Решение № 211 от 07.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900674 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Р. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: *****, със съдебен адрес: **** действащ чрез адв.И. М.-Г. против “ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.ов, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 вр. чл.493а, ал.4 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 27000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от ищеца болки и страдания, в следствие от смъртта на брат му И. С. Д., с EГН **********, починал в резултат от травми получени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.03.2024г., в гр.Първомай, обл.Пловдив, по вина на водача на л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№***, който към датата на пътното произшествие е бил застрахован при ответника с валидна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2025г.-датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя до окончателно изплащане на обезщетението. Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на претендираното обезщетение с IBAN:*****. Претендират се деловодни разноски.

С исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД №2534/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е установено, че на 13.03.2024г., в гр.Първомай, обл.Пловдив, при управление на л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№***, на кръстовището между ул.“Симеон Велики“ и ул.“Княз Б. I“ при наличие на пътен знак “Б2“ от ППЗДвП, водача на автомобила е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на разпоредбите на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, с което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. Д., с EГН **********, починал на 31.03.2024г. Излага се, че ищецът попада в кръга на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък, съобразно нормата на чл.493а, ал.4 1 от КЗ, както и задължителната тълкувателна практика на ОСНГТК на ВКС. Поддържа се, че между ищеца и починалият му брат, е имало създадена трайна и дълбока емоционална връзка, поради което първия търпи продължителни болки и страдания от смъртта на втория.

Сочи се, че починалият е имал двама братя и две сестри /общо 5 деца/, като с оглед прехождащата смърт на сестрите му, негови наследници са двамата му братя-ищецът и З. Д., както и дъщерите на една от починалите сестри. Сочи се още, че тримата братя не са имали семейства и деца, поради което същите са били много сплотени и задружни. Живели са в едно домакинство и са се подпомагали взаимно, което довело до изграждане на отношения на взаимна грижа, помощ и доверие. В исковата молба се акцентира, че привързаността между братята е била толкова силна, че по същността си е надхвърляла класическото разбиране за взаимоотношения между братя. Твърди се, че почналият и ищеца, са живели съвместно и са поддържали общо домакинство, което обстоятелство подсилва ефекта от травмата свързана с кончината на родственика. Сочи се, че прибирайки се у дома, ищеца усеща осезаемо липсата на брат си, като тъгата от загубата му не може да бъде разсеяна с ангажимент към лично семейство. Поддържа се, че именно поради това в настоящия случай, моралните болки и страдания търпени от ищеца, надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В допълнение се излага, че по време на целия престой в болница на И. Д., с тежка черепно-мозъчна травма, интубиран на механична вентилация, ищецът полагал грижи за него, купувал е нужните лекарства, подписвал е документи свързани с лечението, съответно е получил и неговата лична карта след смъртта му. Сочи се, че при всяка възможност ищеца е посещавал болницата и е изчаквал, съобразно вътрешните правила на болничното заведение, за да получи актуална информация за състоянието на пострадалия. Твърди се, че именно с оглед силната семейна привързаност и почит, ищецът е покрил разходите по кремацията на И. Д. и е погасил банковия му кредит /в размер на 1933лв./, което е сторено въпреки личното му затруднено материално положение, доколкото месечни му доходи възлизали на 1305лв. В исковата молба се излага, че след среща-преглед с психолог и психотерапевт се установило, че ищецът се намира в състояние на повишена тревожност, изразено психомоторно безпокойство и емоционална лабилност. Установена е още протрахирана афективна реакция към загубата, проявяваща се с периодични емоционални разстройства, тремор, затруднения при вербализация на травматичните преживявания и соматични прояви, включително обостряне на съществуващи хронични заболявания (захарен диабет и артериална хипертония). Твърди се, че като последица от медицинското му състояние, качеството на живот и социалната адаптация на ищеца са се влошили и ограничили.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който се поддържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен в неговата цялост.

Твърди се, че в случая не са налице всички предпоставки, които са нужни за да се ангажира отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва се активната материално правна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди, като се излага, че не е достатъчна формалната връзка на родство между ищеца и починалият, в резултат от ПТП.

