Определение № 5430 от 08.04.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5430 гр. Варна, 08.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110109294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 19050/10.03.2026 г., подадена от ответника "ЕОС Матрикс" ЕАД /правоприемник на "ЕОС Матрикс" ЕООД/, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 408 от 06.02.2026 г. в частта за разноските, чрез неприсъждането на такива в полза на ищцовата страна.

Посочено е в молбата, че неправилно в тежест на ответника са възложени сторените от ищцовата страна разноски. Счита се от молителя, че приложение в настоящата хипотеза следва да намери правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което и разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е станал повод за завеждане на иска и е признал същия. В тази връзка развива, че изпълнителното производство е прекратено и изпълнителният лист не е изтеглян от страна на взискателя като последващи действия по принудително събиране на вземането не са предприемани, поради което и поведението му не е причина за сезирането на съда, в който смисъл цитира съдебна практика. Моли се за изменение на съдебното решение, чрез възлагане в тежест на ищеца на извършените по делото разходи, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца Д.

Р. Г., чрез упълномощения процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователността на искането. Излага се, че при съобразяване с практиката на СЕС, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер под минимално предвидения за съответния вид работа такъв в Наредба № 1/2004 г.

Така депозираната молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира за процесуално допустима, предвид това, че е предявена от процесуално легитимирана страна в предвидения за това срок. Искането касае изменение на разноските, присъдени на насрещната страната, поради което по арг. от противното на разясненията, дадени в т. 9 от 1

ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК, представянето на списък по чл. 80 от ГПК от молителя не е от кръга на абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на искането.

При съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира, че отправеното по реда на чл. 248 ГПК искане се явява неоснователно по следните съображения:

По делото е постановено Решение № 408 от 06.02.2026 г., с което съдът е уважил обективно кумулативно предявените от ищеца Д. Р. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД специални отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено между страните, че правото на принудително изпълнение в полза на ответника за сумите, обективирани в Заповед № 10465 от 17.11.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 17884/2010 г. по описа на ВРС, е погасено по давност, настъпила след издаване на изпълнителния лист.

Съобразно благоприятния за ищеца изхода от спора, в тежест на ответното дружество са възложени дължимите по делото съдебно-деловодни разноски. Изложени са подробни мотиви, обусловили извода на съда в посочения смисъл.

Настоящият съдебен състав поддържа и към момента обективираните в решението мотиви, обосновали извода му за неприложимостта на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в настоящото производство. Съдът е запознат с обстоятелство, че въпросът за дължимостта на разноски в полза на ищеца при уважен иск в производство по чл. 439 от ГПК в хипотеза, в която изпълнителното основание не е върнато на длъжника, е решаван противоречиво в съдебната практика, но застъпва становището за дължимостта на такива, съобразно изложените в постановеното решение мотиви, а и с оглед мотивите на настоящия съдебен акт.

Следва да бъде посочено, че докато в полза на ответното дружество има издаден изпълнителен лист срещу ищеца за присъждане на процесните вземания, който нито се твърди, нито се установява да е предаден доброволно от кредитора на длъжника, за първия винаги е налице възможност въз основа на титула да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на паричните вземания, удостоверени с него. Изложеното не се променя от обстоятелството, че изпълнителното дело, което е започнало въз основа на този изпълнителен лист, е прекратено, поради настъпила перемция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Последното не е пречка въз основа на същото изпълнително основание кредиторът да образува ново изпълнително производство, по което да бъдат предприети изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника.

В този смисъл и доколкото длъжникът не може да упражни възражението си за настъпилата по отношение на правото на принудително изпълнение погасителна давност извънсъдебно, то за да може да получи 2 правна сигурност, че кредиторът няма да търси занапред изпълнение на погасените по давност вземания, то следва да предяви иск по чл. 439 от ГПК за признаване по съдебен ред на настъпилата погасителна давност. След като се установи, че липсва доброволно предаване на изпълнителния титул от страна на кредитора в полза за длъжника, следва изводът, че същият е станал повод за завеждане на делото, поради което следва в негова тежест да се възложат и сторените разноски. В този смисъл са определение № 90 от 09.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 2654/2025 г. на Окръжен съд – Варна, определение № 242/31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г., V Г.О. на ВКС, определение № 513/24.11.2016 г. по ч. гр. д. № 1660/2016 г. първо т. о. ВКС, определение № 233 от 26.01.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1956/2025 г., II т. о., ТК, определение № 3006 от 27.10.2025 г. по ч. т. д. № 2266/2024 г. на второ т. о. на ВКС, определение № 694 от 25.09.2023 г. по 1325/2023 г. на второ т. о. на ВКС и др.

Когато обаче, както в случая кредиторът разполага с изпълнителен лист, длъжникът е под заплахата във всеки един момент принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо негово имущество, поради което в случая не е налице една от двете кумулативно законоустановени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки за възлагане разноските по делото върху ищеца, доколкото макар и ответникът да е признал иска, не може да се направи извод, че с поведението си да не е дал повод за завеждането на делото. В този смисъл определение № 320 от 20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г. на 2 т. о. на ВКС, което настоящия състав на Районен съд – град Варна, изцяло споделя.

За да се освободи от отговорността за съдебните разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело. Съобразно разяснителната част в т. 2 от ТР № 2/4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК изпълнителният лист представлява по своето правно естество процесуална ценна книга, поради което докато той не бъде предаден доброволно от кредитора на длъжника /преди образуване или след прекратяване на изпълнителното производство/, носителят на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, вкл. когато то е прехвърлено на трето лице, винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване, поради което след като не е върнал доброволно изпълнителният лист, простото твърдение, че се дезинтересирал от събирането на сумите, предмет на изпълнителния лист и е признал иска, не обуславя извод, че следва да намери приложение правилото на чл. 78, ал.2 ГПК. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 233 от 26.01.2026 г. по ч. т. д. № 1956/2025 г. на 2 т. о. на ВКС.

Изложеното налага извода за неоснователността на така направеното искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, отправено 3 от страна на "ЕОС Матрикс" ЕАД /правоприемник на "ЕОС Матрикс" ЕООД/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, обективирано в молба с вх. № 19050/10.03.2026 г., подадена от ответника "ЕОС Матрикс" ЕАД /правоприемник на "ЕОС Матрикс" ЕООД/, за изменение на Решение № 408 от 06.02.2026 г., постановено по гр. д. № 9294/2025 г. по описа на Районен съд – Варна в частта на присъдените разноски, на основание чл. 248 от ГПК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4