269481 - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на фактуриране) от 12.01.2022 г. - 28.07.2022 г. съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия; 308.25 лв. - неплатени суми за устройства на изплащане по Договор № 501784323 със системен партиден номер М6269481, както следва: Handset А1 Alpha 20 Dark Chrome+PB ТТЕ - с Договор за продажба на изплащане от 04.01.2021 г.; Handset Sam Galaxy А41 DS Black+PB TTEC - c Договор за продажба на изплащане от 01.06.2020; 315.75 лв. - по Договор № 501784323 със системен партиден номер М6830743 - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на фактуриране) от 24.01.2022 г. - 09.08.2022 г. съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия; 1 449 лв. - неплатени суми за устройство на изплащане по Договор № 501784323 със системен партиден номер М6830743; 1 341.76 лв. - общ размер неустойки; мораторна лихва за периода от 06.02.2022 г. до 1

30.08.2023 г. в общ размер на 522,52 лв., като за разликата до претендираните 524, 18 лв. и за периода от 30.08.2023 г. до 05.10.2023 г. е отхвърлил иска като неоснователен, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на образуване на ч. гр. д.

№ 1742/2023 г. на PC – Дупница – 05.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната част, като се релевират доводи за неговата неправилност, произтичаща от постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва се като неправилен изводът на районния съд, че в производството е било безспорно установено сключването на процесния договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и на договорите за продажба на изплащане на посочените устройства. Сочи се, че ищецът не е доказал, че електронни съобщителни услуги на претендираната стойност действително са били предоставени на ответника.

Оспорва се материалната доказателствената сила на представените фактури и се твърди, че не са достатъчни, за да докажат пълно и главно извършено от ответника потребление в претендираното количество. Предоставянето на договорените услуги не се установявало и от заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза.

Изложени са съображения и за немотивираност и необоснованост на обжалваното решение. Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на обективно кумулативно съединените искови претенции изцяло.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№3263/18.03.2025 г., подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*******“ № * срещу Определение № 210/19.02.2025 год. на РС - Дупница, постановено по гр. дело № 2192 от 2023 год.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за изменение на постановеното решение в частта за разноските, в частност относно неприсъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Изводът на районен съд за недоказаност на заплащане на възнаграждението от ищеца се приема за неправилен. Сочи се, че е налице облигационно правоотношение между търговско дружество „А1 България“ ЕАД и търговско дружество „*********“ ****, по силата на което „А1 България“ ЕАД, като възложител е възложило на „**********“ **** да предоставя консултантски услуги в областта на предсъдебното и съдебното събиране на просрочени вземания от Абонати/Клиенти на Възложителя по договори за услуги и по продажба на изплащане, както и предоставянето на други услуги. Акцентира се, че стойността на уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения била за сметка на изпълнителя. Пояснено е, че договорът с който „А1 България“ ЕАД възлагал на „********“ ЕООД извършването на консултантски услуги не бил представен с цел запазване на търговска тайна по см. на Закона за защита на търговската тайна. Именно заради това, в депозираната молба по чл. 248 ГПК, била цитирана само онази част от него, която била относима и релевантна към обосноваването на дължимостта на адвокатското възнаграждение. Въз основа на изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор по частната жалба от страна на 2 ответника, чрез назначения особен представител адв. М. Д.. Оспорва се основателността на частната жалба и се моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона се явява допустимая:

Пред районен съд са били предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите: 1. 594.08 лв. - по договор № 501784323 със системен партиден номер М6269481 - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на фактуриране) от 12.01.2022 г. - 28.07.2022 г. съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия; 2. 308.25 лв. - неплатени суми за устройства на изплащане по договор № 501784323 със системен партиден номер М6269481, както следва: Handset А1 Alpha 20 Dark Chrome+PB ТТЕ - с Договор за продажба на изплащане от 04.01.2021г. Handset Sam Galaxy А41 DS Black+PB TTEC - c Договор за продажба на изплащане от 01.06.2020; 3. 315.75 лв. - по договор № 501784323 със системен партиден номер М6830743 - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период (период на фактуриране) от 24.01.2022 г. - 09.08.2022 г. съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия; 4. 1449 лв. - неплатени суми за устройство на изплащане по договор №501784323 със системен партиден номер М6830743; 5.

