Определение № 575 от 18.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Ловеч, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500395 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

**********, чрез пълномощника адв.З. Ц. от САК, против разпореждане № 1298/19.05.2025 г. по ч.гр.д. № 586/2025 г. на РС -Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против длъжника Н. И. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за сумата 605.17 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на потребителя, както и сторените от заявителя разноски за разликата над уважения до претендирания размер.

Счита постановеното разпореждане за неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че уговорените неустоечни клаузи за нищожни по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Твърди, че за потребителя е възникнало задължение за изплащане на неустойка, която не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за всеки номер без вкл. ДДС.

Наред с това потребителя дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните такси от прекратяване на договора до края на действието му, както и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, като посочва техния размер. Излага подробни доводи, че уговорената неустойка не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и не накърнява добрите нрави. Изтъква, че съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяните на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от КЗП посредством сключването на 1

Спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и „Йеттел България“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на СГС.

В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваните му части, като присъди в полза на „Йеттел България“ ЕАД сторените в настоящето производство разноски за заплатена ДТ.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с него е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение до пълния размер на претендираните вземания (чл.

413, ал. 2 ГПК).

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 586/2025 г. по описа на РС – Ловеч писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ********** е подал пред РС Ловеч заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. И. И., ЕГН ********** за следните дължими суми в общ размер 758.08 лв., произтичащи неизпълнение на задължения на длъжника от сключени договори между него и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД), а именно: договор за мобилни услуги № 62603**** от 28.03.2022 г., договор за мобилни услуги № 62634**** и заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Йеттел“ от 07.06.2022 г. и договор за мобилни услуги № 62636**** от 10.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. В заявлението се съдържат твърдения, че между длъжника и заявителя „Йеттел България“ ЕАД /с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД/ са сключени горепосочените договори, по които длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги и задълженията си за неустойки, възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, за които са издадени 5 броя фактури – от 05.01.2023 г., 05.02.2023 г., 05.03.2023 г., 05.04.2023 г. и 05.05.2023 г., с посочен размер на вземането и падеж.

Посочени са и начислените неустойки по основание и размер.

Ловешкият районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 438/19.05.2025 г. за следните суми: 152.91 лв., представляваща главница за период от 05.12.2022 до 04.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 101.86 лв., включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на заявлението.

С обжалваното разпореждане ЛРС е отхвърлил заявлението досежно претендираното вземане в размер на 605.17 лв. , представляващо неустойка за 2 предсрочно прекратяване на договорите и за сумата за разликата от 101.86 лв. до 505.00 лв. претендирани разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

В мотивите си районният съд е приел, че в частта относно уговорената неустойка, дължима в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина на потребителя, е нищожна клауза по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Изложени са доводи, че в случая неустойката е извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. За длъжника е налице задължение да заплаща услуга, която въобще няма да се доставя и не обезщетява някаква претърпяна загуба или пропусната полза, а води до неоснователно разместване на блага.

Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, ЛРС е приел, че в случая така договорената компенсаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира значителни приходи, без да полага усилия за изпълнение на насрещното си задължение.

С оглед изложеното в заявлението и приложенията към него, настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на районния съд за нищожност на клаузата за неустойка. В случая следва да се изходи от постановките на ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС за нищожността на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави. Относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/, в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Договорите за предоставяне на мобилни услуги са такива за периодично изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на три абонаментни такси, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи месечни такси, независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не. Уговорената по тази начин неустойка излиза извън нейните функции и създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор

На следващо място в заявлението липсват твърдения, че волеизявлението на заявителя за предсрочно прекратяване действието на договора е достигнало до длъжника и кога, за да се приеме, че същият е прекратен предсрочно. Предсрочното прекратяване, на което се позовава заявителят, се свежда до разваляне по чл. 87 ЗЗД на договорите за мобилни услуги за № ***********, *********** и ***********. Развалянето настъпва 3 след изтичане на дадения от кредитора подходящ срок за изпълнение, определен в предупреждението до длъжника. Предупреждението в случая следва да се направи писмено, доколкото договорът е сключен в писмена форма. Отправянето на изявление до неизправната страна следва да достигне до нея, за да породи действие неустоечната клауза. В случая не може да се направи извод, че до длъжника е изпратено писмено предупреждение за разваляне на договора и същото е получено. Това е необходимо с цел осигуряване възможност същият да преценени дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението.

Неоснователни са и изложените в частната жалба оплаквания, касаещи присъдените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, тъй като при определяне на техния размер заповедният съд е съобразил уважената част на претенциите.

По изложените съображения въззивният състав приема, че частната жалба е неоснователна и е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка. Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение, а разпореждането на ЛРС в обжалваната част се потвърди като правилно.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 1298/19.05.2025 г. по ч.гр.д. № 586/2025 г. на РС -Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ********** против длъжника Н. И. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 605.17 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по вина на потребителя, както и сторените от дружеството – заявител разноски за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4