Излага се, че основание за присъждане на обезщетение на лица извън изброения кръг в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г., е налице само, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално 2 присъщите за съответната родствена връзка. Твърди се, че в настоящия случай не е налице такава изключителна връзка, която да е обусловена от житейски обстоятелства. Оспорва се твърдението на ищеца, че той е живял в едно домакинство с покойният си брат. Оспорва се и тезата, че ищецът е претърпял сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на брат си. Нещо повече, поддържа се, че не са налице вреди у ищеца, които да подлежат на обезщетение. При условията на евентуалност, се оспорва размерът на предявеният иск. Сочи се, че съгласно нормата на чл.493а, ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпени неимуществени вреди в настоящата хипотеза има лимит до 5000лв. Поддържа се, че размерът на претенцията е неоснователно завишен спрямо претърпените от ищеца вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, и е в противоречие с принципа на справедливост. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който с поведението си е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните увреди, несъвместими с живота му. Твърди се, че пострадалия е следвало да се движи по специално предназначена за велосипедисти пътна лента, алея или пътен банкет, а при липса на такива, възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Поддържа се, че последният е бил длъжен да предприеме поведение, с което да не създава предпоставки за възникване на ПТП, както и да избегне потенциално такова. Твърди се, че пострадалият е имал възможност при своевременна реакция, безопасно да спре. В допълнение се твърди, че пострадалия се движил с несъобразена с пътните условия скорост, като е управлявал велосипед, който не е отговарял на изискванията на ЗДвП, именно да има спирачки и устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред. Наред с горното се поддържа, че анализа на претърпените телесни увреждания, сочи, че пострадалия Д. не е използвал защитна екипировка-каска, наколенки и налакътници. С оглед изложеното, се поддържа, че основната причина за настъпване на произшествието е поведението на пострадалия И. Д., поради което се моли за намаляване на претендираното обезщетение. С аргумент от неоснователността на главната претенция се оспорва и акцесорната за мораторна лихва.

В законният срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържа становището за наличие на силна емоционална привързаност между ищеца и покойният му брат. Твърди се, че в случая е налице изградена връзка подобна на семейните, в която лицата са свързани чрез близост, привързаност и взаимна зависимост, в която всеки член влияе върху развитието, поведението и психичното благополучие на останалите. Излага се, че отправеното от ответника възражение за съпричиняване е бланкетно.

С подадения от ответника отговор на допълнителна искова молба, се поддържат вече заявените възражения и оспорвания.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа предявеният иск, моли за уважаване на претенцията и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки, се развиват допълнителни съображения в подкрепа на основателността на иска.

Ответникът, чрез постъпила писмена молба от процесуалният му представител, поддържа отговорът си, респективно оспорванията и възраженията си. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от 3 фактическа страна, следното:

Видно е от материалите по приобщеното към настоящото дело НОХД №2534/2024г. по описа на Окръжен съд Пловдив, че с влязла в законна сила присъда, водача лек автомобил “БМВ ХЗ“, с peг.№*** е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. с б.“в“ и чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 13.03.2024г., в гр.Първомай, обл.Пловдив, на кръстовището между ул.“Симеон Велики“ и ул.“Княз Б. I“, е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. Д., с EГН **********, починал на 31.03.2024г. Част от горецитираното наказателно дело се явяват материалите по ДП №53/2024г. по описа на РУ Първомай, съответно №3780/2024г. по описа на ОП Пловдив.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното ПТП-13.03.2024г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“БМВ ХЗ“, с peг.№***. Също така, че по реда на чл.380, ал.1 от КЗ на 20.01.2025г. пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция от ищеца, за което е образувана Щета №2410039677.

Видно е от представените по делото заверени преписи от Удостоверения за родствени връзки и за наследници, че ищецът е брат на И. С. Д., който е починал на 31.03.2024г. в гр.Пловдив, както и че починалият е имал регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр.Лясковец.

По делото е прието заключение на САТЕ, което се цени от съдът, като компетентно и добросъвестно дадено, и в което е изследван в подробности механизма на настъпване на процесното ПТП, в това число пътна обстановка, видимост, местоположение на участниците, скорост на движение, опасна зона и т.н.

От заключението на назначената по делото съдебно-психологическа експертиза, което се кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при узнаване за смъртта на брат му, настъпила в следствие от процесното ПТП, ищецът е преживял значим стрес, който е бил неочакван за него. Установява се още, че допълнителен стрес и натоварващи психиката и физиката на ищеца, са изживяванията последвали от предприетите посещения при брат му когато той е бил в болница в гр.Пловдив, при професия, която е била на смени, както и негативните емоции, които е преживявал когато е бил непосредствено при брат си, който в онзи момент е бил в състояние на кома. Очакването за наближаваща смърт също е значим стрес, който ищеца е преживял болезнено. Към него момент емоционалната възбуда, физическата уморяемост и негативни преживявания са били най-интензивни. Впоследствие, същите са се трансформирали, като са оказали влияние и са обострили соматично състояние на ищеца-захарен диабет, което е и психосоматично. Към настоящия момент ищеца се опитва да се контролира, да цензурира емоциите си, но когато споделя за случилото се и за несправедливостта на издадената присъда и обструкциите на застрахователя, същия отново става емоционално възбуден, с ритъмни нарушения /сърдечни/ и повишена тревожност, която вече е фиксирана и към неговото здравословно състояние. Не може да се твърди, че обсъдените болки и страдания надхвърлят по интензивност и времетраене обичайно присъщите според т.н. протрахиран процес, но такъв съществува, като той е свързан, с емоциите, които владеят ищеца и към момента-воденето на съдебните дела, несправедливостта, която е отбелязана от последния и преживяването й в 4 съзнаваното му психично поле.