1341.76 лв. - общ размер неустойки; 6. мораторна лихва в общ размер на 524,18 лв., за периода от 06.02.2022 г. до 05.10.2023 г.; ведно със законната лихва върху сборната сума 4008, 84 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 1742/2023 г. на PC - Дупница до окончателното изплащане на задължението.

Районен съд е уважил исковете, приемайки, че е налице валидно облигационно отношение между страните, че ответникът не е заплатил дължимата сума за потребените услуги, което е довело до предсрочно прекратяване на договора съгласно т. 54.12. от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, а това е довело до задължение на въззивника за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора, тъй като е изрично уговорена между страните. Отхвърлил е частично иска за мораторна лихва за разликата от 522.52 лв. до 524.18 лв. и за периода от 30.08.2023 г. до 05.10.2023 г. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

При съобразяване с установеното по делото, въззивният съд намира, че 3 преценката на районен съд за съществуване на задължение на ответника за заплащане на стойността на предоставени електронни съобщителни услуги в размери на 594.08 лв. - по Договор № 501784323 със системен партиден номер М6269481 и на 315.75 лв.

- по Договор № 501784323 със системен партиден номер М6830743 е правилна. По делото пред районен съд е представен Договор № 501784323 от 04.01.2021 г., два броя анекси към договора, Приложение № 1 от 04.01.2021 г. и Приложение №1 от 14.01.2021 г., от които се установява, че за срок от две години са активирани мобилни услуги с различни тарифни планове, както и са предоставени интернет услуги и пакет домашна телевизия. В посочените документи се съдържат, както подписи на представител на ищцовото дружество, така и подписи на ответника. Тези подписи не са оспорени в хода на производството по делото. Следователно между страните е налице валиден договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, който е породил правно действие вследствие на което и са възникнали права и задължения за страните.

Предвид изложеното, съдът намира, че е доказано съществуването на облигационно правоотношение между страните и че за ответника са възникнали задължения за заплащане на стойността на предоставените му електонни съобщителни услуги, която е в общ размер на 909.83 лв. (594.08 лв. - по Договор № 501784323 със системен партиден номер М6269481 и 315.75 лв. - по Договор № 501784323 със системен партиден номер М6830743), видно от заключението на съдебната експертиза.

Дължима е и законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 05.10.2023 г. до окончателното им изплащане.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивната жалба е неоснователна по отношение на сумата в размер на 109.78 лева, представляваща цената на вноските за изплащане на на устройство по Договор № 501784323 от 04.01.2021 г. със системен партиден номер М6269481- Handset А1 Alpha 20 Dark Chrome+PB ТТЕ и за сума в размер 1 449 лв., представляваща цената на вноски за изплащане на устройство Договор № 501784323 от 14.01.2022 г. със системен партиден номер М6830743************ ********** ***GB ****.

По отношение на тези устройства са налице валидно сключени договори за продажба. Договорена е била цената на устройствата, като плащането й е било разсрочено. Изготвени са погасителни планове за дължими ежемесечни вноски. От приложените приемо- предавателни протоколи се установява, че апаратите са предадени на ответника при подписването им. В договорите страните са предвидили, че собствеността върху апаратите преминава върху купувача при подписването им, т.е налице са сключени между страните договори за продажба. Следователно за ответника, като купувач на апаратите, се е породило задължението да заплати уговорените цени в размерите и сроковете по погасителните планове, които са неразделна част от договорите. Безспорно се установява, че същият не е изпълнил задълженията си, поради което те съществуват, а размерът на подлежащите на заплащане суми са установими от договорите и от съдебната експертиза.

Съдът намира, че въззивната жалба е основателна по отношение на сумата в размер на 198.47 лева, представляваща цената на вноските за изплащане на на устройство Handset Sam Galaxy А41 DS Black+PB TTEC - c договор за продажба на изплащане от 01.06.2020 г., тъй като по делото не се представиха никакви доказателства, от които да се установява, че посоченият апарат е бил закупен и 4 предоставен на ответника. В тази част решението на районен съд ще се отмени и предявеният иск за разликата от 109.78 лв. до 315.75 лв. ще се отхвърли.